Климатичната криза тласка най-слабо развитите държавите към свръхзадлъжнялост, как да покрият рисковете?

Климатичната криза тласка най-слабо развитите държавите в свръхзадлъжнялост, увеличавайки тяхното несъответствие с развитите страни. Необходими са фундаментални промени за реинженеринг, регулиране и изравняване на глобалния дълг и растеж. Специална параметрична застраховка за държавен дълг може да бъде една от теустойчиви възможности за разрешаване на дълговата криза.
Застраховката може да покрие изплащането на дълга от името на страната в периода на климатична криза, помагайки им да съсредоточат бюджета си върху помощ и възстановяване, с предоставяне на глобален фонд за покриване на застрахователните премии. Това предлага в свой доклад Международният институт за околна среда и развитие.

Повишаването на морското равнище е потопило много крайбрежни райони, наводненията се увеличават по размер и пробиване на бариери, унищожаване на животи, добитък и имущество, страните са подложени на по-интензивни и чести циклони, бури и наводнения. Тези загуби и щети, причинени от изменението на климата, често са се усеща най-остро от най-слабо развитите страни, малките острови и развиващите се държави. 
И все пак такива страни имат ограничен капацитет, ресурси и инфраструктура за инвестиране в устойчивост на климата. Докладът посочва, че въздействието на климата тласка най-слабо развитите страни и малките островни държави към свръхзадлъжнялост,
подкопавайки способността им да се справят с въздействията на климата и да се съсредоточат върху дългосрочното
Той предлага параметрично застраховане на държавни дългове като един от практичните и жизнеспособни варианти за управление на дълговата криза.

Институтът посочва, че трябва да се създаде глобален фонд, който да позволи обединяването на всички рискове за най-слабо развитите страни и за малките островни държави, от който да имат възможност да получават по-диверсифицирано портфолио на
застрахователни компании. В допълнение към покриването на премиите и гаранции за държавни дългове, глобалният фонд може да поддържа по-дългосрочна адаптация и устойчивост. Това ще подпомогне намаляването на риска и следователно намаляване на размера на бъдещите загуби i цената на премиите в дългосрочен план.

Трябва да се предприеме цялостно моделиране на риска и анализ на данни за подпомагане на ценообразуването и предоставянето на адекватно застрахователно покритие. Подобреното измерване също ще помагат за намаляване на застрахователните разходи.
Докладът предлага на засегнатите страни да установят сътрудничество между множество заинтересованите страни, включително правителства, големи кредитори от публичния и частния сектор, кредитори от Парижкия клуб, Международен валутен фонд, Световна банка и др. международни финансови институции, международни и регионални банки за развитие, застрахователна индустрия, доставчици на данни и компании за моделиране на риска, академични среди, центрове за високи постижения и
неправителствени организации.

Най-слабо развитите страни са по-уязвими от климатичните промени поради ниските им нива на развитие, слаба инфраструктура и разчитане на селското стопанство и природните ресурси за доходи. Като интензивност и честота на екстремни събития продължава да се увеличава в тези страни всяка година. Всеки път техните това е причина за повече дългове, подкопавайки капацитета за изправяне пред следващата криза. Така те се оказват в капана на неустойчив цикъл на дългове.

Анализът показва, че страните с по-висок индекс на опасност вероятно ще бъдат изложени  на риск от свръхзадлъжнялост и шансовете за неизпълнение на дълга по-висок като страни като Нигер, Мианмар, Судан, Мозамбик и Мали са най-застрашени. 

Климатичната уязвимост също има значителни последици в отпускането на заеми. За агенции за кредитен рейтинг, по-високите климатични рискове създават по-голям риск от неизпълнение. Това повишава цената на капитала за уязвимите от климата страни и застрашава устойчивостта на дълга. Следователно по-бедните страни, изложени на климатични въздействия, трябва да поемат
допълнителна тежест от по-високи лихви.

Тази финансова тежест изостря днешните икономически предизвикателства на по-бедните страни.

Размерът на това бреме се очаква да бъде поне двойно по-голям през следващото десетилетие. Може да се очаква понижаването на рейтинга да увеличи цената на публични заеми, което ги прави по-скъпи.
Увеличеното съотношение на публичното неизпълнение към дълга подкопава способността на най-слабо развитите страни да финансират инвестиции в социалните програми за защита като намаляване на бедността, сигурност на поминъка, прехрана, здраве и образование.

Ресурси, необходими за реагиране на климатичната криза, пандемията от COVID-19 и други национални нужди са
все повече се отклонява към изплащане на дългове. Анализът показва, че страните с по-високи дългове отделят по-малко разходи за социално подпомагане. Тези отклонения могат да имат социално въздействие без силни предпазни мрежи, най-уязвимите може да нямат адекватни механизми за справяне. Най-малко развитите страни вече имат по-ниски оценки за човешкото развитие, икономическа и екологична уязвимост. Те представляват около 90% от страните с нива на бедност над 40% спрямо развитите страни. Допълнителните намаления на социалните разходи могат имат дългосрочно отрицателно въздействие върху човешкото развитие и показатели като бедност, образование и здравни резултати.

Островните държави са платили 18 пъти повече дълго отколкото са били получените заеми

Усилията за преструктуриране на дълга са ограничени, по-скоро се отлагат отколкото да се анулират на плащанията по дълга и създаване на бъдещето възстановяването е още по-трудно за тези страни. Ролята на финансирането на климата също е под въпрос. През 2020 г. от 68,3 милиарда щатски долара финансиране за климата, предоставено от развитите страни, 71% или 48,6 милиарда щатски долара са в форма на заеми (включително както преференциални, така и непреференциални).

Около половината от финансирането за климата, предоставено на островните държави през 2017–2018 г. беше под формата на заеми, които добавиха още повече дългове. Освен това всички островни държави получиха комбинирано 1,5 милиарда щатски долара във финансиране за климата между 2016 г. и 2020 г. Но през същия период 22 островни държави са платили повече от
26,6 милиарда щатски долара към техните външни кредитори - почти 18 пъти повече, отколкото са получили като заеми.

Какво може да се направи, за да се гарантира устойчиво обслужване на дълга? Високите държавни дългове могат да доведат до намалени инвестиции в социалната защита и изграждането на устойчивост. Това от своя страна може да доведе до още по-голяма разлика в адаптацията.  Параметрична застраховка за държавен дълг може да предложи устойчив вариант за преминаване от порочен към благоприятен цикъл и разрешаване на рисковете от спад на дълга за най-слабо развитите страни, коментират учените. Тази застраховка ще покрие дълга на държавата и погасяване по време на климатична криза, което им дава време да
възстановяване, без да изплащат дълг през този период. Този вид параметричната застраховка може да не е подходяща за всички видове опасности, но се счита за ефективен за климатични рискове. 

Параметрично застраховане за държавни дългове, предлагат учените

Параметричната застраховка за държавни дългове може да помогне. Най-слабо развитите страни се справят по-добре с двойното предизвикателство на дълга и климатична криза. Може да действа като защита, да осигури незабавна ликвидност, намаляване на транзакционните разходи, стабилизиране на кредитни пазари и привличане на частни инвестиции. Такъв модел има четири основни елемента:

• Механизъм за предоставяне на предварителна подкрепа след като „тригер“ е достигнат, независимо от загубите.
• Подход за обединяване на риска, който гарантира премиите и продължителността на облекчаването на дълга отговарят на изискванията на държавата.
• Специфично за местоположението и цялостен климатичен риск моделиране за определяне на тригери и прагове за
застрахователни изплащания от пълен набор от събития.
• Ангажимент от климатични и други източници на финансиране за покриване на застрахователни премии.

Компромисите между фискалните разходи и риска за растежа, неизпълнение на дълга и разходи за преструктуриране на дълга
може да се претегли внимателно. Последващите ползи от покриването застрахователната премия за облекчаване на дългове може далеч да надхвърли инвестицията в премии. Директна подкрепа за най-слабо развитите страни за застрахователните разходи биха облекчили финансовите ограничения и да помогне на страните да увеличат финансовата си устойчивост. Този вид застраховане би дало възможност страните да стабилизират растежа си, да намалят бедността и да си позволяват да инвестират в социална защита.
Затова са необходими координирани усилия с подкрепата на Г-20 правителствата, други големи развити страни и ключово ще е създаването на работещи инструменти и по-ясни за страните застраховки за държавни дългове. 

Многоизмерните рискове, на които са подложени най-слабо развитите страни спрямо развиващите се и развити държави.