Когато домът не е най-безопасното място

Когато говорим за замърсяването на въздуха, най-често мислим за улиците – автомобилен трафик, индустриални зони, прах. Но истината е, че най-голямото замърсяване често се случва... у дома. Особено в жилища, в които за отопление все още се използват дърва и въглища, и какво ли още не.

Ново изследване, проведено през последния отоплителен сезон в София, сравнява качеството на въздуха в еднофамилни къщи, отоплявани с твърдо гориво, с това в домове, използващи модерни алтернативи – климатици, пелетни инсталации или топлофикация. Резултатите са тревожни: не само че вътрешното замърсяване в надвишава препоръчителните стойности, но и концентрациите на фини прахови частици, въглероден диоксид и летливи органични съединения в определени моменти надвишават многократно допустимите норми. Това създава риск не само за хронично болните и възрастните хора, но и за най-малките – децата, чиито бели дробове са особено уязвими.

Програмите на Столична община за безплатна подмяна на замърсяващите отоплителни уреди предлагат решение, но все още близо 20 000 домакинства не са се възползвали от тази възможност. В следващите редове ще разгледаме какво точно дишат софиянци у дома и защо преходът към чисто отопление не е просто екологичен, а и личен здравен приоритет.

"Отпред пече – отзад сече": какво (не) знаем за температурния комфорт

В домовете с отопление на дърва често важи старата поговорка „отпред пече – отзад сече“. Изследването показва, че комфортна температура от 20–22°C се поддържа само в 24% от времето, докато в жилищата с климатици, ТЕЦ или пелети тази стойност достига 49%. По-големият проблем обаче е, че температурните амплитуди са значително по-големи. Това означава, че обитателите на домовете с печки прекарват по-голямата част от времето или на студено, или в прегрята стая, а балансът между двете е трудно постижим.

Особено показателен е високият дял на времето с температура над 25°C – цели 16%, което е резултат от опитите да се затоплят отдалечените и по-студени помещения. Тъй като топлината от печката не се разпределя равномерно, зоната около нея прегрява, докато стаите в другата част на дома остават неотоплени. Това води не само до дискомфорт и термичен стрес, но и до преразход на дърва и съответно средства, без реален ефект върху общия уют в жилището.

За разлика от това, при домакинствата с автоматизирано отопление температурните амплитуди са много по-ниски. Те осигуряват стабилен, равномерен комфорт без необходимост от непрекъснато разпалване и „нацелване“ на топлината. И най-важното – това се случва при по-малко усилия, по-малко загуби и повече предвидимост.

Фини прахови частици (PM2.5): Невидимият враг в дома

Отоплението с печки на дърва и открити камини често ни се струва романтично и създаващо неповторим уют. Под повърхността обаче се крие невидим, но много сериозен риск – замърсяване с фини прахови частици (PM2.5). Това са микроскопични частици с диаметър под 2,5 микрометра, които навлизат дълбоко в белите дробове и дори в кръвния поток. Световната здравна организация ги определя като едни от най-опасните за човешкото здраве замърсители на въздуха.

Според данните от изследването, в часовете на активно отопление концентрацията на PM2.5 в домовете с печки на дърва надвишава повече от два пъти тази в жилищата с климатици, пелетни уреди или централно отопление. Това особено ясно се вижда между 17:00 и 22:00 ч., когато горенето е най-интензивно – тогава средните стойности при печките достигат 24–26 μg/m³, докато в останалите домове варират между 8 и 12 μg/m³.

Още по-тревожни са данните за продължителността на експозицията. В домовете с печки близо половината от времето през целия отоплителен сезон (27%) въздухът е със съдържание на PM2.5 над 12,5 μg/m³, докато при останалите източници това време е наполовина по-малко, като и концентрацията е значително по-ниска. В домовете с печки, в някои случаи са отчетени и екстремни стойности над 50 μg/m³ – далеч над здравословните граници.

Фините прахови частици са особено опасни за деца, възрастни хора и хора с хронични заболявания. Те са свързани с повишен риск от астма, инсулт, инфаркт, и дори преждевременна смърт. А когато този риск идва от собствения ни дом, решението не търпи отлагане.

Въглеродният диоксид: умора, сънливост, липса на концентрация

Когато говорим за замърсяване в дома, въглеродният диоксид (CO₂) често остава пренебрегван, но той е важен показател за качеството на въздуха и степента на вентилация в помещенията. По принцип, в по-стари, слабо изолирани къщи с печки и комини се очаква нивата на CO₂ да са по-ниски, тъй като инфилтрацията на външен въздух е по-висока. Въпреки това, резултатите от нашето изследване показват, че въглеродният диоксид е сериозен проблем дори в тези условия.

В почти половината от времето (около 45%) нивата на CO₂ надвишават 1000 ppm, което е прагът, над който започват да се наблюдават негативни ефекти върху концентрацията, продуктивността и общото усещане за свежест. В 8% от времето стойностите надхвърлят и 2000 ppm – сигнал за лоша вентилация и натрупване на издишан въздух в помещенията. Най-често проблемът се наблюдава в домакинства с повече членове, особено с деца – спални, в които се събират по няколко души, достигат стойности над 3000 ppm през нощта. Това създава риск от умора, главоболие и нарушен сън, като децата са най-податливи на тези ефекти.

Решението не е просто в „по-честото проветряване“ – особено през зимата, когато топлинните загуби са големи. Необходим е преход към механична вентилация с възстановяване на топлината, която трябва да се превърне в стандарт при всяко бъдещо обновяване. Само така можем да осигурим свеж и здравословен въздух у дома – дори когато прозорците са затворени.

Въглероден оксид (CO): още една непозната, но реална опасност

Въглеродният оксид (CO) е един от най-опасните замърсители, тъй като е без мирис, без цвят и без вкус – присъствието му често остава незабелязано до появата на симптоми като главоболие, гадене или дори загуба на съзнание. Експозицията над определени нива в затворени пространства може да доведе до остри здравословни реакции, особено при деца и хора с хронични заболявания.

Данните от изследването показват, че при по-голямата част от домовете стойностите остават в допустими граници. Но в някои сгради с печки на дърва, особено при горене на влажна дървесина или отпадъци, се регистрират тревожни стойности. В най-лошите случаи концентрацията достига над 30 ppm (35 mg/m³) – над границата за едночасова експозиция според СЗО, като в единият от случаите са отчетени два часа престой. В друг случай измерванията показват максимална експозиция от 8,6 ppm за над седем часа, опасно близо до лимита от 9 ppm за 8-часов период.

Макар за нито един от домовете престоят при високи стойности да не е над 2% от времето, този риск не трябва да се подценява – дори краткотрайно излагане на високи нива на CO може да бъде опасно. Подобни стойности не се наблюдават в нито един от домовете с климатици, ТЕЦ или пелетни котли, което още веднъж подчертава предимствата на автоматизираното и чисто отопление. Там, където изгарянето е ръчно и нерегулярно, винаги съществува риск от отделяне на въглероден оксид – особено при слабо проветряване или повреден комин.

Летливи органични съединения (TVOC): когато топлината „отключва“ химията

Летливите органични съединения (TVOC) са група химикали, които се изпаряват при стайна температура и се отделят от материали като лепила, лакове, бои, мебели, почистващи препарати и дори от самите строителни повърхности. При нагряване – например при близост до печка – техните емисии се увеличават чувствително.

Не е изненадващо, че според изследването, в домовете с печки на дърва въздухът е с по-високи нива на TVOC за по-дълги периоди от време, в сравнение с жилищата, които използват климатици, ТЕЦ или пелети. В къщите с печки, стойностите остават в здравословната граница (под 220 µg/m³) само 55% от времето, докато при по-чистите източници това време достига 70%. Най-честата причина за превишените нива е прегряването на мебели, подови и стенни настилки и текстил, които отделят повече вредни вещества при висока температура.

В един от изследваните случаи е отчетено значително надвишаване на безопасните граници, с концентрации, потенциално опасни за здравето. При допълнително проучване се установява, че това се е случило по време на вътрешен ремонт – лакиране на паркет и подмяна на мебели. Това още веднъж показва защо съвременното обновяване на сградите трябва да включва не само топлоизолация, но и контролирана вентилация, която е от решаващо значение за поддържане на здравословната вътрешна среда.

Азотен диоксид: неочакваният замърсител с реални здравни рискове

Азотният диоксид (NO₂) е агресивен газ, който дразни дихателните пътища, повишава чувствителността към респираторни инфекции и влошава състоянието на хора с астма или хронични белодробни заболявания. Децата и възрастните са най-уязвими, като дори кратковременна експозиция на високи нива може да предизвика кашлица, задух и възпаления.

Макар да не е установена пряка връзка между източника на отопление и нивата на азотен диоксид (NO₂) в домовете, данните сочат, че при определени домакинства се наблюдават превишения на препоръчителните стойности, включително и над 100 ppb. Допълнителният анализ разкрива, че най-често това е свързано с пушене на закрито, с близост на паркирани автомобили под прозорците, или с проникване на замърсен въздух от подземни гаражи през недобре уплътнени шахти и отвори за тръби, канали и кабели.

Тези резултати отново подчертават колко важно е при обновяването на жилища да се осигури не само добра изолация, но и комбинация между въздухоплътност и ефективна механична вентилация, която да предотвратява натрупването на вредни газове от външни и вътрешни източници – особено в градска среда с натоварен трафик и плътна застроеност.

Заключение: Чистият въздух започва у дома

Данните от проведеното изследване ясно показват, че начинът, по който отопляваме домовете си, има съществено влияние не само върху качеството на атмосферния въздух, но и върху качеството на въздуха вътре в жилището – там, където прекарваме най-много време. Печките на твърдо гориво се свързват с по-нисък температурен комфорт, по-високи нива на фини прахови частици, въглероден окис и летливи органични съединения, а това създава рискове за здравето – особено за деца, възрастни и уязвими групи. За разлика от тях, съвременните отоплителни уреди - климатици, термопомпи, пелетни котли, топлофикация и дори газ, осигуряват по-стабилен топлинен режим и значително по-ниско ниво на вътрешно замърсяване, което подобрява както комфорта, така и общото благосъстояние на обитателите.

Затова, наред с усилията на общината да ограничи замърсяването чрез нискоемисионни зони и финансови програми за подмяна на уредите, е важно все повече домакинства да се включат в този процес. Заявления за участие в програмата на Столична община все още се приемат тук, а подмяната на уредите е напълно безплатна. Това е не само стъпка към по-чист и безопасен въздух, но и възможност за по-добър живот – за нас и за децата ни.