Необходими са нова визия и нови действия на държавата по отношение на природния газ

Анализ на инж. Димитър Щерев*

Реализирането на газови проекти в България трябва да бъдат ефективни за българската икономика в дългосрочен план. В противен случай, икономиката на България няма да бъде конкурентно способна.  Освен това, не трябва да се поставя под заплаха енергийната сигурност и безопасност на страната и оттук - да се създават условия за допускането на съществени икономически загуби. За осъществяването на всичко това обаче е необходимо: 

1. Пълна деполитизация на целия енергиен отрасъл; 

2. Завръщане на експертността в газовия отрасъл - връщане на специалистите в бранша и периодично повишаване на тяхната квалификация, съгласно европейските и световни стандарти, и изисквания; 

3. В борбата между политиката, икономическата рентабилност и целесъобразността, винаги трябва да побеждава икономическата рентабилност, базирана на предварителни,  безпристрастни и независими технико-икономически експертизи, сравнителни анализи и съпоставки; 

4. Освобождаване на газовия отрасъл от наложените отвън абсолютно необосновани, през последните десетилетия, химери и идеологеми, които генерират заблуди и самозаблуди, водещи до формирането на нелепи решения, с крайна цел - угаждане на небългарски интереси.  

За съжаление всичко това се прави 

-          чрез създаване на напрежения в геополитическата ситуация и диктуване на  енергийни стратегии, след предварително проведено злепоставяне, обезценяване и уязвяване на даден доставчик на природен газ въпреки доказаната му положителна дейност в индустрията на страната и региона от няколко десетилетия насам; 

-          чрез панически внушения отвън и създаване на обществени настроения,  резултиращи във внушаване за уж "по-добри" и уж „по-изгодни” икономически алтернативи за внос на природен газ.  Такива внушения често се правят на база на механични (и абсолютно необосновани)  екстраполации от други държави, без оглед на специфичните особености на всяка една страна, като географско положение, предназначение, пропусквателна способност и развитие на изградената там газова инфраструктура, съществуващи „тесни гърла” в тази газова инфраструктура, вид на потреблението и подготвени кадри, да не говорим отново за икономическа рентабилност и др.; 

-          чрез предварително целенасочени разбалансирвания на газовия пазар в посока на ултра понижаване (дъмпингиране) на цените на природния газ, случило се в края на 2019 и началото на 2020 г., когато цените бяха свалени до 8.0 Евро/MWh или 84 Евро/1000 nm3 и последвалото ултра повишаване на цените, отново в международен план, от м. май 2021 г., когато в края на м. август 2022 г., цените достигнаха 350 Евро/MWh или над 3 690 Евро/1000 nm3.  

За последните 2 години ние станахме свидетели на драстични и невиждани в световната газова историята промени в цените на природния газ с огромни амплитуди.  Повишаването им над 43 пъти вече рефлектира в сривове на икономиките на европейските държави, защото постепенно те стават неспособни да произвеждат конкурентно способна продукция и услуги;

-          чрез призиви и внушения за задължителна диверсификация и либерализация на газовите доставки без обаче конкретно да се казва, какви надеждни източници на природен газ се имат в предвид, каква инфраструктура се предвижда, да не говорим за отговора на въпросите, колко би струвало това на крайния потребител, как ще се връщат направените инвестиции и др.;

-          чрез призиви и внушения за неотменно изграждане на реверсивни междусистемни газови връзки, без оглед на реалното търсене и предлагане на природен газ в региона, което да се основава на предварително проведени  симулационни изследвания с последващи разчети, анализи и съпоставки, извършени от доказани в газовия бранш експерти, фирми и организации. 

В това отношение трябва да се поясни, че свързването (събирането) на газопреносните системи на две или на три бедни на природен газ страни не резултира в една богата на газ държава;

-          чрез призиви и внушения за повсеместно изграждане и използване на газови хранилища без оглед на реалните геоложки (природни) възможности за изграждане на такива важни и неотменни обекти, както и без оглед на вида и пределните капацитетни възможности на съществуващите такива;

-          чрез призиви и внушения, предизвикващи уповаване и разчитане на трудно осъществими, практически неосъществими или направо казано - митични газови проекти, водещи началото си от находища на природен газ с незначителни и недоказани извлекаеми запаси, с недоказан рентабилен добив и експлоатационни разходи, които газови проекти даже и да бъдат по някакъв начин реализирани, от тях България не би имала никаква полза

Основни акценти на Енергийната газова стратегия 

В периода 2018 – 2020 година, България положи неимоверни усилия да рехабилитира и доизгради своята Газопреносна система.  Всичко това се увенча с пълен успех за нашата страна, резултирайки в успешно играждане на „Балкански поток”, който освен, че е продължение на Втората тръба на „Турски поток” е и важен за страната, и региона интегриращ проект, защото дава възможност за пренос на природен газ от още два източника – от Азербайджан чрез Трансадриатическия газопровод (ТАР) и от ре-газификационния терминал в Александруполис. 

Предвид напрегната международна обстановка, изхождайки от своето специфично географско положение в Европа с добре развита Газопреносна система и инфраструктура,  България трябва да запази своето място на Европейската газова карта, като правилно се ориентира в новата възникнала ситуация.  Игнорирайки променливите политически конюнктури, целта трябва да бъде – вземането на правилни, дългосрочни, държавни решения и оттук – реализирането на правилните и рентабилни за страната газови проекти.  Визирам тук реализирането на бъдещи газови проекти, от които нашата страна би имала не епизодични, а дълготрайни, реални икономически ползи за успешно развитие на своята икономика.  

България трябва да разполага с ясна, професионално издържана и доказана във времето енергийна газова стратегия, основаваща се на задълбочени предварителни проучвания, безпристрастни технико-икономически анализи, за осъществимост, рентабилност и възвръщаемост на инвестициите.  

Някои може би искрено вярват, че това съвсем не е така, но постигнатите резултати от успешното реализирани газови проекти в съседни нам държави (гърция, сърбия и турция), очертават недостатъчния успех на много наши преди положени усилия, от което обаче активно са се възползвали нашите съседи. 

За съжаление България няма енергийно лоби, което постоянно да отстоява определени принципи и подходи, изгодни за държавата, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. 

Принципно, изработването на Енергийна стратегия се възлага от Правителството на дадена държава, но тя се изработва от професионално подготвени и посветени от години експерти в отрасъла, с необходимото образование и натрупан опит в газови оператори и доставчици или от експерти, работещи в доказани в бранша фирми и организации. 

Добрите практики показват, че няма издържани енергийни стратегии, изработени в министерства от хора, зависещи от временни и често променящи се политически конюнктури. 

Правилнатата Енергийна газова стратегия в преноса и съхранението на природния газ зависи от подходящо изградената газова инфраструктура, която в България е налице. Това дава възможност да се доставя, пренася и съхранява природен газ от реално съществуващи източници с доказан капацитет.  И не на последно място, правилнатата и успешна държавна енергийна стратегия, трябва да отчита динамичните прогнози, правени от уважавани в бранша енергийни организации, особено ако трендовете на даваните от тях прогнози, не престават да следват една и съща посока, доказвайки правилността на самите прогнози, като цяло. 

Освен това, трябва да се извършват периодични анализи на текущата ситуация с преценка за мястото, което България би могла да заеме по отношение на възможните реални  източници (доставчици) на природен газ с цел страната ни не само да запази, но и да увеличи досегашните си приходи от отрасъла и ако е възможно да играе и ключова роля на газовата карта на Европа, от която да зависи сигурността на газовите доставки. 

Без природен газ, обезпечаването на стабилна и надеждна енергетика на база на ветрогенератори и фотоволтаици е невъзможно.  практиката вече недвусмислено показва, че ветрогенераторите и фотоволтаиците представляват неустойчиви източници на енергия и върху тяхната експлоатация не могат да се взимат устойчиви решения за трайно и успешно развитие на енергетиката в страните! 

Една Енергийна стратегия не може да бъде съставяна така, че да се харесва на този или на онзи временен политически субект, конюнктура, партиен или държавен ръководител. Такъв подход е пагубен и грешките се плащат от потребителите на природния газ дълги години. 

Енергийната стратегия трябва преди всичко осезаемо и недвусмислено да защитава националните интереси, да гарантира трайни икономически ползи за държавата, да осигурява работни места с цел повишаване на благосъстоянието на хората, а не да визира утпоии и експерименти без инженерно-икономически смисъл, нелепи и митични,  често работещи за чужди (небългарски) интереси. 

Трябва да се разбере, че наблюдаваното динамично развитие на пазара на втечнен природен газ (LNG) в Eвропа е продиктувано от политически, а не от икономически причини и целесъобразност, и тук трябва да бъдем много внимателни. 

За съжаление много често се лансират значително ниски цени на извършени продажби на Втечнен газ по сравнение с цената на тръбопроводния газ и чрез медиите на обществото се правят редица внушения.  Пишат се пропагандни материали.  При закупуване на Втечнен газ често се взема цената на газа на спотовата площадка „Henry Hub” в САЩ, където тази цена се мени всеки ден, а през последните няколко месеца тя се движеше в диапазона от 5 до 9 $/mmbtu, средно - 7 $/mmbtu, което се равнява от 170 до 320 $/1000 nm3 или средно - 250 $/1000 nm3.  Но тук трябва още да се знае, че условията на доставка на Втечнен газ от САЩ се осъществяват по схемата „FOB” (Free on Board).  Това означава, че субектът, закупил Втечнения газ става негов собственик веднага след като плати и плавателния му съд напусне пристанището.  Така този търговски субект вече има свободата да продава Втечнения газ, където си пожелае.  

Независимо от всичко обаче, цената от 200 - 250 $ / 1000 m3 преждевременно, бързо и гръмогласно се обявява по медиите едва ли не като сензационна, два, три или повече пъти по-ниска от тази на тръбопроводния, внасян от Русия.  Всичко това обаче има чисто политически и за съжаление подвеждащ характер, което в последствие се разкрива, защото в крайна сметка се отразява върху крайните потребители, които ще трябва да платят още и 

-          транспортните разходи за доставката,

-          разходите за използване на slot в регазификационните терминали,

-          разходите по ре-газификацията,

-          разходите по застраховане на плавателния съд,

-           разходите за пренос до крайните клиенти по Газопреносната система на съседни държави и след това - по тази на страната,

-           технологичните разходи (загубите на втечнен газ) по време на транспортирането му,

-          разходите за арендуване на плавателни съдове и разбира се

-          печалбите на търговеца на Втечнения природен газ, както и други разходи. 

Освен това, прилагайки формулата на продажба по схемата „FOB” (Free on Board), износителите на Втечнен природен газ се стремят да се освободят от пазарния риск на Европейския континент, като по всяка вероятност, те ще използват Европа и като трамплин за продажби на своя газ в други точки от света. 

Основният извод от всичко това е, че всяка Европейска държава-вносител на Втечнен природен газ (LNG) трябва добре да анализира създалата се ситуация и изхождайки от своите специфични особености (географски, газово-инфраструктурни и други), да поеме по правилния път, правейки разлика между икономическата рентабилност и политиката и затваряйки пътя към свободните екстраполации, които често водят до пригаждане и нагаждане, а в много случаи и до губене на ценно време в заблуди и утопии. 

Енергийната безопасност на страната не трябва да се поставя под заплаха, като се допуска да се носят съществени икономически загуби при това без държавата да разполага с необходимите финансови ресурси.

Засега тръбопроводния газ остава най-евтиния начин за пренасяне на единица енергия на разстояние, защото развитата гъвкава газова инфраструктура в България е налице и представлява един изключително ценен актив, който най-малкото изглежда неразумно да не се използва.

___________________________________________________________________________________________

*инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския държавен геологопроучвателен университет МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

В процеса на работа е специализирал в областта:

(1)     на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger), Хановер, Германия;

(2)     на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

(3)     на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.

От 1997 г. (вече 25 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ „Чирен”), с неговата текуща оптимална  експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален пренос на природен газ в страната и региона.

Участвал е в инициализирането, управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за търговия и развитие на САЩ (U. S. Trade & development agency), програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски Съюз (PHARE cross border co-operation program, EU).

Освен това Д. Щерев е участвал в оказването на «Техническа помощ за подобряване на тарифното регулиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) чрез въвеждането на подобрена система за мониторинг.  (Проектът бе финансиран от Европейския съюз.).

В периода 2013 – 2015 г. Д. Щерев е Началник на управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София. 

В периода 1985 – 1995 г. е работил по различни хидрогеоложки и гео-екологични проекти, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на минерални води в България. 

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (World Gas Union), Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”, където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.

Инж. Димитър Щерев е член на Българската Газова Асоциация.

----------------------------------------------

Тел.: +359 87 899 59 42  или  +359 88 451 37 98, E-mail: Dimitar.Shterev@bulgartransgaz.bg     Private:  mitko07@abv.bg