Neue Zürcher Zeitung: България се опитва да се включи към руския „Турски поток“

Някога България се отказа от „Южен поток“. Сега, когато другият руски газопровод „Турски поток“ е почти построен, България се опитва да се присъедини към него, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung. От една страна София се опитва да угоди на НАТО, купувайки американски самолети. От друга,  залага на Русия по въпросите в енергетиката. Може би неслучайно я наричат „троянски кон“ в ЕС ?

Това заявява в статията си за изданието  Volker Pabst.

В областта на енергетиката България е заинтересована от тясно сътрудничество с Русия. В Брюксел това предизвиква опасения, смята още авторът на изданието.
 

По въпросите на енергетиката България залага на Русия. Въпреки че премиерът на българското правителство Бойко Борисов във вторник, заедно със своя гост Дмитрий Медведев откри туристически форум, с цел съживяване ан спада на този бизнес в България, двудневната визита на руския премиер премина напълно под знака на сътрудничеството в областта на енергетиката. В лицето на Алексей Милер от „Газпром“ и Алексей Лихачов от „Росатом“, премиерът Медведев бе съпровождан от лицата на две от основните енергийни компании на Русия.

Медведев иска гаранции

България се опитва да се присъедини към газопровода „Турски поток“, през който от края на тази година руският газ ще поеме през Черно море към турската част на Тракия, а оттам – поне временно и по нататък към европейските пазари. Чрез „Турски поток“ и балтийският газопровод „Северен поток“ голяма част от руския експортен газ в бъдеще ще се доставя за Европа, заобикаляйки Украйна. Това ще навреди на враждебно настроеното срещу Русия правителството в Киев, което ще загуби приходите си от транзитните мита. Пари за транзит сега получава и  София, тъй като част от руските доставки на газ за Турция засега минават през България.

Медведев заяви в София, че сътрудничество е напълно възможно, но го обвърза с гаранции от Брюксел През 2014 година, България спря заради натиск от ЕС подготвителните дейности по „Южен поток“, газопроводът през Черно море, който трябваше да свърже руското и българското крайбрежия. На първо място става въпрос за това, „Газпром“, като доставчик на газ и оператор на газопровода да осигури свободен достъп на конкуренти до мрежата. Но анексирането на Крим през 2014 г. от Русия засили значително съпротивата на Брюксел и Вашингтон срещу този проект.

За по-нататъшното транспортиране на руски газ от „Турски поток“, освен маршрута през България, Сърбия, Унгария и Австрия е възможно прокарване на тръба през Гърция и Южна Италия. Въпреки това много казват, че изборът все пак е балканският вариант. Според данни на руския информационен портал РБК, вече е постигната договореност за това, че руската фирма ТМК ще получи договор за изграждане на българския участък от газопровода. Тъй като „Газпром“ няма да участва в строителните работи, то няма да възникне проблем с конкуренцията, както бе с „Южен поток“.

Опасенията на Брюксел

Интересът на България към тясното сътрудничество с Русия се прояви също така и н разговорите за възобновяване на дейностите по строителството на атомната електроцентрала „Белене“. Строителството на АЕЦ бе спряно през 2012 година по финансови съображения, в резултат на което на София се наложи да заплати на Русия значителна неустойка за нарушаване на договора. От Брюксел изпитват някои опасения относно подобни планове на България, тъй като се боят от по-нататъшното сближаване, заради традиционно благосклонната  към Русия и Москва България. Малко преди влизането на България в Европейския съюз руският представител на ЕС на шега нарече България „нашият троянски кон в ЕС“.

Правителствените кръгове в София се опитват да опровергаят това впечатление. Непосредствено преди посещението на Медведев в страната, по покана на министър-председателя Борисов пристигна генералният секретар на НАТО Столтенберг. България от 2004 г. е член на отбранителния алианс. През януари бе взето принципно решение за замяна на намиращите се на въоръжение още о съветско време изтребители МИГ-29 с американските F-16, за да се повиши съвместимостта на въоръжението с партньорите от НАТО. Приятелски настроеният по отношение на Москва президент Румен Радев осъди това решение.

Присъствието на НАТО в Южна Европа е болезнен въпрос за Кремъл. По-голямо значение за хибридната политика на Русия в този регион обаче има възможността да се упражнява пряко влияние върху страната, включително чрез енергийната политика.  Това е особено важно, тъй като военният баланс на силите в Черноморския регион вече се развива в полза на Русия. Затова Борисов и Медведев едва ли са посветили времето си в обсъждане на покупката на американските изтребители.

Подозрение за отравяне създава напрежение

Но отношенията между София и Москва не са съвсем безпроблемни. На основание на публикувани преди няколко седмици материали от разследващите портали Bellingcat и Fontanka възниква подозрение, че зад опитът за отравяне на българския оръжеен бизнесмен Емилиан Гебрев през 2015 г. стоят руски спецслужби, пише още авторът.


Със съкращения

Прочетете повече на: https://www.nzz.ch/international/bulgarien-sucht-den-anschluss-an-den-russischen-turk-stream-ld.1464818

Публикацията на РБК: https://www.rbc.ru/business/26/02/2019/5c73c1b09a7947f741d871d3