Jutarnji list: Европа е заплашена от нова газова криза
Съседните страни вече се готвят за остър дефицит, а в Хърватия никой не мисли за задаващата се опасност
Marko Biočina
Голямата газова криза през 2009 г. завърши с подписване на договор за десет години между руската (компания) „Газпром“ и украинската „Нафтогаз“. Този договор изтича на 31 декември 2019 година, а нов по всяка вероятност няма да бъде подписан и означава, че руският газ ще престане да постъпва по украинските газопроводи.
В първият ден на 2020 година, 11 години след последната голяма газова криза, Европа отново може да се сблъска с дефицит на този стратегически важен енергоносител. Засега не е ясно дали ще бъзе реализиран сценарий за прекратяване на транзита на руски газ през Украйна за Европа, но той е напълно възможен. И редица страни от Централна и Източна Европа, към които се отнася и Хърватия може отново да се окажат в ситуация, когато ще им се наложи да ограничат значително газа или да се съгласят на неизгодни условия.
Във връзка с подобно възможно развитие на събитията в съседните страни се водят сериозни дискусии, а също така се предприемат и определени мерки за намаляване на дефицита от енергоносители. В Хърватия за опасността от нова газова криза практически не говори никой. Трудно е да се намери извинение за подобно безхаберие, като се има предвид, че една януарска газова блокада ще извади последиците от провалилата се стратегия за развитие на хърватския газов сектор и повишаването на надеждността на доставките на този енергоносител.
Сложните отношения между Русия и Украйна по въпроса за транзит и снабдяване с природен газ са с дълга история и всички са добре запознати с тях. Важният за снабдяване на Европа газопровод е построен от Съветския Съюз и преминава през територията на Украйна. От същите тези съветски времена води началото си украинската зависимост при потреблението на природен газ, енергоносител, който се внася изцяло от Русия. Тези два фактора формират своеобразна взаимозависимост и водят до постоянни спорове. Украинците постоянно се възмущават от твърде високите цени на газа, определен им от руския държавен монополист „Газпром“, а „Газпром“ на свой ред обвинява украинската „Нафтогаз“ в ненавременни плащания и неразрешено теглене на газ от системата, което по своята същност е кражба.
Подтекстът на този конфликт беше политически, като противоречията се изостриха след оранжевата революция, когато в началото на 2005 г. свалиха проруския президент Леонид Кучма, застоял се дълго време на власт, а управлението на страната се поеха прозападните сили. Още в края на същата година се разрази първата украинска газова криза, заради различия по повод цените на газа в новия договор. „Газпром“ тогава намали доставките, но само за Украйна. В края на краищата новият договор бе подписан, но мирът продължи само две години.
В края на 2007 г. „Газпром“ отново заплаши с прекратяване на доставките. Но този път заради задължения на „Нафтогаз“ от 1,5 милиарда долара. И отново в хода на преговорите бе постигнато временно споразумение през февруари 2008 г. Дългът продължи да расте и след половин година, според изявленията на „Газпром“ достига 2,4 млрд. долара. Украинците оспориха тази сума и невъзможността да се стигне до споразумение доведе до прекратяване на доставките на газ от 1 януари 2009 г. в началото за Украйна, а няколко дни след това – за цяла Европа.
Блокадата продължи 20 дни и в този период някои европейски държави, основно в Централна Европа бяха принудени да ограничат потреблението на газ.
Една от тези страни стана Хърватия, която, независимо от значителния дял на собствен газ, в съответствие с действащите протоколи намали снабдяването за големите промишлени потребители. Заради това някои от тях понесоха загуби за милиони. Голямата газова криза от 2009 г. завърши с подписване на договори между „Газпром“ и „Нафтогаз“ за 10 години. Договорът изтича на 31 декември 2019 г., а нов още не е подписан.
Между другото съществуват редица причини, според които е напълно невъзможно да няма нов договор, а без него, независимо дали е дългосрочен или краткосрочен, в първата минута на първия ден от следващата година руски газ може да престане да постъпва по украинските газопроводи.
Защо е голяма вероятността Русия и Украйна да не стигнат до споразумение ?
Разбира се, важна роля в настоящите газови преговори играе политиката. След руското анексиране на Крим и войната в Източна Украйна политическите отношения между двете държави се влошиха твърде много. Въпреки това ключова роля играят преди всичко бизнесът и геостратегията. След газовата криза през 2009 г. Русия разработи своя стратегия за диверсификация на пътищата за доставка за Европа. Стратегията е проста: трябва да се построят нови газопроводи, заобикалящи Украйна, които да разклатят преговорната позиция на Киев и да предотвратят възможна блокада. Трябва да се отбележи, че през първите години след кризата Европейският съюз подкрепяше подобна стратегия, тъй че почти, без каквито и да са сериозни обсъждания бе осъществен проектът за газопровод „Северен поток“, минаващ по дъното на Балтийско море и свързващ пряко Русия и Германия.
Аналогичният проект „Южен поток“ , „Газпром“ планираше през Черно море. Този газопровод би осигурявал снабдяването на държавите от Южна и Югоизточна Европа, но заради противопоставянето на Европейската комисия и рецесията, която намали съществено европейското потребление на газ, се стигна до отказ от този проект. Но руснаците не се предадоха. Те се върнаха към „Южен поток“, пускайки го по ново трасе през Турция и преименувайки го на „Турски поток“. Неговото завършване е планирано за 2021 г. На север същ започна строителството на „Северен поток 2“, още един мощен газопровод, паралелно на съществуващия.
Независимо от силното политическо противопоставяне на някои страни газопроводът вече е положен в териториалните води на Русия, Германия, Швеция и Финландия. Сега се очаква само решението на датския регулатор. Най-общо, когато „Турски поток“ и „Северен поток 2“ бъдат пуснати в експлоатация, на „Газпром“ повече няма да са му нужни украинските газопроводи (с изключение на някои мощности, които вероятно ще са недостатъчни дори за поддържане на технически минимум цялата украинска газопроводна система). Това обаче няма да се случи до 2021 година.
Това се разбира и от украинците, които смятат преговорите за ново споразумение последен шанс за монетаризиране на своя статут на транзитна държава. Този максималистичен подход се проявява и в позициите, които двете страни заеха на преговорите, провели с посредничеството на Европейската комисия. Както съобщават медиите, руснаците предлагат да се продължи настоящият договор за неопределен брой години, да се прекратят всички арбитражни дела, водени от „Газпром“ и „Нафтогаз“. Освен това руснаците искат от Европейската комисия гаранции за това, че тя ще премахне регулаторните препятствия, пречещи на „Газпром“ да строи нови експортни газопроводи.
Украинците от своя страна искат „Газпром“ да се ангажира с наемане от Украйна на транзитен капацитет за 60 млрд. куб м за срок от 10 години и да се задължи с плащания по това, независимо от степента на натовареност, на използването на тези газопроводи. Европейската комисия се предполага, че подкрепя идеята за подписване на договор за 10 години, но не настоява за количества. Досега няма никакъв напредък по преговорите.
Безпокойството се засилва и поради различната, често противоречива информация, която достига до обществеността. Неотдавна българският министър на енергетиката Теменужка Петкова каза, че от „Газпром“ са им съобщили: от януари 2020 година се прекратяват доставките по трансбалканското трасе идващо от Украйна през Молдова, Румъния и България за Турция. „Газпром“ опроверга тази информация, но съмненията останаха. Украинските управляващи също съобщиха за писмо, изпратено от „Газпром“ до клиентите, в което се предупреждава за евентуално спиране на доставките.
В отговор „Нафтогаз“ заяви за значително увеличение на количествата газ в украинските хранилища в навечерието на предстоящия отоплителен сезон. Беше казано също така, че количество от 12 млрд. куб м в хранилищата са оставени за европейските държави. Това означава сериозна подготовка за много сериозни проблеми в бъдеще. Това се потвърждава и от Унгария, която в разстояние на 2019 г. планира да запълни хранилищата си с рекордните 6,3 млрд. куб м газ, което е равно на годишното й потребление.
Опасенията във връзка със спирането на доставките се отразяват и на пазара. На голямата европейска газова борса TTF разликата между цените на газовите договори (фючърси) за предстоящите лято и зима са се увеличили почти до 4 евро за МВтч, а това е най-високото ниво за последните седем години. Казано иначе, купувачите проявяват необичаен интерес към фючърсите, на базата, на които ще се доставя газа през зимния сезон 2019 – 2020 години. Това е доказателство за желанието на потребителите за избегнат рисковете.
Въпросът е в това как Хърватия може да намали риска за себе си. Известно е, че през последните години деля на импорта в хърватския газов баланс расте и през миналата година достигна около 60 %. Този газ постъпва от две направления: по газопроводи от Словения и Унгария. Хърватия също така разполага с газовото хранилище Okoli , чийто обем е малко над половин млрд. куб м газ. В случай на прекратяване на транзита на руски газ през Украйна, за Хърватия ще възникнат същите тези проблеми, както и в повечето страни от Централна и Източна Европа, поради условията на по-високо потребление през зимата, тъй като се потребява повече, отколкото може да се тегли от хранилището или да се добие от собствените находища.
Този дефицит може да се компенсира от закупуването на определени количества газ от съседни страни, но проблемът е в това, че ако доставките от Русия се прекратят, в криза ще изпадне целият регион. От компанията PPD, голям хърватски вносител на газ и партньор на „Газпром“ в Хърватия, казват, че вече са предприели определени мерки, за да осигурят потребителите си в случай на проблем с доставките и ли дори блокиране на транзита. „PPD следи внимателно ситуацията около транзита на газ през Украйна. Разработват се няколко сценария, предполагащи в частност използването на допълнителни транзитни мощности и хранилища. Затова може да заявим, че нищо няма да застраши доставките на газ за Хърватия, освен не бъдат затворени границите вътре в Европейския съюз“, са заявили от компанията.
В интерес на истината, остротата на проблемите с доставките ще зависят от няколко фактора. Първо, важно е колко ще продължи блокадата. Спиране от няколко дни вероятно няма да доведе до сериозни проблеми. Но криза, като тази преди 11 години, задържаща се седмици, може да нанесе сериозен удар по системата. Възможно излизане от ситуацията би било увеличаване на родния добив, но не е известно дали от техническа гледна точка сме способни на това. През 2008 г. италианската компания Eni предостави на Хърватия своя дял от газ от находище в Северно Адриатическо море. През последните години тази част бе прехвърлена на компанията Ina , така че достъп до този резерв вече няма. Ina твърди, че те изобщо не се опасяват от възможно прекратяване на доставките на руски газ.
„Ina е единственото добивно предприятие на природен газ в Хърватия и голяма част от този добив отива за родния пазар. Освен природен газ от собствен добив, Ina също така и предлага на купувачите от Хърватия и определени количества от внос, които купува от проверени родни и чуди партньори. Освен това компанията получава газа от внос от няколко направления“, заявяват от компанията.
Друг голям играч в газовия сектор е фирмата HEP, която заради многобройните си ТЕЦ-ове в страната е и най-големият потребител на газ. Едновременно НЕР е и доставчик на газ на едро за малките местни снабдителни компании, които от своя страна доставят на домакинствата. Дефицитът на газ би струвал скъпо на компанията, тъй като според действащите протоколи производствените й обекти ще са един от първите, които ще бъдат ограничени от потреблението на газ. От компанията НЕР заявяват, че вече са се запасили с необходимото количество газ за следващата година.
„За продажбата на пазара на едро (до 31 март 2020 г.), а също така и за нуждите на собственото производство НЕР вече е осигурила голяма част от собствените си нужди за периода до първи октомври 2020 г. За оптимизиране на разходите за закупуване на газ и с цел повишаване на сигурността на доставките за клиентите компанията закупи газ от седем доставчика. За оптимизиране на газовия портфейл са купени и мощности в хранилището Okoli“ , казаха от компанията НЕР.
Стратегията за диверсификация на доставчиците в подобна ситуация е разбираема, но в случай на продължително прекъсване на доставките това няма да намали рисковете до нула. Ако в региона възникне остър дефицит на газ, то някои от договорите за доставки просто няма да се изпълнят, независимо от опасността от плащане на глоби.
И все пак голяма надежда за това, че предстоящата газова зима ще е мирна дава факта, че ако Украйна и Русия не постигнат споразумение, то ще загубят много. „Газпром“ полага усилия за запазване на дела си на европейския пазар в борба с агресивното навлизане на LNG. Подобна криза би нанесла пореден удар по репутацията на руската компания и би активизирала инициативи, насочени към диверсификация и отказ от руски газ. За Украйна кризата би създала маса икономически проблеми, а също и вероятно би накарала страните от Европейския съюз да се усъмнят в това, че Украйна може да е надежден партньор. Затова както и преди доминира мнението, че споразумение ще бъде постигнато и основната роля за това ще е на политиката. През октомври завършва мандата на Европейската комисия, а на украинската политическа сцена сега цари хаос, предстоят парламентарни избори.
Изглежда, че най-голяма пречка по пътя към нов договор ще е времето. Хърватия може да повлияе малко в този случай, но ако кризата се случи, тя ще повдигне редица неприятни въпроси. Вероятно широката общественост преди всичко ще се заинтересова преди всичко от проекта за LNG-терминала, обект, който се представя като залог за сигурност на доставките. Да, на пръв поглед това е действително така, но смисълът се губи, ако се замислим: обектът няма да е готов към момент на най-острата за последното десетилетия газова криза. Хърватският LNG-терминал ще заработи тогава, когато бъдат пуснати нови експортни газопроводи, които и без него ще понижат рисковете, свързани с безопасността на газовите доставки.