Ще помогнат или навредят на бъдещето на човечеството смарт технологиите и изкуственият интелект?

Светът живее в технологична революция и то развиваща се и протичаща с доста голяма скорост. Иновациите всеки ден навлизат все повече и по-дълбоко в живота на хората. Новите изобретения и технологии се появяват изключително бързо, а още по-бързо след това се случва надграждането и развитието им. Ако погледнем развитието на телефоните от началото на XX в. до 80-те му години, ще видим колко малко са се променили те за 8 десетилетия. А нека сравним тяхното развитие и (р)еволюция само от 2000 г. досега. И виждаме в колко динамично развиващ се технологичен свят живеем. Според някои това се дължи на Ерата на Водолея, в която светът се намира и която го кара да се развива научно и технологично с космически скорости. Според други причината е в Четвъртата индустриална революция (популярна още и като Индустрия 4.0), която протича от над 10 години.

Както и при предишните индустриални революции, човешкият живот и ежедневие търпят главоломни промени, това се случва и в икономиката, финансите, отношенията между хората. Но при сегашната нещата вече отиват натам, че може би се променя и понятието за човешко същество, тъй като изкуственият интелект, интернетът на нещата, роботизацията, ултрабързите изчислителни машини, 3D принтирането, виртуалната реалност вече са неразделна част от ежедневието на огромна част от човечеството. И всичко това от ден на ден навлиза все по-дълбоко в почти всички области на живота - в науката, образованието, промишлеността, комуникациите, здравеопазването, социалния живот, земеделието, военното дело, финансите и къде ли още не.

Изкуствен интелект в земеделието

В земеделието реално се ползва изкуствен интелект и то не от толкова скоро. Макар както у нас, така и в много други държави, все още да се срещат трактори и комбайни на по 50 и повече години, паралелно се използват и модерни, които нямат нужда от човешка намеса. Просто чрез GPS координати им се задават границите на парцела, който ще обработват, посочват им се евентуалните препятствия, като например електрически стълбове, които трябва да заобиколят и машината сама започва да върши работа. С напредъка на технологиите и свързаността вероятно ще отпадне нуждата и човекът да им задава тези координати, а те ще си ги намират сами.

В индустрията също така отдавна работят умни машини и роботи, които нямат нужда от оператор или поне такъв съществува единствено с цел да контролира работата им и да се намесва, ако нещо се обърка. В "Аурубис България", например, работи интелигентен багер, на който операторът задава задачите в рамките на 4-5 минути, след което той цял ден знае какво да прави и работи самостоятелно.

Умните автомобили

Като че ли в автомобилния свят най-масово се вижда въвеждането и работата на изкуствения интелект. Собствениците на по-нови коли или возилите се в такива, от години знаят как те вече сами разпознават пътните знаци, могат да поддържат движение в една лента самостоятелно (стига маркировката да е наред, а не както на много места в България да е изтрита или полуизтрита), т.нар. активни темпомати поддържат зададената от шофьора скорост, но и я намаляват, когато автомобилът отпред го направи и ускоряват отново до зададената, когато той ускори. Често срещани са вече и паркиращите сами коли. Не една и две компании в наши дни разработват и напълно автономни коли, каквито вече се движат на някои места по света. И макар към момента успехът им да е спорен, очевидно е, че съвсем скоро тези интелигентни системи ще бъдат развити достатъчно, за да може човек да им се довери напълно и да ги остави да шофират вместо него.

Безпилотни влакове

Но в други сфери това вече се е случило. Например в Япония вече се движат автономни влакове и превозват пътници. Вярно е, че засега такива се пускат по линии, по които няма прелези и коловози. Но също така само преди няколко дни компанията JR East тества в реални условия свой влак-стрела, който сам достигна скорост от близо 110 км/ч (колкото му бяха зададени), премина през гара и сам стигна до депото си, спирайки на 8 см от предварително зададената му точка, което се оказа доста далеч от допустимото от 50 см. По време на изпитанието във влака все пак имаше машинисти, техници и друг персонал, които да се намесят, ако възникне непредвидена ситуация. Но след края на теста се оказа, че през цялото пътуване те не са докоснали нищо.

Роботи в предприятията

Роботите отдавна се използват в леката промишленост. Към днешна дата обаче въпреки главоломното развитие на технологиите и изкуствения интелект, все още не мога да поемат всяка работа. Така например в завода на Melexis Bulgaria, където се произвеждат така дефицитните в последно време микрочипове, използват роботи. Преди време е имало опит да се въведе в експлоатация такъв, който сгъва кашоните, в които се опакова продукцията. Оказало се, че той не може да се справи с тази задача, макар да изглежда елементарна и макар други роботи да извършват много по-сложни дейности в самото производство на полупроводници. Но и там не минава без човешкия фактор, тъй като специалистите на компанията следят какво правят машините, макар задачите им да се ограничават предимно в тази дейност.

Високите технологии и иновациите навлизат все повече и във военната индустрия. Всъщност тя винаги е била двигател на технологичното развитие в редица области. В историята има не един и два примера за иновации, създадени от науката заради или по поръчка на военните, които впоследствие под една или друга форма са достигнали и до обществата. Такава например е GSM технологията, която е използвана от военните в редица държави, включително и у нас, много преди обикновеният човек да е чувал за мобилен телефон. Ракетите, които извеждат първите апарати в Космоса, също са били първоначално създадени с военни цели. Виртуалната реалност е друг такъв пример.

Революционните технологии

"Светът тепърва започва да осъзнава колко сериозна ще бъде революцията на изкуствения интелект. Тези технологии ще създадат цели вълни от прогрес в инфраструктурата, търговията, здравеопазването, образованието, финансовите пазари, в земеделието и хранителната индустрия, в екологията. Успешното интегриране на изкуствения интелект ще тласка напред икономиката, ще променя обществата, но и ще определя кои точно държави ще диктуват правилата в близките 100 години", написа наскоро в своя статия за Project Cyndicate председателят на Националната комисия по въпросите на сигурността и изкуствения интелект на САЩ (NSCAI) Ерик Шмид, който е и бивш главен изпълнителен директор и председател на СД на Google.

Големите играчи, поне засега, в сферата на развитието на иновативните технологии и изкуствения интелект са САЩ и Китай. Но технологичното развитие е и едно от нещата, което противопоставя сериозно една на друга тези две големи и силни в редица аспекти държави. Което тревожи света, включително в доста отдалечени от тях самите точки. И тук не става въпрос само за икономически и политически пререкания и евентуални военни действия, а също и за влиянието и контролът, на които ще са способни двете страни вследствие на развитието на технологиите, диктувано и създавано от тях.

ЕС също има сериозни амбиции в областта на новите технологии и изкуствения интелект, но признава, че все още е далеч от двете водещи държави. За сметка на това има планове да развива активно цифровизацията и изкуствения интелект в близките години, което е и основен акцент в Механизма за възстановяване и устойчивост, който започва да се прилага. А и във всички национални планове по него държавите членки за заложили сериозни и мащабни проекти в тази сфера, които трябва да станат факт само в рамките на следващите няколко години, каквито са изискванията на Брюксел.

Притесненията и работната ръка

Въпреки очакваните положителни ефекти от технологичната революция и въвеждането на изкуствения интелект в редица сфери, човечеството изпитва големи притеснения по отношение на това дали машините и роботите ще изместят хората, вследствие на което последните няма да имат работа, респективно препитание. Според прогнози на консултантската компания McKensey още към 2030 г. около 400 млн. души на планетата, което представлява 14% от работната ръка, ще загубят работата си, защото техните функции ще бъдат поети от машини, софтуер или роботи. В същото време проучване на Pricewatherhouse Coopers сочи, че 77 на сто от работниците в момента ще се наложи в близко бъдеще да придобият нови познания или напълно да се преквалифицират, за имат работа. А 53% от трудоспособните хора смятат, че в рамките на 10 години автоматизацията и цифровизацията ще доведат до значителни промени в начина им на работа или че ще направят техните професии остарели. На обратното мнение са едва 28%.

По отношение на Четвъртата индустриална революция и изкуствения интелект съществуват притеснения и по отношение на много други области на живота на хората. Доста актуална тема е как многообещаващата 5G технология ще повлияе на живота и здравето на хората и фауната. Като цяло кой знае колко изследвания и научни доказателства както в защита, така и в противовес на тези теории, засега липсват. Но в същото време редица сектори на икономиката залагат много на нея предвид възможностите й за бърз пренос на данни, от каквото имат нужда редица сектори.

Ами киберсигурността?

На свой ред развитието на тази и други технологии повдигат сериозно въпроса с киберсигурността, която дори и в наши дни понякога се оказва, че не е на особено високо ниво, а какво остава, когато софтуер, роботи, изкуствен интелект заемат още по-голяма част от живота и икономиката. Затова и редица специалисти подчертават дебело, че на киберсигурността и нейното развитие трябва да се обръща много по-сериозно внимание, особено предвид очакваната дигитализация на почти всичко, заобикалящо съвременния човек.

Неминуемо цифровизацията и изкуственият интелект ще донесат и много ползи - от намаляване и даже ликвидиране на пътнотранспортните произшествия, през диагностициране на заболявания и откриване на лечение за смятани за нелечими, предсказване на природни катастрофи, до разкриването на престъпления и много други. Факт е, че суперкомпютрите могат да събират, сравняват и анализират за милисекунди такива обеми от данни, за които и на най-интелигентния и знаещ човек ще му бъдат необходими години и десетилетия. А има и такива ситуации, които са извън човешките възможности. Очевидно в този аспект изкуственият интелект ще бъде от голяма полза за човечеството.

Кой кого контролира?

Но в същото време има и страхове дали технологиите няма да започнат съвсем да контролират живота на хората, вместо да го улесняват. И тук идват регулациите и законодателството. Много учени, политици, представители на бизнеса, общественици и др. вече често говорят, че технологичната революция трябва да върви ръка за ръка със създаването на закони и режими, които да възпрепятстват злоупотребата с все по-големите технологични възможности в нашия свят. Частично този процес е започнал в много държави, особено в по-развитите. Въпреки това обаче скептиците все още отправят сериозни критики за липсата на достатъчно като обем и адекватност регулации, които са нужни най-малко от гледна точка на това хората да знаят, че някой работи за преодоляването на притесненията, които изпитват от технологичната динамика на времето, в което живеят.