Андрей Живков: Анализира се възможността да се намали ДДС за електроенергията

Г-н Живков, какво успяхте и какво не успяхте да свършите за шестте месеца като служебен министър?

Служебното правителство управлява страната в условията на една от най-тежките кризи с енергийните цени в Европа през последните години. В тези условия и без работещ парламент, който може да променя закони, да се структурират адекватни помощи за бизнеса, е сериозно предизвикателство. Това беше основната ни задача в периода на второто служебно правителство на премиера Янев. Считам, че с програмата за компенсиране на бизнеса в размер на 110 лева на мегаватчас отговорихме адекватно на предизвикателствата. Разбира се, винаги може да се иска и повече, но в тези условия и към този момент, това беше максимално възможното. Програмата вече върви и реално през този месец ще се осъществят най-сериозните плащания по нея. Смятам, че парламентът може да надгради постигнатото с нови мерки.

Друго сериозно предизвикателство в нашата работа, на което успяхме да отговорим, е внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост в ЕК. Считам, че с това, ние, като служебно правителство, поставихме истинското начало на диалога за това какво е бъдещето на въгледобивните региони в страната, как те ще се развиват занапред и какви работни места ще създават. Това е ключово за хората, работещи и живеещи на тези територии. Този разговор трябва да продължи - задълбочено, честно, открито, с участието на всички.

Министерството на енергетиката разработи и проект на енергийна стратегия на страната - една от основните критики към дейността на ведомството е именно липсата на такава стратегия. През следващите дни предстои обсъждане със заинтересованите страни на документа, който ще предложим на нашите наследници.

Какво не съм успял да свърша? - Със сигурност много неща. Аз и моят екип положихме сериозни усилия за ускоряване изграждането на интерконектора Гърция-България. Тази инфраструктура е от ключово значение за истинска диверсификация на доставките на природен газ за страната. Макар че имаме уверението на изпълнителите, че последно договорените срокове за физическо завършване на връзката до края на тази година ще бъдат спазени, аз считам, че работата можеше да бъде допълнително ускорена.

Друг негатив, който виждам в работата си, е прекаленото ми търпение по отношение на промените в ръководствата на някои от държавните енергийни дружества. Това не е желание за саморазправа - просто човек трудно би могъл да разчита на успех в определени мерки и политики, ако няма около себе си професионалисти, на които има доверие и на които може да разчита.

Високите цени на електроенергията и на природния газ в Европа и България се задържаха, дори продължават да се повишават. Според Вас на какво се дължи това? Възможно ли е те да се стабилизират и на какви граници?

Високите цени сега не са резултат на спекула или на недостатък на дадени правила. Това важи за цяла Европа, не само за нашата страна. В дългия период на стагнация на икономиката по време на противоепидемичните мерки никой не предполагаше, че възстановяването ще тръгне с такива темпове. И никой нямаше готовност да отговори на енергийното потребление. Получи се така, че пазарите в Азия, които бурно започнаха да се възстановяват, доведоха до увеличение на търсенето, а оттам - и на цената на природния газ. Много от производителите на втечнен газ пренасочиха доставките си към азиатските пазари. В същото време доставките на газ от Русия за Европа не бяха увеличени, за да компенсират недостига. Това веднага се отрази на цената на газа. А поради Зелената сделка Европа все повече разчита на природния газ за производството на електроенергия - над 50 процента от електроенергията, произвеждана в ЕС, се генерира от природен газ.

Другият проблем е поскъпването на въглеродните емисии. Само за няколко месеца цените им се увеличиха от около 30 евро до 80 евро/тон. България, като част от общия пазар, няма как да не бъде повлияна от тези тенденции.
Що се отнася до прогнозите - проследявайки фючърсите на енергийните борси, се очертава през втората четвърт на 2022 г. да има известно успокояване на пазарите. Но цените едва ли ще се върнат на равнищата си отпреди кризата.

Какви мерки, освен директни компенсации, е възможно да бъдат предприети на българския пазар на електроенергия? Възможно ли е да бъде ограничен износът на електроенергия поне частично и/или временно?

Като част от ЕС и единния европейски пазар е недопустимо ограничаването на движението на стоки и услуги. В Закона за енергетиката са разписани хипотези кога бихме могли да ограничим износа - само при недостиг на електрическа енергия и застрашеност на енергийната система вътре в страната. Такива обстоятелства няма, така че ограничаване на износа е невъзможно.

Както знаете, КЕВР промени методиката за изчисляване на цената на доставчик от последна инстанция. Промяната ще действа за период от 3 месеца. Това намалява сметките с до 30 лева за мегаватчас на всички около 256 000 малки фирми, които от 1 октомври миналата година са на свободния пазар на електроенергия, но все още не са си избрали доставчик. Съществуват и редица други мерки, чиито резултат е по-скоро изсветляване и нормализиране на пазара, а не пряка финансова компенсация. Такива са: новите условия за лицензиране на търговците на електроенергия; отмяната на финансовата застраховка като обезпечение за търговия с електрическа енергия на борсата; възможността да се лицензират повече от една борси, което да доведе до конкуренция; създаването на клирингова къща към борсата, която да поема риска между доставчика и клиента.

Помощта за бизнеса от 110 лева за мегаватчас използвана електроенергия важеше за месеците октомври и ноември. Преди няколко седмици казахте, че мерките обхващат тези два месеца, тъй се очаква през декември да има работещ парламент, на който ще предложите друг вид мерки. Народното събрание вече е сформирано. Предложихте ли някакви мерки и какви?

Без съмнение в условията на работещ парламент възможностите за подкрепа на бизнеса са далеч по-многообразни. В момента анализираме възможността да предложим на Народното събрание намаляване на ДДС за електроенергията, както и промяна в Закона за енергетиката, според която фондът "Сигурност на електроенергийната система" също да може да се използва за компенсации при такива екстремни цени на електроенергията. Вярвам, че Народното събрание ще подходи сериозно към проблема и ще продължи и разшири програмата за компенсиране на бизнеса, изпълнявана от служебното правителство.

Какви мерки трябва да бъдат предприети в подкрепа на битовите потребители, ако цените на електроенергията и на парното се повишат драстично след 1 януари?

Предвиждаме да предложим разширяване на програмата от 110 лева за мегаватчас в помощ на бизнеса с включването в нея и на мрежовите оператори за техните технологични разходи. Анализите показват, че ако електроразпределителните предприятия и ЕСО ЕАД бъдат подкрепени по програмата, това ще намали разходите за доставка на електроенергия на всички крайни клиенти. Така ще бъде минимизиран ефектът от очакваното увеличение на регулираните цени от 1 януари 2022 г.
На следващо място, намаляването на ДДС за електроенергията, което ще предложим на Народното събрание, също ще има позитивен ефект върху цените.

Нека да отбележа, че в България, за разлика от останалите държави от ЕС, битовите потребители са на регулиран пазар. Това е защита за тях и те до момента не са усетили в собствените си сметки ефекта от бушуващите цени на електроенергията в Европа. Цените на парното, които пряко зависят от цената на природния газ, също се определят от КЕВР. Сигурен съм, че регулаторът полага необходимите усилия, за да постигне балансирано ценово решение от 1 януари 2022 г.

Цените на въглеродните емисии продължават да се повишават. Съгласно общоевропейската рамка, въглищните централи мога да се възползват от държавна помощ до 1 юли 2025 г. След тази дата обаче как ще могат те да съществуват?

Това е въпрос на мениджмънт и добро управление на тези мощности. Необходимо е още отсега да се инвестира в екологични технологии, които да им позволят безпроблемна работа в по-дългосрочен план. Искам да ви уверя, че много от управителите на тези централи са напълно наясно с перспективите и работят активно за въвеждането на нови екологични технологии. Ако това не се случи, тези мощности ще бъдат принудени да спрат производството си по чисто икономически причини.

Предвид политиката на Европейския съюз за въглеродно неутрална икономика след 2050 г., а дори и по-рано, отделяните в атмосферата вредни емисии трябва се намалят драстично, към какъв тип производство на електроенергия трябва да се ориентира България? Какъв трябва бъде енергийният микс в страната?

На първо място трябва да отбележим, че преходът към въглеродно неутрална икономика следва да бъде плавен и съобразен със спецификите на всяка отделна страна. Водени от това разбиране, ние заложихме в Плана за възстановяване и устойчивост индикативна дата за затваряне на въглищните ни централи 2038 г. В България в момента въглищата съставляват повече от една трета от енергийния микс и зачеркването на това производство с лека ръка изведнъж е невъзможно.

Европа върви с все по-бързи и уверени темпове към зелено бъдеще и ние приветстваме тези усилия. ВЕИ мощностите ще заемат все по-сериозно място в енергийния микс, особено с напредването на технологиите и намаляването на цените им. Икономиката обаче не може да разчита само на ВЕИ, те могат да бъдат допълнение към базовите мощности, без които няма как да имаме сигурно и стабилно електроснабдяване.

Според нас развитието на ядрената енергетика в страната е без алтернатива. АЕЦ е базова мощност, която напълно отговаря на предизвикателствата, свързани с европейската Зелена сделка. България разполага с дългогодишни традиции и подготвени кадри за развитие на ядрената енергетика. Въпреки първоначалните колебания на ЕК, през последните дни сме свидетели на все повече гласове на високо равнище в комисията, които считат, че ядрената енергетика също трябва да бъде приета като съответстваща на критериите за "зелена" енергетика.
Като част от българския преход към нисковъглеродно производство според нас може да се използва и природният газ, макар и в ограничен времеви хоризонт.

Ако не Ви поканят за министър на енергетиката в бъдещото правителство, с какво ще се занимавате след като сдадете поста? Удовлетворен ли сте от свършеното от Вас през двата Ви периода като служебен министър на енергетиката?

Дали съм удовлетворен? - Със сигурност не. В идеалния вариант човек си представя, че може да свърши това и това, и следващото . . . Животът обаче не е идеален и често казусите са изпълнени с различни трудности и препъникамъни. За мен е важно, когато се захвана с нещо, да го върша с цялата си енергия и професионализъм и да се опитам да постигна възможно най-добрите резултати. Като служебен министър на енергетиката през последните месеци също съм се ръководил от този принцип. А иначе какво ще правя занапред - моят професионален път е изцяло свързан с енергетиката. Предполагам, че и занапред ще бъде така.

Интервю на БТА