Богомил Манчев: Инвеститорите продължават да имат интерес към проекта АЕЦ „Белене“

Булатом представи онлайн платформата по проекта АЕЦ Белене

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1158
article picture alt description


Въпреки процесите, които се случват в България и китайската национална ядрена корпорация, и корейската и руската продължават да имат интерес към проекта за АЕЦ Белене.  В рамките на месец се очаква инвеститорите да дойдат и да питат какво се прави по процедурата. Това коментира пред журналисти председателят на Български атомен форум (Булатом) Богомил Манчев. По думите му всеки един от инвеститорите може да дойде и да пита министъра на енергетиката „какво се прави по процедурата“.
Както е известно в  "краткия списък" като кандидати за инвеститори в АЕЦ „Белене“ влизат Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), "Атоменергопром" АД, част от Росатом, Корейската хидро-ядрена корпорация, Фраматом САС, Франция и Дженерал Електрик, САЩ. През месец май миналата година бившият енергиен министър Теменужка Петкова обяви, че обвързващите оферти за АЕЦ „Белене“ ще се подават след преминаването на кризата с COVID-19. После правителството роди идея за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и започна да говори за преместване на оборудването от Белене на площадката на настоящата атомна централа. 

В този смисъл обаче председателят на Булатом припомни, че Народното събрание не се е произнесло и процедурата за АЕЦ „Белене“ е актуална. 

„В момента решението на Народното събрание е, че трябва да бъде избран стратегически инвеститор. Решението по този въпрос трябва да бъде докладвано в пленарна зала“, припомни Богомил Манчев. 

Той обясни, че ако България прекрати процедурата всеки един от вече заявилите се стратегически инвеститори може да предяви иск към държавата. „Времето е ужасно скъпо“, коментира той. В тази връзка напомни и подобният казус преди години с американската Уестингхаус и предявените от тях претенции за 47 млн. лв. и съответно наполовина изплатени. 

По думите на Манчев, прекратяване на процедурата може да има единствено ако държавата изземе функцията на стратегически инвеститор, тоест ако тя реши да строи. 
30 милиарда евро. Толкова са щетите за българската икономика от това, че проектът за АЕЦ „Белене“ не е реализиран през последните 15 години. По 1,2 млрд. на година. 
„Ние трябва да взимаме решения на база на това, че сме държава без ресурси. Ние нямаме ресурси, а енергийните са почти нула“, каза той и постави въпрос когато се затвори комплекса Марица Изток, включително и мините заради лошото качество на въглищата кой ще плати цената. 

На този етап България вече има нужда и от АЕЦ "Белене", и от два нови блока в АЕЦ "Козлодуй". Това заяви преди това при представянето на онлайн платформата за АЕЦ Козлодуй Петър Манчев от Булатом, базирайки се на Националния план за климат и енергетика.

Според интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България с хоризонт до 2050 г. (разработен в резултат на изпълнение на еврорегламент за изпълнение на задълженията по намаляване на климатичните изменения),производството на електроенергия от различни източници в 5-годишни периоди – 2025 г., 2030 г. , 2035 г. и 2040 г. Това са едни около 15 млн. МВтч произведени от АЕЦ (сегашните два блока в АЕЦ Козлодуй, обясни представителят на Булатом. 

При тази динамика, през 2035 година производството на електроенергия от ядрени централи трябва да нарасне от 15 млн. МВтч на 23 млн. МВтч. Тези 8 млн. МВтч се равняват на производството на един 1000-мегаватов реактор. През 2040 г. този план предвижда още 8 млн. МВтч от втори такъв реактор. Малко бавно са го описали, защото практиката в световен мащаб е блоковете да се строят по двойки и обикновено се въвеждат в експлоатация в рамките на една две години. Така че може да се постигнат тези допълнителни 16 млн. часа в периода 2035 г. и не е нужно да се разтеглят толкова, допълни той.. Хубавото по думите му е, че този документ, който е актуален е как държавата си представя да изпълнява своите ангажименти в рамките на ЕС като принос за справяне с климатичните изменения. 

Заменяме въглищните централи основно с ядрени мощности. Да, има и ръст с близо 1,5 млн. близо със слънчеви фотоволтаични централи, което приветстваме. Така че тенденцията е ясна. Много хубаво, че теоретично сме сложили посоката правилно. Въпросът е как на практика ще изпълним този план. Булатом като основна неправителствена организация, изразяваща интересите на ядрената енергетика в България подкрепя развитието във всички посоки – на новоодобрената площада край АЕЦ Козлодуй, както и тази на Белене. Те не са конкурентни, както понякога се представя. Не – Белене и после  АЕЦ Козлодуй – със 7 и 8 блок. Защото това, което през 2047 г. и след това съответно 5 и 6 блок трябва да започнат да се извеждат от експлоатация.

 Ако искаме да запазим настоящото производство на електроенергия трябва да добавим не два, а четири нови енергийни блока в този хоризонт. Затова казваме първо АЕЦ Белене, а после 7 и 8 блок на АЕЦ Козлодуй, категоричен бе Петър Манчев. Той допълни, че на онлайн платформата е качена цялата информация по проекта за АЕЦ Белене и тя е базирана на истинските факти, така че всеки, който се интересува да може да има пълна информация. Освен това платформата ще бъде непрекъснато обновявана.  

Председателят на Булатом Богомил Манчев от своя страна обърна внимание на високите цени на въглеродните емисии и поскъпването на цената на електроенергията от въглищните мощности. Затова колегите от АЕЦ Козлодуй трябва да направят максималното, за да лицензират площадка за 8-ми блок и да се започне търсенето на инвеститор за 7-ми и 8-ми блок, беше категоричен той. В същото време Манчев обясни, че според правилата на ЕС централата не може да е инвеститор в новите мощности, а е необходимо друго юридическо лице, което да може да получи и кредитиране. 

„Ние трябва да си пазим проекта и да е държавен. Аз съм изключителен привърженик на това държавата да е собственик и на двата проекта. Тя може да си позволим лукса да ги кредитира, експлоатира и изплати. Защото държавата може да регулира този процес“, каза той като даде пример какво може да се случи ако друг е чужд собственик, а процесът на използване на мощностите се регулира от държавна компания. „Това се случи в Турция затвориха 20 хил. МВт газови централи – подпряха цената на хората отгоре и централите фалираха“, обясни той. 

В отговор на въпрос, Богомил Манчев обясни, че тръгвайки от нулата, седми блок в АЕЦ "Козлодуй" не може да бъде изграден по-рано от 2035 година. По отношение на АЕЦ "Белене" България трябва да подаде молба за "пренотификация", което няма да отнеме дълго време, защото проектът не се променя.
Според него има само два доставчика на ядрени технологии, на които България може да разчита - френската Framatome и руската "Росатом". По думите му обаче френските реактори не са подходящи за българската електроенергийна система, защото са с единична мощност от 1600 мегавата.
Експертът мотивира необходимостта от бързо изграждане на нови ядрени мощности и с цените на въглеродните емисии и ангажимента на страната ни по отношение на изменението на климата. 

„Още през тази година България може да изпита дефицит на електроенергия заради емисиите“, прогнозира Богомил Манчев. Заради скъпите квоти на емисиите ТЕЦ "Марица Изток 2" работи с 27% от капацитета си. „Централата е базова централата има право да бъде пусната и спряна в живота си за нейните 25 години 400 пъти. Ами те вече са над това чисто ресурсно трябва да преработват всичко“. Затова не може да участва на борсата само когато цената е достатъчно висока, за да покрие себестойността си.

"Никога на борсата не може да бъде постигната цена, която е над производствената на ТЕЦ "Марица Изток 2", коментира Манчев.

Според него трите големи централи в Марица Изток биха могли да се превърнат в газови, но за целта е нужна инвестиция от общо 1 млрд. Евро, но може да се окаже, че страната ни не разполага с необходимите количества природен газ за тази цел. 

Богомил Манчев изрази скептицизъм и по технологията за улавяне и съхранението на въглерод от една страна заради високата цена и от друга заради липсата на места за съхранение. Само улавянето струва около 1,5 млн. евро на мегаватчас. Друг е въпросът, че дори няма план къде да се съхраняват тези емисии, коментира той.
 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща