Плановете за въглищните региони – в омагьосан кръг и никой не работи за излизането от него
Териториалните планове за въглищните региони се оказаха в омагьосан кръг. Не само, че никой не работи по тях, но те не са част и от Плана за възстановяване и устойчивост. Няма и сценарии, на основата на които да бъдат разработени тези териториални планове. Нещо повече, тази липса от своя страна поставя пред риск настоящия План за възстановяване и устойчивост, защото няма база, върху която да стъпи. Европейската комисия от своя страна настоява Планът за възстановяване и устойчивост да бъде обвързан с енергийния преход на въглищните региони и декарбонизацията им. В същото време има решение на 44-то Народно събрание България да се присъедини към Плана за справедлив преход, без да поема ангажимент за затваряне на въглищни производствени мощности.
Така в момента изглежда най-общо картината около въглищните региони. Това стана ясно от изслушването на служебния министър на икономиката и енергетиката Андрей Живков и консултанта Прайс Уотърхаус Купърс в комисията за енергетика и климат към Народното събрание.
Без сценарии, без териториални планове
„Питате ме дали някой работи по конкретните сценарии, които трябва да се приложат към конкретните (териториални) планове. Разбира се, аз сега в най-добрия случай трябва да ви кажа, че ние следваме стратегията за устойчиво развитие, стъпка по стъпка както е описана, само че не мога да ви кажа това. Би трябвало да ви кажа, че следваме Интегрирания план за климат и енергетика стъпка по стъпка. Но не мога дави кажа и това. При нормални обстоятелства не би трябвало да съм тук, ако имаше редовно правителство. Краткия отговор е – не. Не работи никой. И бих искал да го поясня. Както се вижда по един или друг вариант това служебно правителство ще продължи да работи и в тази насока трябва нещо да започне да се прави. Въпросът е такъв, че трябва да се зададат някакви параметри, в които да се работи. Параметри като срокове, като конкретни стъпки. Това не съм го виждал досега разработено и се налага да влизам в стратегически параметри, които не са в обхвата на нито едно служебно правителство, но дотам сме я докарали и ще се наложи да го правим, тъй като Европейската комисия обвързва тези сценарии с финансирането на Плана за възстановяване и устойчивост“, заяви по време на изслушването министър Живков в отговор на депутата Мартин Димитров.
До извода, че никой не работи по териториалните планове се стигна след изслушване и на дейността на консултанта за въглищните региони в преход, избран от Европейската комисия – Прайс Уотърхаус Купърс България. В рамките на изслушването стана ясно, че самият консултант е посочил липсата на сценарии за развитието на регионите като „потенциален проблем“. Още повече, че както се оказа, работата на Прайс Уотърхаус Купърс не визира енергийния преход.
Само техническа помощ и нищо повече
„Проектът е фокусиран върху подкрепата, която би могъл да предостави Фондът за справедлив преход за преодоляване и намаляване на потенциалните негативни социални и икономически аспекти, вследствие на прехода към декарбонизация и климатична неутралност и то в най-засегнатите райони на страната. Проектът е техническа помощ свързана със социален анализ и създаване на планове за действие, мерки и дейности. Те ще послужат като основа при изготвяне на териториалните планове за справедлив преход от страна на българската държава. Това е важно уточнение, тъй като представя нашето техническо задание“, каза Албена Маркова от Прайс Уотърхаус Купърс.
Тя уточни, че „Мерките и дейностите са насочени основно към областите, изрично посочени като допустими в регламента, по Фонда за справедлив преход, а именно – икономическа диверсификация на засегнатите региони, създаване на нови предприятия и нови работни места, научно изследователски и иновационни дейности, повишаване на квалификацията и преквалификацията, както и оказване на съдействие на работници, търсещи работа в тези региони.
Като териториален обхват на проекта, той е фокусиран върху идентифицираните и определени като най-засегнати области в страната, а именно Стара Загора, Кюстендил и Перник“. Като част от обхвата се анализира и „потенциалният ефект на енергийния преход и декарбонизацията в тези три области, както и на съседните на тях, поради трудовата миграция“, допълни тя.
Маркова отчете и каква е свършената досега работа от консултанта. Така стана ясно, че встъпителен доклад е бил одобрен през февруари 2021 година. „Последващите стъпки на нашата работа представляваха: Доклад относно механизъм за управление на заангажираните страни – той е завършен и приет от дирекция Структурни реформи към ЕК и Министерство на енергетиката през месец март 2021 г. Последван е от доклад за преход към климатична неутралност с анализ на ефекта, който би могъл да се случи в трите региона, които анализираме, както и в съседните им области, който бе завършен през месец юни 2021 година“.
„Последният ни доклад е относно предизвикателствата, нуждите и плановете за действие в най-засегнатите райони, който реално ще представлява мерките и дейностите и план за действие, които ще послужат за основа за изготвяне на териториалните планове за справедлив преход. По отношение на тази може би най-важна част от нашата работа първоначалната работна версия беше подадена от наша страна към дирекция Структурни реформи на ЕК и Министерство на енергетиката на 30 юли тази година. Очакваме тепърва първоначални коментари, както от ЕК така и от Министерство на енергетиката. Нашия проект е планиран за 12 месеца“, докладва пред депутатите Маркова.
Впоследствие тя обясни и аспекта на проекта и начина на формулиране в техническото задание и от ЕК. Според Маркова, екипът на консултанта е работил „в режим на широка информираност и привличане на голям брой заинтересовани страни извън министерство на енергетиката. Тук говорим за организации на работниците и служителите по места, както и на работодателски организации, потенциално засегнати минен сектор, областни организации, неправителствени, както и висши учебни заведения. Броя на заинтересованите страни , с които е комуникирано към момента е над 60 – на централно ниво и по коментираните региони“. По думите на Албена Маркова през септември предстоят активни разговори с Европейската комисия и с Министерство на енергетиката по отношение на получаване на коментари за предложените действия и отразяване на тези коментари и след това представяне пред заинтересованите страни на местно и централно ниво – по-вероятно през месец октомври. В отговор на въпрос обаче стана ясно, че екипът не е посещавал на терен нито централите в региона на Марица Изток, нито мините.
В същото време Албена Маркова бе категорична, че работата на консултанта не се фокусира върху енергийния преход на регионите. „Нашата работа не се фокусира върху енергийния преход. В смисъл, нашата работа не произтича от това по конкретен ангажимент от това какво ще се случи в конкретните региони като ангажимент на държавата“ по отношение на „изисквания за декарбонизация и зелената сделка“. „Да, предполагам, че нашата работа е обект на интерес, тъй като върху нея ще се стъпи за изготвяне на териториалните планове, но в същото време, ако се говори за бъдещето на тези региони и енергетиката, там нашата работа залага изцяло на това, което е заложено в Интегрирания план за енергетика и климат“, обясни тя.
Така стана ясно, че практически дейността на консултанта е насочена по-скоро към един вид социално-икономическо изследване на регионите, от което ще се получат известни параметри, но то не дава отговор на въпроса за енергийния преход. Това е обвързано с настоящия Интегриран план за климат и енергетика. Той обаче е приет преди зелената сделка и малко по-рано в рамките на дискусията по точката за изслушване на служебния енергиен министър какво се случва с този Интегриран план стана ясно, че той подлежи на ревизия през месец март 2023 година. Между другото, още при обявяването на приемането на този план това бе съобщено и е известно.
Визия за енергиен преход ?
Преди това по повод на Интегрирания план за енергетика и климат Живков коментира: „Може би, аз пак казвам, че в изготвянето на този план не съм участвал, но един от дефицитите е точно именно това, че така да се каже липсват ясни параметри на прехода към декарбонизация, което ако го вържем и с Плана за възстановяване и устойчивост и с регионалните планове това ще бъде проблем и това вече се вижда от ЕК. В препоръките са засегнати тези детайли, че няма конкретика. Въпросът ви е напълно релевантен, има какво да се доработи в този план, така че процесът за декарбонизация да бъде включен“, заяви той.
Впоследствие енергийния министър обясни, че в тази връзка, за да бъде показан обаче ангажимент пред Европейската комисия „променихме пунктовете в Плана за устойчивост“. „Променихме ги да покажем ангажимент пред ЕК, че в Мариците е предвиден преходен период към декарбонизация. Защото в предишния вариант на плана нямаше такива пунктове. Но как това ще се отрази на Интегрирания план за енергетика и климат, аз това в момента не мога да кажа. Защото този вариант на Интегрирания план е окончателен. Той е приет. В тази връзка следващата ревизия ще през 2023 година. Тогава, ако ме питате, как ще се отразят пунктовете в Плана за устойчивост в Интегрирания план, аз не мога да ви кажа“, каза Живков.
В същото време той поясни как в плана е включено предложението за парогазова мощност в Марица Изток като част от енергийния преход . По думите му до това предложение се е стигнало във връзка с това, „че в региона трябва да има базова мощност, която да бъде минимум гигават и половина и това беше причината да заложим там този проект за парогазова централа. Конкретни предложения в месеците, в които работихме, когато дойде на дневен ред предаването на Плана за устойчивост и възстановяване, комисията директно го обвърза с плавния преход на комплекса Марица Изток. Тогава ни се наложи да правим тези промени в Плана (за възстановяване и устойчивост) и да вкарваме някакви мероприятия за плавен преход. Истината е, че пред мен не са представени никакви планове за възстановяване на региона, но съм напълно готов да направя една такава дискусия в Министерство на енергетиката, да бъдат направени планове, за да подготвим някакви сценарии, но за да се направят, ние трябва да имаме параметри, които трябва да са консесусни на политическите сили, защото в тях ще има и години за затваряне на въгледобив. Твърде амбициозно е служебен министър да го направи със своя екип. Ще направи възможното за такива сценарии, защото се застрашава целия План за възстановяване и устойчивост“, ангажира се служебният министър.
На този фон обаче се появи другото препятствие – решението на 44-ото Народно събрание, което между другото е част от приетия Интегриран план за енергетика и климат – да не се затварят енергийни мощности в комплекса Марица Изток. Това обясни Николай Налбантов, шеф на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво развитие“.
„Понеже стана въпрос за някакъв енергиен преход в комплекса Марица Изток… ,само че припомнете си едно решение на 44-то Народно събрание – за това България да се присъедини към Плана за справедлив преход, без да поема ангажимент за затваряне на въглищни производствени мощности. Това решение на НС беше много пъти изследвано и то е залегнало като водещо в стратегическите цели, включително и в Плана за енергетика и климат. Там целта е запазване на местния ресурс – въглищата. И неслучайно комисията (ЕК) в този доклад, който ние коментирахме (препоръките от Интегрирания план за енергетика и климат) прави следната констатация – казва, има голямо напрежение в Плана между целите за постигане на декарбонизирана икономика от една страна и от друга стремежа за запазване на местните енергийни ресурси, в това число и за природен газ като преходно гориво, което също е изкопаемо. Така че, досега нямахме задачата да мислим в посока нискоемисионни производства в Марица Изток. Ако политическото решение оттук нататък е в тази посока, тогава вече може да мислим за създаване на планове и стратегии, въпреки че не са регламентирани в общата стратегия, те са част от общите цели и документи и това би могло да залегне в бъдеща енергийна стратегия в Плана за климат и енергетика и доколко отговаря на зелената сделка, защото той не отговаря и е приет преди зелената сделка. И законодателната рамка на ЕС беше преди Зелената сделка, а сега има нови директиви. Те вече ще заложат целите за зелената сделка и в актуализирания план през 2023 година“, обясни той.
Възможен сценарий
Известна яснота по това как би могъл да изглежда регионът и определен сценарий имат от Института за устойчив преход и развитие. Според Антон Иванов, разработената Интегрираната стратегия за преход и развитие на регион Марица Изток предполага създаването на нова юридическа структура, което да поеме управлението на прехода на региона. Тя предвижда създаване на Държавно предприятие за конверсия.
„Регионът има значителен потенциал за индустриални соларни инсталации. Възможно е изграждането на няколко гигавата соларен капацитет, както и значителен капацитет от системи за съхранение на енергия. Това развитие трябва да се стане на модулен принцип и чрез прозрачни търгове, които да постигнат най-ниска възможна цена.
Търговете за изграждането на индустриални инсталации за ВЕИ и съхранение на енергия трябва да привлекат конкуриращи се водещи световни компании.
Необходимо е да започнат проучвания и за потенциала за вятърна, геотермална и хидроенергия. Изграждането тези технологии трябва да се провежда в съответствие с успешните международни практики, с наличните компетентности в региона, с изграждането на други свързани технологии, както и с максимална грижа за заетостта на работещите в момента в региона“.
Въпреки това…
На този фон обаче синдикатите и работниците от Марица Изток остават недоволни заради неясното бъдеще. Както обясниха техните представители пред депутатите и в частност националния секретар на КНСБ, „думата „справедлив преход“ е плашеща за региона“. Те поставиха и въпроса, като се говори за нови работни места къде са те ? Ако Европейската комисия иска затваряне на въглищните централи, какво ще се случва с хората? Тези въпроси така и не получиха отговор на поредното разискване. Както се изразиха обаче те – това, което се предвижда за региона с обхват от по-малко от 10 години, е „несправедливо“.
Така в крайна сметка се оказва, че за пореден път никой не желае да се ангажира с никаква конкретика.
На практика няма сценарии, никой не работи по териториални планове за въглищните региони, а Европейската комисия настоява за плавен енергиен преход и декарбонизация. Нещо, което фигурира като намерения в Плана за възстановяване и устойчивост, свързано е с някакви пари, но без конкретни ангажименти за хората в тези региони, които в момента са в основата на формирането на настоящия БВП. Така всичко се върти в един омагьосан кръг на евродирективи, национални планове, без живите хора да са част от тях.