НАЧАЛО » ������

Нови ядрени мощности, електромобили и ускоряване на кръговата икономика са част от целите на страната ни до 2030 г.

fb
3E news
fb
12-08-2020 09:08:16
fb

Нови 2000 мвт ядрени мощности, подобряване на енергийната ефективност, електроцентрали на водород и по-добро рециклиране на материалите. Това са само част от целите на проекта за детайлизирана стратегия „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ като част от националната програма за развитие „България 2030“, който е публикуван за обществено обсъждане. Мнения по проекта се събират до 25 август тази година, става ясно от портала за обществени консултации.

Основната цел на подприоритета е намаляването на ресурсната интензивност на икономиката на страната и увеличаване ефективността на използваните материали.

Ще бъдат предприети действия за повишаване производителността на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл и нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката, ще бъде стимулирано удължаване на живота на самия продукт, намаляване на отпадъците и контролиране на необходимостта от добив на нови ресурси.

Предложените мерки ще бъдат насочени към подпомагане на предприятията за въвеждането на безотпадни технологии, редуциране на количествата отпадъци, генерирани в процеса на производство, развитието на индустриална симбиоза. Ще се насърчава внедряване на бизнес модели, които позволяват взаимодействие между продукти и услуги по цялата верига на доставки,  както и стратегии за проектиране, повторна употреба и рециклиране, осигуряващи по-продължително използване на продуктите. Специален фокус ще бъде поставен върху НИРД и иновациите, свързани с кръговата икономика и подкрепа за разработване и въвеждане на зелени бизнес модели.

По-чист въздух в градовете

Сред основните цели на стратегията е да се намали вредното въздействие върху околната среда от градовете като се обърне специално внимание на качеството на атмосферния въздух и управлението на отпадъците.  Друга важна цел е да се намали образуването на отпадъци и да се стимулира рециклирането и повторната употреба на стоките. За изпълнението на тези цели ще се използват основно Европейския фонд за регионално развитие, програмата Хоризонт Европа и Българската банка на развитие.

Държавата предвижда да стимулира и внедряване на екоиновации в предприятията с които се увеличава ефективността във всички фази на производството и се създават конкурентни предимства, като се опазва околната среда и се оптимизира потреблението на ресурси.

По отношение на прехода към нисковъглеродна икономика усилията ще бъдат насочени към устойчиво управление и използване на природните ресурси, позволяващо задоволяване на нуждите на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост. Ще продължат и усилията за намаляване на енергийната интензивност на икономиката чрез изпълнението на мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията и насърчаване нарастването на дела на енергията от възобновяеми източници.

Процесът на преминаване към енергетика с ниски нива на вредни емисии изисква повишаване на енергийната ефективност, увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление, подобряване на енергийното управление, е записано в документа.

Мерките ще са насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията  и домакинствата и насърчаване използването на електрическа, топлинна и охлаждаща енергия, произведена от възобновяеми източници. Ще се осигури подкрепа за интегриран подход за прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички икономически сектори.

Ще се насърчава прилагането на иновативни технологии, съчетаване на мерки за енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

Оптимизацията на потреблението е важен елемент от подобряване на енергийната ефективност и в тази връзка ще се насърчава прилагането на системни услуги от операторите на преносни и разпределителни мрежи за управление на енергопотреблението, е записано още в стратегията. България ще полага усилия за насърчаване участието на крайните клиенти в оптимизиране на потреблението чрез агрегиране, както и за разрешаване на участието на крайните клиенти на всички пазари на електрическа енергия, наред с производителите. Така в следващите 10 г. на практика у нас потребителите ще станат и просюмъри на енергия.

„Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд в предприятията и жилищния и нежилищен сграден фонд. Приоритет ще има съчетаване на енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници“. Тези предложения са описани в стратегията за енергийна ефективност, за която 3eNews писа наскоро.

Мерките ще са насочени за постигане на цел от 27,09% дял на енергията от възобновяеми енергоизточници в брутното крайно потребление до 2030 г. Това ще бъде постигнато с разработване и прилагане на адекватна нормативна и регулаторна рамка и с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорт.

За стимулиране на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници (ВИ), крайните потребители, в частност битовите, ще получат възможност да участват в „общности за възобновяема енергия“, които могат да произвеждат, потребяват, акумулират, или продават енергия от възобновяеми източници, предвижда още стратегията.

В сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане ще се дава приоритет на използването на високоефективни отоплителни и охладителни инсталации, на иновативни технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия и оползотворяване на отпадна топлина и студ.

В сектор транспорт ще се насърчава навлизането на биогорива от ново поколение и възобновяема електрическа енергия, доставяна за пътния и железопътния транспорт. Потреблението на тези горива и енергия следва да допринесе за постигане на целите на диверсификация и декорбонизация. Усилията ще бъдат насочени към разгръщане на електрическа мобилност, развитие и стимулиране използването на обществения електрически транспорт, както и към ускоряване внедряването на съвременни технологии в железопътния сектор.

Декарбонизация на регионите

За изпълнение на мярката основен инструмент за справяне с предизвикателствата ще бъде Механизмът за справедлив преход, ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин. Ще бъдат предприети действия за разработване на специфични за всяка административна област планове, съобразени със социалните, икономическите и екологични предизвикателства. Регионалните териториални планове ще идентифицират нуждите и ще предлагат решения за необходимата икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда. Изготвянето на плановете предвижда активно участие на местни, регионални и национални заинтересовани страни в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030.

Развитие на газопреносна инфраструктура

По отношение на газовите връзки с проектостратегията е записано, че важен приоритет за страната ни ще бъде изграждането на газовия интерконектор между Гърция и България, заедно с терминал са втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Ще бъде разширено газовото хранилище край Чирен и ще се разширява вътрешната газопреносна мрежа.

Разширението на газопреносната инфраструктура ще създаде и възможност по-голям брой общини на територията на България и крайни клиенти да получат достъп до природен газ, което от своя страна ще създаде условия за подобряване качеството на въздуха, качеството на живот и повишаване на енергийната ефективност.

Нови 2000 мвт. ядрена енергия и електроцентрали на водород

Любопитен факт е, че в стратегията се предвижда изграждане на нови 2000 мвт ядрени мощности, без да е описано, че става въпрос за проекта АЕЦ „Белене“. Ще бъде продължена и експлоатацията на съществуващите блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“. Това се очаква да „допринесе за енергийната сигурност на страната и региона“. „Ще се анализира необходимостта от въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ, възможностите за това и необходимите мерки за стимулиране на такива инвестиции, като се отчетат обстоятелствата и перспективите за работа на топлоелектрическите централи, използващи въглища, включително и напредъка по реализиране намерението за изграждане на нови 2 000 MW ядрени мощности.“, е записано в документа.

По отношение на енергийната ефективност се предвижда да бъдат въведени мерки, свързани с развитието на енергийната инфраструктура, подкрепа за интегрирането в електроенергийните мрежи на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, както и от по-широкото използване на интелигентни системи за съхранение на енергия.

Ще бъдат реализирани и проектите за междусистемна свързаност като междусистемния електропровод между България и Гърция, кабелната линия между България и Румъния и нов двоен междусистемен електропровод до Сърбия. Предвидено е и доизграждането на хидровъзел „Яденица“.

Планирано е да бъдат реализирани съоръжения за съхранение на енергия и електроцентрали за водород (Power to X). За последното намерение обаче не са дадени никакви подробности в стратегията.

националната програма за развитие България 2030
нисковъглеродна икономика
ядрени мощности
водородни централи
газова инфраструктура
далекопроводи
кръгова икономика
чист въздух
рециклиране
По статията работи:

3E news