Европа вече ухажва страните от Северна Африка за износ на зелен водород, но кога регионът ще може да го достави?

Северна Африка се смята за потенциален център за производство на екологичен водород, черпейки ресурси от силния вятър и изобилието от слънчеви дни, много налична земя и съществуващи газопроводи за износ към Европа. А за ЕС, чиято цел е да внася цели десет милиона тона годишно внесен възобновяем H2 до 2030 г. накара няколко от неговите държави-членки да побързат и да ухажват потенциални доставки от Северна Африка с меморандуми за разбирателство и предложения за финансиране на развитието и производствени субсидии. Такава политика има Германия чрез схемата H2Global.

На хартия регионът е изградил редица проекти с гигавати големина и мащаб, особено в Египет, Мароко и Мавритания, като Алжир също разглежда потенциални инвестиции в експортна инфраструктура.

Въпреки това, на фона на несигурността около търсенето, маршрутите за износ и стимулите – независимо дали се предлагат от правителството на приемащата страна или нациите вносителки – много от тези проекти остават на изключително ранен етап на развитие. Ето и някои от основните проекти, които могат да допринесат за декарбонизацията на Европа.

Египет

По времето на домакинстването на  COP27 през ноември 2022 г. Египет обяви големи планове за производство на зелен водород, особено в своята икономическа зона на Суецкия канал. Това включва подписването на осем „рамкови споразумения“ с разработчиците Fortescue, TotalEnergies, Alfanar, EDF Renewables, Amea Power, Renew Power и Masdar, като последният получи „златен лиценз“ за разработка.

ЕС също така подписа необвързващ меморандум за разбирателство с Египет на срещата на върха за климата, с цел да си сътрудничи по регулаторните рамки и да подкрепи изграждането на производство и инфраструктура за износ на водород.

Оттогава до момента Египет също подписа рамкови сделки с ACWA Power, Energy China и C2X, както и предварително споразумение с Ocior Energy за проекти за зелен водород и амоняк.

Въпреки това, във времето след COP27, само един пилотен проект за 15MW - Egypt Green, разработен от Fertiglobe — е започнал да функционира. Има и оскъдни новини за останалите разработчици, които са взели положително окончателно инвестиционно решение (FID) или са започнали строителство.

Дори Egypt Green не даде допълнителна актуализация относно планираното си увеличаване на мощността до 100 MW, FID за което беше планирано за края на 2023 г., нито разкри коя компания ще достави електролизаторите, след като нейният първоначален доставчик, Plug Power, беше отхвърлен ноември 2022 г.

Част от бавния напредък в Египет може да се дължи на несигурността около страните, искащи да получават водород. В допълнение към директния износ за Европа, някои от обявените проекти изрично възнамеряват да използват водорода за производство на амоняк или метанол за доставка на кораби, преминаващи през Суецкия канал .Това остава един от най-натоварените търговски пътища в света.

Европейското законодателство FuelEU, което ще засегне корабите, които в крайна сметка преминават през европейски води, цели 1% от крайното потребление на енергия до 2031 г. да идва от така наречените възобновяеми горива от небиологичен произход (т.е. зелен водород и неговите производни) и задължителни 2% до 2034 г., ако предишната цел не бъде постигната.

Междувременно дори корабните фирми, които са подписали споразумения за чисто извличане на метанол, като Maersk, изглежда клонят към снабдяването с гориво от биометан в краткосрочен план.

Друг елемент на несигурност може да идва от политическата подкрепа за тези проекти.

В края на януари правителството на Египет най-накрая прие своя набор от стимули за разработчиците на проекти за зелен водород, включително 33-55% данъчен кредит, както и освобождаване от такси за внос и износ - въпреки че това идва с изискване проектите да осигуряват 70% от цената им от финансови институции извън страната.

Фондът за развитие Power-to-X на стойност 270 млн. евро (289,5 млн. долара) на германската държавна банка KfW изброява Египет, както и друга северноафриканска страна Мароко, сред местата, където разработчиците на проекти могат да кандидатстват за безвъзмездни средства.

Мароко

Водородната стратегия на Мароко, публикувана през 2021 г., очаква 4TWh (около 121 000 тона) вътрешно търсене на H2 и експортен пазар от 10 TWh (около 303 000 тона) до 2030 г.

ЕС се съгласи на COP28 да предостави 50 милиона евро чрез своята програма за зелено партньорство с Мароко за декарбонизиране на икономиката на северноафриканската държава, въпреки че не всичко това ще отиде за развитие само на водороднии проекти.

Мароко вероятно ще се възползва от основните клиенти на водород в рамките на своите граници, особено в химическата индустрия и торовата промишленост. Държавната OCP, една от най-големите компании за торове в света, планира да се хеджира срещу нестабилността на цените на газа - която има косвен ефект върху цените на амоняка - чрез разработване на собствена възобновяема водородна суровина.

OCP вече се ангажира да похарчи 1,5 милиарда долара от баланса си за пилотна инсталация за екологичен амоняк с капацитет 200 000 тона годишно в съществуващите си съоръжения в Jorf Lasar, като операциите трябва да започнат през 2026 г. Отделно ще се вложат и 7 милиарда долара за по-голяма инсталация – завод с капацитет милиони тона годишно в Tarfaya, който би трябвало да стартира през 2027 г.

Що се отнася до износа, Мароко е рекламиран като потенциален доставчик на евтин водород за Европа, тъй като не само може да използва силни слънчеви и вятърни ресурси на юг, но е достатъчно близо до Испания, за да може да построи тръбопровод за водород, а това обикновено се счита за по-евтин начин за транспортиране на молекулата, отколкото транспортирането й чрез превозвачи или като течност.

Някои анализатори обаче твърдят, че разходите за производство на H2 в Мароко няма да бъдат толкова по-ниски от производството му в Испания, а това значи допълнителни разходи за изграждане на подобен вид тръбопровод.

Мароко вече предложи огромен 5600 км водороден тръбопровод, свързващ 11 западноафрикански страни, включително Мавритания, който ще върви успоредно с планирания тръбопровод за природен газ Нигерия-Мароко на стойност 25 милиарда долара.

Газопроводът, който трябва да започне да се строи тази година, има за цел да замени количествата, които първоначално са били доставяни от Алжир, който прекъсна износа през Мароко през тръбопровода Магреб през 2021 г. и пренасочи доставките към Испания и Португалия чрез своя тръбопровод Medgaz.

Все по-голям списък от разработчици вече са предложили проекти с мащаб в гигавати.

Дъщерното дружество на TotalEnergies Total Eren (сега изцяло собственост на петролната компания) е закупило 170 000 хектара земя в административния регион Guelmim-Oued Noun от мароканското правителство за проект на стойност 100 милиарда дирхама (9,9 милиарда долара), използващ 10 GW вятър и слънчева енергия.

Регионът също така ще разположи предложеното от разработчика CWP Global широкомащабно съоръжение за възобновяем амоняк с 15 GW вятърна и слънчева енергия нагоре по веригата в югозападния град Тан-Тан.

Френският разработчик HDF и мароканската инвестиционна холдингова компания Falcon Capital Dakhla обявиха плановете си за изграждане на проект за зелен водород с мощност 8 GW в страната през ноември миналата година, докато националната енергийна компания на Абу Даби TAQA обмисля инвестиция от 10 милиарда долара в съоръжение с 6 GW в Дахла -Административен район Oued Eddahab.

Всички тези проекти обаче са все още на ранен етап на развитие, отчасти защото „Водородната оферта“ на Мароко, набор от стимули, които се очаква да обхванат разпределението на земя и споделената инфраструктура, все още не е публикувана.

Алжир

Правителството на Алжир заяви, че има за цел да достави 10% от търсенето на водород в Европа до 2040 г., като в ход са планове за подводен тръбопровод, транспортиращ водород до Италия през съседната северноафриканска страна Тунис.

Въпреки това, докато връзките на тръбопроводи за водород от Италия до Австрия и Германия са включени в предложения от Европейската комисия шести списък с проекти от общ интерес — което би позволило ускорено издаване на разрешителни и достъп до финансова подкрепа. Това са и твърди споразумения за подводната връзка H2 или пренасочване на газ тръбопроводите между Алжир и Италия все още не са подписани.

В края на миналата седмица Германия се съгласи да предостави 20 милиона евро финансиране за пилотен проект от 50 MW в град Арзев, като част от по-широк ангажимент за изграждане на инфраструктура за широкомащабно производство и износ за Европа.

Мавритания

Мавритания, която има БВП от около 10 милиарда долара, получи големи обещания от ЕС, когато става въпрос за нейния потенциален зелен водород и производни.

През октомври миналата година ЕС стартира инициатива Team Europe Initiative като част от своя фонд Global Gateway, за да подкрепи развитието на възобновяеми H2 проекти и инфраструктура в северноафриканската държава.

Миналата седмица, в допълнение към обещанието за инвестиция от 200 милиона евро от Испания, президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предположи, че Мавритания може да произвежда екологично желязо и стомана - използвайки както своя възобновяем потенциал за производство на водород, така и съществуващите запаси от желязна руда - за износ в ЕС , вместо директно транспортиране на газа.

Страната, подобно на Мароко, е видяла редица мащабни проекти, предложени от международни предприемачи, въпреки че всички остават на ранен етап.

Те включват проекта Megaton Moon във формата на луна с мощност 35 GW на датския разработчик GreenGo Energy; Проектът Aman 16-20GW на CWP Global (който ще изисква 30GW възобновяеми източници); и две съоръжения с мощност 10 GW — Project Nour, разработен от TotalEnergies и Chariot Energy, а другият от базирания в ОАЕ разработчик на възобновяеми енергийни източници Masdar, който се очаква да струва 34 милиарда долара.

Информация на специализираното издание Hydrogen Insight.