ЕК ще представи през октомври стратегията си за развитие на офшорната вятърна енергия

Енергетика / Свят
3E news
571
article picture alt description

Докато Европейската комисия (ЕК) подготвя да представи своята нова индустриална стратегия във вторник (10 март), в Брюксел също работят и върху плановете си за насърчаване на офшорните вятърни паркове – област, в която Берлин има желание да постигне съществен напредък. Това пише европейското издание Euractiv, цитирайки колегите си в  Германия. Планът на Комисията се очаква да бъде представен през октомври, споделят от дирекцията на ЕК по морско дело и риболов (MARE).
В Берлин германското правителството чака предложенията на Европейския съюз (ЕС), за да могат държавите членки да вземат позиция за стратегията преди края на декември, когато ще приключи и  председателството на Германия на Съвета на ЕС.

Разширяването на офшорните вятърни паркове е един от основните приоритети на Германия за стимулиране на възобновяемата енергия. Берлин възнамерява да използва председателството си на Съвета на ЕС, както и председателството на Германия на инициативата Енергийно сътрудничество в Северно море (NSEC) през тази година за да изготви международна рамка за изграждането на вятърни електроцентрали.

„Искаме да създадем европейска рамка, която да ни осигури планиране на сигурността“, заяви служител в германското министерство на икономиката и технологиите, който говори преди месец по време на конференция на Федералната асоциация на офшорните ветроенергийни оператори в Берлин.

Офшорните централи трябва да се увеличат петкратно в ЕС

Надеждите са, че електричеството, произведено в открито море, може да стане най-големият енергиен източник в ЕС до началото на 40-те години на този век, сочат данните на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Според оценките на ЕК общността трябва да произведе между 230 и 450 GW офшорна вятърна енергия до 2050 г., за да изпълни целите, определени в европейската „Зелена сделка“ – това е значително количество в сравнение с 22 GW, произвеждани в момента в европейските води.
През ноември индустриалната асоциация WindEurope представи свое проучване за това, как може да се оформи такова мащабно разрастване. Според проучването, мощността на офшорните вятърни паркове ще трябва да се увеличава с по 7 GW всяка година до 2030 г. и с по 18 GW годишно след това, за да се постигне целта.

„За да постигнем това обаче, трябва да намерим нов подход към морското пространствено планиране. Нуждаем се от многократно използване на водни площи, “подчерта председателят на WindEurope Giles Dickson.

Понастоящем площите за потенциални вятърни паркове са ограничени, тъй като те са предназначени за риболов или са блокирани поради военни или екологични причини.  Ако обаче не бъдат предоставени повече морски площи за вятърната индустрия, Европа ще може да изгради само 112 GW нови вятърни офшорни мощности вместо 450 GW, предупреждават от индустриалната асоциация.

Според WindEurope офшорните вятърни мощности в Германия могат да достигнат 36 GW. И все пак германската вятърна индустрия е уверена, че капацитетът ѝ на вятърни централи в морето ще надхвърли 50 GW - количество, което ще е необходимо за компенсиране на постепенното премахване на въглищната енергетика и да се използва потенциалът за производство на зелен водород в Германия.

Ето защо германските амбиции за офшорни вятърни централи са големи и националната цел за разширяване до 2030 г. трябва да бъде повишена от 15 на 20 GW през тази година. В момента в Германия работят 1469 вятърни турбини, които произвеждат около 7,5 GW електроенергия.

Страните членки разработват свои собствени планове за вятърни паркове до 2030 г.

„Офшорните цели на европейската „Зелена сделка“ са изключително амбициозни, но те също представляват възможност за германската индустрия“, заяви служителят в Берлин, който е добавил, че Германия трябва да „гледа извън своите национални граници“, за да използва този потенциал. Например, вече се водят преговори с Полша за насърчаване на съвместни офшорни проекти в Балтийско море, добави той.

В Северно море Германия вече е включена в първата в света трансгранична вятърна централа. Проектът Baltic 2, известен още като Kriegers Flak. Той е обединение от три вятърни централи с комбинирана мощност от 600 MW. Турбините са свързани към германската и датската електрическа мрежа чрез подводен кабел, който скоро ще бъде свързан и с Швеция.
Но все още няма регулаторна рамка за целия ЕС за съвместни проекти от този вид.

Някои въпроси, като например как да се разпределят високите разходи за присъединяване към сушата или отговорността на националните мрежови оператори, остават нерешени.

Стратегията на ЕК за офшорната вятърна енергия вероятно няма да даде ясни отговори на всички тези въпроси, смятат от DG MARE. Въпреки това тя все още може да предостави на изпълнителната власт на ЕС основа да наложи законодателни мерки за международни вятърни паркове.

Планът bи трябвало да насърчава държавите членки да обръщат по-голямо внимание на международнто пространствено планиране за офшорни вятърни проекти. Понастоящем тези страни работят по своите морски пространствени планове до 2030 г., в които определят кои офшорни проекти искат да изграждат.

След като бъдат представени националните планове – на теория това би трябвало това да стане преди март следващата година - Комисията ще има една година да ги сравни с националните планове за „Енергетика и климат“ и новите климатични цели на ЕС за 2030 г

Целта е да се оптимизира пространственото планиране и споделянето на разходите между държавите, така че Европа да има шанс да достигне 450 GW офшорни вятърни мощности до 2050 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща