Бизнесът иска директни договори в НЕК и АЕЦ „Козлодуй“, работни групи започват да търсят възможност

Работни групи, съставени от представители на министерствата на икономиката, енергетиката и финансите и на работодателските организации започват да обсъждат в спешен порядък мерки срещу кризата с цените на електроенергията. Основното предложение на бизнеса е големите енергоемки предприятия да могат да сключват директни дългосрочни договори с АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК. Това стана ясно след среща при премиера Стефан Янев, на която присъстваха икономическият министър Даниела Везиева, енергийният Андрей Живков, финансовият Валери Белчев, председателите на КРИБ Кирил Домусчиев, на БМГК Николай Вълканов и представители на БФИЕК.

След срещата стана ясно, че държавата ще изплаща помощ от по 50 лв, за всеки мегаватчас електроенергия, потребена от индустриалните предприятия. Това обаче ще се случи вероятно след Нова година, тъй като за целта е необходим работещ парламент, който да нанесе съответните законодателни промени. Поисканата от бизнеса мярка за директни договори с НЕК и АЕЦ „Козлодуй“ обаче може да започне да действа много по-скоро. До края на следващата седмица работните групи ще трябва да уточнят по какъв начин ще може да бъде въведена мярката с директните контракти.

След разговорите Даниела Везиева отбеляза, че в рамките на мандата на служебния кабинет, без необходимост от законодателни промени, ще бъдат предприети резонни мерки, които да подпомогнат бизнеса. „Обединихме се около идеята до края на следващата седмица да бъдат създадени работни групи между трите министерствата и екипи на работодателските организации, които да изготвят предложения за промяна на цените на тока спрямо договореностите между производители и крайни потребители“, каза тя.

От своя страна Кирил Домусчиев отбеляза, че бизнесът е направил редица предложения за излизане от кризата или за частично поне решаване на проблема. „В определени моменти цените у нас продължават да са най-високите в Европа, а конкретно за електроинтензивните индустрии те са „убийствени“ спрямо тези за конкурентите в Европа и особено в САЩ. Поради тази причина КРИБ, БМГК и БФИЕК предложихме хибриден модел, с който да се помогне на българската индустрия. По настояване на работодателските организации правителството определи, че ще отпусне помощ от по 50 лв. за всеки мегаватчас използвана енергия от всичк стопански потребители. Това обаче не е достатъчно и не решава проблема на големите енергоинтензивни предприятия, където себестойността на енергията е съществена част от стойността на продукцията, което пречи на реализацията й и на износа. Настояваме, както е записано в регламента на ЕС от 2019 г. да се пристъпи към подписване на двустранни договори с АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК от страна на енергоинтензивните компании“, каза председателят на КРИБ. Домусчиев подчерта, че за щастие такава възможност предвиди и Еврокомисията с насоките за преодоляване на енергийната криза, с които излезе вчера. И допълни, че целта е до края на следващата седмица да се намери юридическият вариант за сключване на такива договори. Той изрази и надежда, че тези мерки заедно ще доведат до добър резултат.

От своя страна Везиева допълни, че предложението за директните договори предстои да се коментира в работните групи и да се реши по какъв начин ще могат да се сключват те. Валери Белчев подчерта, че за държава е важно системите да работят и индустрията да е добре, защото ако големите енергопотребители не работят, това е проблем за цялата икономика. „Длъжни сме да приложим всички възможно механизми. Вече взехме предвид искането от АИКБ и започнахме разработването на схема, по която помощта да стигне до индустриалците. Близо сме до това тя да бъде затворена. Вчерашните насоки от ЕК дават възможност и за нови мерки, които в момента се разглеждат“, каза финансовият министър.

Колегата му от енергийното министерство Андрей Живков допълни, че в рамките на работните групи предстои да се изяснят критериите, по които ще се определят предприятията, които ще сключват директни дългосрочни договори и какви ще са нуждите им за задоволяване на базовите им потребности от енергия. Когато това стане ясно, ще се направи и анализ как би повлияло това на количествата ток, които ще се продават на борсата и дали няма това да доведе до ново повишаване на цените там.  

Кирил Домусчиев обаче подчерта, че бизнесът не може да чака дълго и изрази надежда, че договорката с правителството да има решения до края на следващата седмица ще бъде спазена. Той допълни, че мярката би дала глътка въздух на около 150-160 големи предприятия да сключват такива договори, каквито имат възможност конкурентите им от Германия, Франция, Гърция. Домусчиев отбеляза, че идеята е те да бъдат сключени със срок до края на 2022 г. „Молбата ни към правителството бе по най-бързия начин да се огледат всички правни аспекти и по някакъв начин възможността за директни двустранни договори да започне да действа“, призова Домусчиев.

Той допълни, че в цяла Европа енергоинтензивната индустрия да има възможност за двустранни договори за по-дълги периоди. „Защото нито един голям потребител не може да гадае каква ще е утре цената на електроенергията. А в същото време той е подписал 3-месечни, 6-месечни, годишни и т.н. договори за износ на неговата продукция. Проблемът при нас е, че моделът е сбъркан, заради това настояваме да има и двустранни договори, с които да работи енергоинтензивната индустрия, която е много стратегическа за държавата поради куп причини. Тя е много важна за стабилността на енергийната система, защото консумира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Отделно покрай нея функционират множество малки и средни предприятия“, каза още председателят на КРИБ.

И допълни, че не е нормално голям завод, в който работят хиляди хора, да плаща 500-600 лв. за базова енергия, а в същото време едно домакинство да плаща 119 лв., което не е базова електроенергия. „Нека има регулиран пазар, нека има помощи за енергийно бедните, но нека и индустриалните предприятия да могат да сключват дългосрочни договори за необходимата им енергия“, призова той.

От думите на Домусчиев стана ясно, че поне от страна на членовете на КРИБ засега протести няма да има. Той допълни и че ще препоръча и на другите работодателски организации да изчакат докато се види какви решения ще намерят работните групи до края на следващата седмица.