Две министерства обединяват усилия заради новите изисквания на ЕК за квотите, атомната енергия, газа и въглищата

Министерствата на околната среда и водите и на външните работи обединяват усилия, за да може България да изгради адекватни стратегии и да реагира навреме на новите изисквания на Еврокомисията по отношение на борбата с климатичните промени, заплащането на квотите за парникови газове от индустрията, ограничаването на употребата на природен газ и ядрена енергия, забраната на въглищата и затварянето на въглищните ТЕЦ-ове и др. Това стана ясно по време на среща между министъра на околната среда и водите Асен Личев заместник-министъра на външните работи Румен Александров. 

По време на разговориа си двамата обърнаха внимание на целия комплекс въпроси, свързани със зеления преход и обмениха мнения по представения от ЕК на 14 юли т.г. пакет “Подготвени за цел 55%“, съдържащ 15 законодателни предложения, които имат огромно отражение върху всички сфери на обществения живот за следващите десетилетия. Новите предложения на ЕК включват премахване на безплатните квоти на емисии на парникови газове за индустрията, засилване на ангажимента за секторите извън Схемата за търговия с емисии, като отпадъци, земеделие, транспорт, сгради и др. с допълнителни 10% за България. Новост в предложената политика е включването на сградите и автомобилния транспорт в схема за търговия с емисии. Всичко това означава пълна трансформация на всички сфери на икономическия и социалния живот  в много кратки срокове.

Личев подчерта, че тези ключови елементи налагат изключително активна работа и ангажиране на всички нива и всички министерства, за да бъде постигната приетата през декември 2020 г. цел за намаляване на емисиите на парникови газове, като се осигури защита на работещите в отделните сектори и запазване на конкурентноспособността на предприятията. За да се осигури справедливостта на прехода за всички в ЕС, България ще защитава позицията, че трябва да бъдат отчетени националните особености, в това число географското положение, стартовите позиции на държавите членки и принципът на технологична неутралност. Той изтъкна в този смисъл, че разчита на силна подкрепа от страна на Постоянното представителство на страната в Европейския съюз.

От своя страна Александров отбеляза, че силно влияние върху страната ни ще окаже и Регламентът за таксономията и ограничаването на ролята на природния газ и атомната енергия, които в момента също са предмет на обсъждане в ЕС. Бързите темпове на законодателни предложения от страна на ЕК затрудняват държавите членки да се адаптират към новите предизвикателства и да намерят най-подходящите за себе си решения. Личев посочи, че в момента, в широка координация с всички ведомства, е в процес разработване на Национална стратегия за кръгова икономика, която би допринесла за консолидиране на възможностите на страната да отговори на новите предизвикателства.

Министър Личев запозна заместник-министър Александров с препоръките на ЕК, отправени като следствие от Годишния доклад за 2020 г. по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г., които изискват корективни действия от страна на България. Той информира и за текущите производства пред Европейската прокуратура, образувани по повод писма, изпратени от неговия предшественик Емил Димитров.

Двамата министри се обединиха около мнението, че новото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката налага да се направи много сериозен анализ, преди да се пристъпи към конкретни решения за бъдещото закриване на въглищните електроцентрали в България, тъй като в интегрирания национален план за енергетиката и климата, приет в период на предишни управления, отсъства стратегия, която да дава яснота и предвидимост за конкретните действия в сектора в условията на преход към по-ниски въглеродни емисии.

В заключение още веднъж беше потвърдена безусловната необходимост, преходът към климатично неутрална икономика да бъде социално поносим.