НАЧАЛО » ������

Ограничаване на кешовите разплащания до 10 000 лв., предлага бизнесът

Освен бензина, държавата вече ще следи движението на алкохола и цигарите

fb
3E news
fb
21-11-2013 03:18:00
fb
Ново ограничение на кешовите плащания смята да предложи Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Идеята е през следващата година да бъдат приети промени, чрез които плащанията да се ограничат до 10 000 лв., заяви председателят на АИКБ Васил Велев по време на проведената днес кръгла маса под наслов "Намалява ли сивият сектор в България?", организирана съвместно от Асоциация на индустриалния капитал в България АИКБ/ и Министерство на финансите. Това също е много висок таван, но поетапно трябва да се върви към намаляването му, обясни Велев. В момента ограничението е до 15 000 лв.


В рамките на кръглата маса представители на социалните партньори, неправителствения сектор, академичните среди, държавните институции, обсъдиха възможностите за измерване на проявленията на неформалната икономика в страната, както и постигнатия напредък в борбата с този феномен в резултат на съвместни действия на държавата и социалните партньори.


Сивият сектор в странта през 2012 г. е бил около 33%, докато останалата част от бизнеса се бори да оцелява на конкурентен принцип, показват данните на АИКБ. Основния проблем остават фиктивните договори, както и осигуряване на работниците на нереално ниски суми, обясни Васил Велев. Другия голям проблем е недекларирането на доходи от страна на работодателите. От КНСБ припомниха искането си да се криминализира неплащането на осигуровки, по което правителството за момента не е предприело подобни стъпки.


АИКБ подкрепя взетите мерки от финансовото министерство за затягане на фискалния режим у нас. От финансовото министерство припомниха, че с подготвяните данъчни промени очакват да се увеличат постъпленията в хазната. От обратното начисляване на ДДС и от затягането на превозите на стоки с висок фискален риск се очаква в бюджета да влезнат 550-600 млн. лв., припомни заместник-финансовия министър Людмила Петкова.


Проведените национално представителни проучвания през годината показват, че сивия сектор отстъпва някои от традиционните си територии (работа без трудов договор, източване на ДДС), но намира засилен израз в други – работа на фиктивни договори; осигуряване на суми, по-ниски от действително получаваните; недеклариране на действителните доходи от населението. В общественото мнение са създадени ясно изразени нагласи за нетолериране на сивите практики, видимо е подобрена способността на работодателите и наетите лица за разпознаване на сивите практики, повишена е готовността на обществото за прилагане на действия за ограничаване и превенция на неформалната икономика.


Висок е практическият ефект от приложените през периода 30 юни 2012 г. - 30 юни 2013 г. мерки от страна на държавата за редуциране на неформалните практики, като най-високо е оценена мярката за въвеждане на механизъм за контрол на доставките и движението на течни горива – проследяване на доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител с цел установяване начисляването и внасянето на дължим ДДС, както и мярката за изискване към производителите и вносителите на акцизни стоки (енергийни продукти, алкохол и тютюневи изделия) за монтиране на уреди, предаващи данни към информационната система на Агенция "Митници", стана ясно по време на дискусията.


В момента НАП и митниците следят за движението на горивата по веригата "производител - дистрибутор - бензиностанция", като се знае къде отива всеки литър гориво. Подобна ще бъде и системата, която ще бъде въведена през следващата година и при търговията с алкохол и цигари. Мярката не се очаква да доведе до по-големи затруднения за производителите, обясни Петкова. По думите й идеята е агенция "Митници" да предоставя информация на НАП за внесените количества акцизни стоки, или извадените такива от акцизните складове. От друга страна НАП ще получава информация от търговците какви количества от акцизните стоки са продадени от тях.



При изследването са събрани оценки за очаквания ефект от четири нови мерки, проектирани за въвеждане в периода до 1 януари 2014 г. С най-висок ефект върху ограничаването и превенцията на неформалната икономика у нас се оценяват:

- въвеждането на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и обратното начисляване на ДДС за зърнени и технически култури с цел предотвратяване на фактическите кражби на ДДС;

- въвеждането на механизъм за контрол на доставките и движението на алкохол и тютюневи изделия с цел установяване начисляването и внасянето на дължим ДДС;

- оптимизиране на контрола върху производството и търговията с акцизни стоки за анализ и предотвратяване на фискални рискове, свързани с производство и търговия на акцизни стоки.


На кръглата маса бе представено и новата стойност на Композитния индекс "Икономика на светло", преизчислена на основа на актуалните данни за 2012 г. Индексът бе конструиран в изпълнение на проекта и мери светлата част на икономиката. Новата му стойност е 67.41, т.е. нараства с 1.04 единици спрямо данните от 2011 г. Това показва, че предприетите мерки дават своите резултати, макар и с бавен нарастващ тренд, което може да се обоснове с продължаващата икономическа криза.



Обществената чувствителност към неформалната икономика се повишава, като успоредно с това се установява преструктуриране на "сивотата" на браншово ниво. Неформалността се свива в някои от традиционните си територии (работа без трудов договор, източване на ДДС), но намира засилен израз в други сиви практики – работа на фиктивни договори; осигуряване на суми, по-ниски от действително получаваните; недеклариране на действителните доходи от населението. В общественото мнение са създадени ясно изразени нагласи за нетолериране на сивите практики, видимо е подобрена способността на работодателите и наетите лица за разпознаване на сивите практики, повишена е готовността на обществото за прилагане на действия за ограничаване и превенция на неформалната икономика, показват изследванията на АИКБ.










По статията работи:

Галина Александрова