Пилотен проект у нас изучава изкуствените влажни зони и как стените от мъхове могат да помагат в борбата с фините прахови частици

С доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан на Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ разговаряме за качеството на питейните и минерални води, за възможностите на изкуствените влажни зони и стените за мъхове, които помагат в борбата с фините прахови частици. В момента по Плана за възстановяване университетът работи по проект „Дигитални устойчиви екосистеми – технологични решения и социални модели за устойчивост на екосистеми (ДУЕкоС)“.

Пилотният проект проучва възможностите и предимствата стени от мъхове да бъдат разположени в градски условия. Могат да се използват естествени местни видове. В градовете са рядкост, целта ни е да конструираме такъв тип стена и да успеем да я поддържаме, защото изисква определена осветеност, влажност, каза доц. Гечева. Започваме с по-малки стени и пана до размер на билборд. Представете си покривът на спирка или стената да бъде покрита с мъх вместо със стъкло? Тази практика се прилага в много европейски градове, а стените от естествен мъх помагат за борбата с фините прахови частици. Основната част на проекта обаче е изучаването на изкуствени влажни зони, които осигуряват почистване на отпадъчни води от аквакултури например. Много от язовирите са създадени за наповянва, използват се за електроенергия, а заявленията за аквакултури растат постоянно, което създава допълнителен проблем с пречистването на водите, уточни експертът.

Ние трябва да използваме възможно най-устойчиво водния ресурс, който имаме, подчерта доц. Гечева. Водата ни е с изключително разнообразни характеристики, някои дори са с полезни радиоактивни елементи, но не се използват по най-добрия начин. Според нея трябва да са намесени не само частни инвестиции, но и да се засили ролята на държавата, която също да инвестира, да контролира и управлява по-добре своя ресурс, за да няма злоупотреби.

Съгласно българското законодателство за ползването им е необходимо да се предостави концесия за добив или издаване на разрешително за водовземане по реда на Закона за водите от съответния компетентен орган (директор на Басейнова дирекция или кмет на община). С други думи местните власти имат правото, както сами да определят размера на таксите, така и да събират същите.

Трябва да се стимулира инициативата на общините и държавата да ги насърчава да спечелят ако използват водите по най-добрия начин, каза още експертът. За съжаление няма много целенасочено финансиране в тази посока както в национални, така и европейски фондове, смята специалистът. Какво сподели по-детайлно още доц. Гечева:

 

 

Може ли да споделите повече за проекта по Плана за възстановяване за изкуствени влажни зони?

Естествените влажни зони са местообитания на редки растителни и животински видове и са едни от най-продуктивните екосистеми. Те съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни с оглед предотвратяване на климатичните промени.

Изкуствените влажни зони (ИВЗ) са инженерни съобръжения, близки до природни местообитания, предназначени да пречистват отпадъчни води по природосъобразен начин. Освен пречистването, от тях има допълнителни ползи като например възможност за оползотворяване на биомасата като фураж или суровина за производство на продукти за бита и за пелети. ИВЗ като системи за децентрално пречистване са много важни за управление качеството на отпадъчните води от малки населени места до 2000 жители. Към момента в България има само една изградена ИВЗ. Необходимо е ИВЗ да се тестват за местните условия с демонстрационни проекти. Успоредно с това е наложително включването им в стратегически документи (ПУРБ), промени в нормативната база, както и изграждане на капацитет в областта. Проектът е до юни 2026 година.

Това е един от множество работни пакети и неговата цел е създаване на работещи концепции за иновативни зелени технологии за пречистване на въздуха и водата. Целият проект на ПУ е с наименование „Дигитални устойчиви екосистеми – технологични решения и социални модели за устойчивост на екосистеми (ДУЕкоС)“.

 

Може ли да споделите малко повече и за проекта, свързан с мъховете в градска среда?

Стените от мъх също са работен пакет в рамките на проекта за дигитални устойчиви екосистеми. Целта ни е да проучим капацитета за акумулация на мъховете по отношение на тежки метали и токсични елементи, и наночастици. Очакван резултат е разработване на технология за изграждане на зелени стени от мъх, които да служат като естествен филтър. Първоначално ще бъдат поставени на 3 градски обекта в Пловдив с повишено въздействие на трафик и индустриално замърсяване. Успоредно с това сме планирали аеробиологичен мониторинг, за да може пълно да се оцени риска за човешкото здраве, свързан с гъбични спори.

 

Какво е качеството на минералните води в България, какво показват мониторингите, в които сте участвала и имаме ли още неизползван потенциал?

Те са чисти – имат дълбочинен произход и съответно за защитени от замърсяване с повърхностен характер. В България има над 240 находища с минерални води с над 500 извора и сондажа. По-значимите, над 100 на брой, са изключителна държавна собственост, а останалите публична общинска.

Етикетите на бутилките съдържат пълна информация: наименование на водовземното съоръжение и находището, наименование на мястото на бутилиране на натуралната минерална вода, данни от физико-химичния и химичния анализ на водата, определящи характерния й състав по сертификата – съдържание на аниони, катиони и микроелементи, номер и дата на издаване на сертификата, данни за приложена обработка и др.

Имат огромен потенциал - използване на геотермалната енергия в оранжерийно производство, отопление на публични и частни сгради, обществено водоналиване и др.

 

Във връзка с работата ви като представител на страната ни в ICP Vegetation -международна изследователска програма, която изследва въздействието на замърсителите на въздуха върху културите какво е състоянието в България?

В България все още имаме райони с високи емисии замърсители, основно резултат от черна и цветна металургия, добив на медни и други руди, уранови мини и др. Много почви в страната все още са силно замърсени с тежки метали и предизвикват вторично замърсяване на атмосферния въздух.

Необходимо ли е да променим границите на нивата за замърсяване на въздуха както предлага Световната здравна организация? Какви мерки е важно да прилагат общините в по-стриктно в тази посока, а държавата?

Законът за чистотата на атмосферния въздух, както и показателите и нормите в наредбите към него, по мое мнение са достатъчно прецизни. По скоро смятам, че трябва да се фокусираме върху мерките. За мен има пряка връзка между състоянието на околната среда и условията на живот на населението. На първо място при добре развит обществен транспорт замърсяването на въздуха спада, т.е. общините трябва да инвестират в тази посока – добри примери са София и Бургас. За съжаление към лошите спада Пловдив.

Намаляването на зелените площи за сметка на презастрояването е на второ място, както и влошеното състояние на пътните настилки и наличието на площи, които не са залесени или затревени.

Отоплението на дърва и въглищата е основен фактор за постъпване на ФПЧ във въздуха през зимата. В момента текат проекти на общините, които дават възможност за подмяна на отоплителните устройства на домакинствата, но пак стои въпросът с плащането на сметките. С други думи колкото е по-висок стандартът на живот, толкова по-реалистично е да дишаме чист въздух. На държавно ниво трябва да се защитава енергийната сигурност и независимост на България.