Светът се събира заедно на най-важните дебати за климата на 7 и 8 ноември в Египет

Светът се събира заедно за прилагане на политиките по изменение на климата днес и ще започне реалните дебати за бъдещето на света на 7 и 8 ноември в Шарл ел Шейх в Египет. Конференцията на ООН за климата ще продължи до 18 ноември.

Цялата програма и всички новости може да научите ТУК. Конференцията е отново на живо и няма възможност за онлайн достъп и проследяване на сесиите както беше миналия COP26 в Глазгоу.

Над 40 000 се очаква да са участниците в COP27 и други всички останали свързани инициативи.

„Екипът на египетското председателство работи неуморно, за да създаде среда, която е благоприятна за успешни преговори. Като домакини на COP, ние се стремим да привлечем представители на нации и заинтересовани страни от целия свят и да осигурим необходимия импулс за справяне с необходимите действия за спешно и мащабно изпълнение на ангажиментите и обещанията в областта на климата.“ Това каза само дни преди откриването посланик Ваел Абулмагд, специален представител на президента на COP27.

"Домакинството на COP27 в зеления град Шарм ел-Шейх тази година отбелязва 30-ата годишнина от приемането на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. През изминалите тридесет години светът измина дълъг път в борбата срещу изменението на климата и неговото отрицателно въздействие върху нашата планета; сега сме в състояние да разберем по-добре науката зад изменението на климата, да оценим по-добре въздействието му и да разработим по-добре инструменти за справяне с причините и последствията от него." Това представи президента на Арабска република Египет Абдел Фатах Ел-Сиси. 

Срещата на върха за прилагането на климата в Шарм ел-Шейх ще се проведе на 7-8 ноември и ще събере всички участващи държавни и правителствени ръководители. След откриването на срещата на високо равнище ще се проведат няколко кръгли маси, които ще се съсредоточат върху шест ключови теми: Справедлив преход, Продоволствена сигурност, Иновативно финансиране за климата и развитието, Инвестиране в бъдещето на енергията, Сигурност на водата и Изменение на климата и Устойчивост на уязвимите общности.

Международният конгресен център на Шарм ел-Шейх (SHICC) ще формира цялата синя зона за COP27. Синята зона е мястото, където трябва да се провеждат всички преговори между делегатите. В допълнение, дълъг списък от динамични събития ще бъдат организирани от правителства и акредитирани наблюдатели, включително застъпници на младежта и учени.

Зелена зона от 22 500 квадратни метра е мястото, където бизнес общността, младежта, гражданското общество, академичните среди и артисти от цял ​​свят ще имат допълнително пространство за присъствие и участие чрез събития, изложби, семинари, културни представления и разговори.

В кулоарите на глобалните преговори, които трябва да се проведат в Египет по време на конференцията, египетското председателство на COP27 определи няколко ключови тематични дни. Тези тематични дни са част от усилията за насърчаване на действията в областта на климата, които могат да преодолеят съществуващите затруднения и пропуски в изпълнението и да задълбочат ангажираността с младежите, жените, гражданското общество и коренното население, наред с другите основни теми в центъра на дискусиите. Ключовите области на фокус включват обещанието за иновации и чисти технологии, както и централната роля на водата и селското стопанство за климатичната криза, загубата на биоразнообразие, енергийния преход, усилията за декарбонизация и финансите. Три дни ще бъдат посветени на младежта и бъдещите поколения, пола и гражданското общество, техния принос, предизвикателствата, пред които са изправени, решенията, които предлагат, и как да интегрират ангажимента си в планирането и прилагането на политиките за климата.

Мобилното приложение COP27 служи като лесен за използване ресурс с информация за конференцията. Това включва навигация на закрито на мястото, графици на събития, планиране на пътуване и други, което го прави основно ръководство за всички присъстващи на конференцията COP27.

COP27 ще се фокусира върху:

Намаляване на емисиите

Страните трябва да покажат как точно ще осъществят увеличените амбиции от пакта в Глазгоу. Част от това ще включва актуализиране на Националните определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDCs) на всички държави, за да може светът да се приближи още повече към целите на Парижкото споразумение. Над 190 държави, подписали документа, са задължени да актуализират своите приноси на всеки 5 години. По план това за първи път трябваше да се случи през 2020 г., но поради пандемията, въпросът се отложи с една година, а за съжаление, през миналогодишния COP само малка част от актуализираните приноси се оценяват като по-амбициозни. Преди конференцията в Египет от всички страни е поискано да изпратят към ООН актуализирани по-амбициозни национално определени приноси, но към 2 ноември едва 22 от 193 държави са изпратили такива.

Също така трябва да бъдат уточнени прекратяването на субсидирането на изкопаеми горива, както и преустановяването на изгаряне на въглища. В рамките на Глазгоуския климатичен пакт бе договорено намаляването на второто, но е необходимо пълно преустановяване за постигане на климатична неутралност.

Подкрепа за развиващите се страни

По време на COP26, делегатите приеха работна програма относно глобалната цел за адаптация, установена в Парижкото споразумение. Планът е създаден, за да предостави на общностите и държавите знания и инструменти, с които да гарантират, че предприетите от тях действия за адаптиране действително водят света към по-устойчиво бъдеще.

Председателството на COP27 очаква от държавите да отчетат и оценят напредъка си в повишаването на устойчивостта и подпомагането на най-уязвимите общности. Това означава държавите да представят по-подробни и амбициозни ангажименти в компонентите за адаптация в своите национални планове за климата.

Миналата година развитите страни се съгласиха да увеличат поне двойно финансирането за адаптация, а има и много призиви за още по-голямо увеличение на бюджетите, което да съответства на сумите, които сега се изразходват за мерки смекчаване, както е предвидено в Парижкото споразумение. 

През 2009 г,. по време на конференцията в Копенхаген, от богатите страни бе обещана подкрепа в размер на 100 милиарда щатски долара на година за развиващите се страни, която цели да подпомогне те да осъществят своя “зелен” преход и да могат да приложат мерки за приспособяване към климатичните промени. В момента тази цел обаче все още не е изцяло изпълнена.

Отделно от подкрепата за мерки по адаптация и смекчаване, стои на дневен ред и  необходимостта от компенсиране на бедните страни, които са по-силно засегнати от ефектите на измененията на климата, но в същото време имат най-малък исторически принос за техните причини – т.нар. фонд “Загуби и щети”. 

Отворените теми за намаляване употребата на метан и обезлесяването

През изминалата година бяха сключени споразумения за намаляване на употребата на метан и спиране на обезлесяването, но не всички страни ги подкрепиха. Очакванията са тази година повече държави да се присъединят към тях. 

Ще се преведат и технически дискусии, например за уточняване на начина, по който държавите трябва да измерват своите емисии или за допълнителна спецификация на механизма на търговии с емисии.

Също така ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с емисиите от транспортния сектор, биоразнообразието и човешките права.

Всички тези дискусии ще подготвят почвата за първата ”глобална равносметка” по време на COP28, на който през 2023 г. ще бъде оценен общият глобален напредък по отношение на смекчаването на и адаптацията към климатичните промени, както и начините за изпълнение на Парижкото споразумение.

Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е подписана през май 1992 г., когато подписалите страни се споразумяват да намалят емисиите на парникови газове, за да предотвратят опасното човешко въздействие върху климатичната система. За да се постигне тази цел, всяка година от 1995 г. насам се провежда Конференция на страните COP, за да се договарят мерки, с помощта на които светът да овладее климатичните промени. 

 Всяка среща за климата включва голям брой технически срещи и преговори за най-малките подробности относно реакциите на страните на климатичната криза, а резултатите са  Протокола от Киото от 1997 г. и Парижкото споразумение от 2015 г., които са най-важните споразумения за климата днес.