Между Москва и Брюксел: България на газовата карта на Европа - втора част

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1629
article picture alt description

България да се стреми към разбиване на монопола на „Газпром” в областта на газовите доставки, дори и ако новите източници не предлагат по-евтин газ. Самата възможност за алтернативни доставки снижава цената на основния доставчик.

Максимално бързо изграждане на газовия интерконектор Гърция-България (ИГБ), който ще създаде първата реална възможност за физически внос на неруски газ.

Агресивни покупки на втечнен газ за България от терминалите в Гърция и Турция.

Замяна на изтичащия през 2022 г. дългосрочен договор с „Газпром” с нов, в който клаузата „вземай или плащай” да покрива не повече от 40-50% от договорените обеми. Така „Газпром” ще бъде стимулиран да играе на спот пазара в България, както вече прави в Западна Европа.

Бързо удвояване на капацитета на хранилището в Чирен и по възможност
изграждането на още едно хранилище.

Прилагане на програми за насърчаване на битовата газификация, които могат да повишат потреблението на газ и да имат благоприятен екологичен и икономически ефект.

Търсене на възможности за транзитиране на азербайджански или втечнен газ по Трансбалканския газопровод в реверсен режим за Молдова и Украйна.

Тава са препоръките, които отправиха по време на конференция на Фондация „Конрад Аденауер“ д-р Пламен Петров, член на Българското геополитическо дружество и преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“ и д-р Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики и преподавател в университета в Северна Каролина.

Прилагаме продължението на доклада:  Между Москва и Брюксел: България на газовата карта на Европа

 

Възможен ли е газовият хъб? 

Освен скромен потребител и значим транзитьор на газ, България има амбицията да играе и ролята на газов хъб. Идеята бе лансирана преди близо пет години най-напред от министър-председателя Бойко Борисов и впоследствие бе подхваната от Министерството на енергетиката. През януари 2019 г. бе регистрирано дружеството „Газов хъб „Балкан” като дъщерно на „Булгартрансгаз”. Замисълът е бъдещият преразпределителен център да търгува с газ от няколко източника – Русия, Азербайджан, Румъния, втечнен газ от Гърция, собствен български добив от Черно море и дори израелски и кипърски газ от Източното Средиземноморие. Засега тези планове остават в сферата на амбициите и добрите намерения. Единствено  азербайджанският газ може да бъде калкулиран в сметките за хъба, но не по-рано от средата на 2021 г. От ключова важност е изявлението на директора на „Газпром” Алексей Милер от март 2019 г. Той заяви, че неговата компания няма да участва в хъба „Балкан”, защото предпочита да реализира продажбите си в региона въз основа на дългосрочни договори.

Идеята за хъба „Балкан” е по-скоро политическа и затова няма да бъде изоставена  лесно. Засега обаче реализацията й не е възможна, тъй като в България няма нито ликвиден пазар, нито газ за преразпределяне, нито пък голямо газово хранилище. Това в Чирен е предназначено да нивелира сезонните колебания в потреблението на вътрешния пазар и дори планираното увеличаване на капацитета му от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. трудно може да обслужи газовия хъб. По-вероятно е допълнителният капацитет да бъде резервиран от „Газпром” за нуждите на бъдещия „Балкански поток”. 

България между Москва и Брюксел 

През последните няколко години пазарът и транзитът на газ в България се влияят от две основни тенденции. От една страна е желанието на „Газпром“ да запази монополните си позиции и твърдото намерение на Русия да заобиколи Украйна при газовите доставки за ЕС и Турция, а от друга – натискът на Европейската комисия за  демонополизация на газовите пазари и газовия пренос. България се оказва между Москва и Брюксел, между дългата традиция на руската доминация и императива на членството в ЕС. Поради това съдбата на газовите доставки за и през България до голяма степен зависи от приливите и отливите в отношенията между ЕС и Русия в  енергийната област. От 2012 чак до май 2018 г. Еврокомисията водеше продължително разследване срещу „Газпром“ по подозрение в злоупотреба с монополно положение на пазара. То завърши със споразумение вместо с глоба за руската компания. Блокирането на проекта „Южен поток“ през 2014 г. бе връхна точка в конфронтацията между Брюксел и Москва, а решението на Еврокомисията да разреши на „Газпром“ да ползва почти целия капацитет на газопровода ОПАЛ от октомври 2016 г. бе знак за помирение. Но през септември т.г. след жалба от полската държавна газова компания Съдът на Европейския съюз отмени това разрешение и „Газпром“ отново бе ограничен до ползване само на 50% от капацитета на ОПАЛ. Това показва, че дори и в моменти, когато Еврокомисията е по-благосклонна спрямо Русия, отделните държави членки могат да използват правните механизми на ЕС, за да наложат рестрикции върху руските газопреносни проекти. 

Българският газов пазар е малък и не особено еластичен, поради което не е  привлекателен за навлизането на нови играчи. Това е един от факторите, поддържащи монопола на „Газпром”. Същевременно трябва да се има предвид, че за българския пазар е предназначен едва 1,5% от износа на руския енергиен гигант за ЕС и Турция. До края на 2018 г. съотношението между транзитиран и потребяван в България руски газ бе приблизително 5 към 1. Поради това „Газпром” се интересува много повече от преноса на газ през България, а не толкова от преките продажби в страната. Влиянието на руската компания в София се дължи на много фактори – географията, дългата традиция на българо-руските газови връзки и личните контакти, заварената след 1989 г. енергийна инфраструктура. В наши дни „Газпром” също намира начин да гради лоби в България и да мотивира свои поддръжници сред висшия мениджмънт на българската енергетика. Големите инфраструктурни газови проекти на Русия много често почиват не толкова на икономическа, колкото на геополитическа и лобистко-корупционна логика. 

Парадоксът е, че субсидиите на ЕС имат същия ефект – изкривяване на пазара. Те обаче са единственият начин България да изгради така нужните й за диверсификация на доставките интерконектори със съседните страни. 

В заключение – българският газов пазар е малък, поради което трябва да се отваря и да се интегрира с пазарите в региона и в ЕС като цяло. Ролята на България като транзитьор е важна както заради наличната транзитна инфраструктура, така и заради ключовото място на страната в плановете на „Гампром“ за пренос на газ до Европа в обход на Украйна. Създаването на газовия хъб „Балкан“ изглежда нереалистично поне в следващите няколко години, но България би могла да играе ролята на мост между гръцките и турски терминали за втечнен газ и потребителите в Сърбия, Молдова и Украйна. 

В доклада си авторите посочват и ползваните източници по темата

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща