НАЧАЛО » ������

Турция настъпва в балканските икономики

Инвестициите са предимно в телекомуникации, транспортна инфраструктура и банки

fb
3E news
fb
02-02-2011 10:52:01
fb
Турският бизнес през последните 10 години инвестира значително в стратегически обекти и сектори в балканските държави и икономиките им.Това Турция прави според анализаторите от балканските държави, за да засили освен икономическото си и политическото си влияние в този ключов за Анкара регион.


Още от 2001 год. университетският преподавател Ахмет Давутоглу, които сега е външен министър на южната ни съседка, написва книгата "Стратегическа дълбочина", в която ясно дава насока на Анкара на къде трябва да развива не само икономиката, но външната политика. За никого не е тайна, че Турция има много сериозен финансов ресурс, а според информациите на Световната банка, турската икономика заема 17 място в света по БВП с почти 465,6 млрд.евро.


Турски компании ще инвестират в телекомуникациите и транспорта

Анализаторите от държавите в Западните Балкани са категорични в оценките си, че страната е инвестирала милиони в нашия регион, като се е концентрирала предимно върху телекомуникациите, транспортната инфраструктура и банките. Случайно или не, посещенията на турския премиер в Сърбия и Косово през втората половина на 2010 година показаха, че Анкара наистина следва внимателно своите икономически, но и външнополитически интереси в тази част на Балканите.


По време на посещението си в Прищина през ноември м.г Реджеп Тайп Ердоган даде ясно да се разбере, че все повече турски компании са включени в редица транспортни проекти, както и телекомуникационният сектор в Косово, допълвайки, че Турция е готова да предприеме и ще стъпки към осигуряването на "стабилността в региона на Балканите". Неотдавна едно от водещите белградски издания цитира Фади Хакура от лондонския институт Chatham House, че "Турция е много сериозно заинтересована да инвестира в стратегическите сектори на икономиката на Балканите, каквито са телекомуникацията и  летищата."


Турската компания "Лимак" спечели търга за международното летище в Прищина през миналата година. И така през следващите 20 години "Лимак" ще управлява летището на най-младата балканска държава. Турция се подготвя да участва в приватизацията и на двете най-големи обществени компании в Прищина – Енергийната корпорация на Косово /КЕК/ и Националната косовска телекомуникационна компания /PTK/. Бившият директор на неправителствения косовски институт за стратегически изследвания и развитие KIPRED Илир Деда вижда сериозен проблем в желанието на Турция да се превърне в ключов икономически играч в Косово. Деда е категоричен, казвайки и  че "френските и германските компании напускат Косово, а на тяхно място идва Турция, която  получава основните й блага". И затова Илир Деда задава не без основание въпроса "в коя посока ще тръгне Косово? Дали към Азия или към Европа?"


Косовско-албанските връзки


Американско-турски консорциум "Бехтел – Енка" строи в момента и магистралата, която трябва да свързва Косово с Албания, една част от нея вече е факт и функционира. Амбициозен инфраструктурен проект, който ще има своето сериозно измерение в близкото бъдеще на Балканите, подпомагайки още повече засилването на косовско - албанските икономически връзки. А те ще стават все по отчетливи и видими и занапред във времето. Освен това "Бехтел – Енка" ще построят през следващите месеци и няколко магистрали във вътрешността на Албания,  която също е един важните райони в които турският капитал вижда своята реализация.


Турският президент Абдулах Гюл по време на посещението си в Тирана посочи, че между двете страни може да се осъществява сътрудничество в морското дело, енергетиката, минното дело, банковия сектор, риболова и транспрота. Гюл изтъкна, че Албания е безопасно място за инвестиции. Той добави, че турските бизнесмени, които го придружават при посещението, имат желание да правят бизнес в тази страна. Турският държавен министър Зафер Чаглаян, който участва в турската делегация, съобщи, че търговският обмен между двете страни възлиза на 350 милиона евро и трябва да бъдат използвани всички възможности за неговото увеличаване.


Албанският президент Бамир Топи определи турско-албанските отношения като отлични и каза, че търговските връзки с Анкара са се подобрили след възстановяването на демокрацията в Албания през 1992 г. Албанският министър на икономиката, търговията и  енергетиката Дритан Прифти посочи, че Турция е външно-търговски  партньор номер едно на Албания.


Навлизането в Македония


В Македония, Турция влезе сериозно в началото на 2000- та година, когато южната ни съседка вече бе заела доста добри позиции в България. След 2005 година Турция и бизнесът и влезе много сериозно и в Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия. Но най-важна за турският бизнес и интереси без съмнение си остава  Босна и Херцеговина, следвана от Косово, Албания и Хърватия и Черна Гора. В този списък на последно място се нарежда Сърбия. Но дали е така съдете сами. Бившият вече посланник на Турция в Белград Суха Омар бе казал преди края на мандата му, че Сърбия е ключова за стабилността на тази част от Балканите.


Сърбия е ключът към стабилността


Западната ни съседка е тази, която държи в ръцете си ключа към стабилността. Изглежда това е визията на Турция за Сърбия, защото те се потвърждават много ясно от думите на бившия посланик на Анкара. "Ако желаем мир и стабилност, до тях няма да можем да стигнем, ако Сърбия не би ги пожелала искренно. Ако искаме да правим проблеми, ще ни бъде много тежко да ги направим без Сърбия. За това Сърбия е ключова държава за Турция и тя това го е разбрала." И изглежда това е така, що се касае за погледа и възприятието на Турция към Западните Балкани. Анкара и Белград подписаха Споразумение за свободна търговия, които стана реалност в началото на Септември м.г, отваряйки Сърбия за турските инвестиции и за безвизовото пътуване на техните граждани. И тъй като икономиката е продължение на политиката или обратното ако така повече  ви харесва, случайно или не Турция ще вложи значителни капитали в населеният предимно с мюсюлмани – бошняци регион Санджак в Сърбия.


Досега турската агенция за развитието ТИКА е финансирала осем проекта от регионален характер в областта Санджак, а в цяла Сърбия например е финансирала общо седем проекта. Именно от областта Санджак на няколко емиграционни вълни през 20 век в Турция са се преселили доста хора, от които една не малка част днес се занимава с едър и среден бизнес. Най-много от преселванията са станали след Балканските войни от началото на миналия век и започналото в този исторически период постепенно политическо оттегляне на Османската империя от тази част на Балканите.


Турция има интерес да реконструира основния път между най-големите градове в Санджак Нови Пазар - Сйеница - Тутин, които ще се превърне като част  от магистралата, която трябва да свърже Сърбия с Черна Гора. Това беше договорено по време на посещението на турският премиер Ердоган в Сърбия през юли м.г, по време на което той посети и областта Санджак, където беше посрещат топло с развяти знамена на Турция от местните мюсюлмани-бошняци.


В сръбското правителство са и двамата основни политически лидери от Санджак, Сюлейман Углянин и Расим Ляйч, които до преди две години бяха сериозни противници, а днес с посредничеството на турската дипломация станаха партньори в управляващата прозападна коалиция в Белград групирана около президента Борис Тадич и неговата Демократическа партия.


Турция иска да участва в приватизацията в Сърбия


Турция има амбицията да участва в приватизацията на сръбският авиопревозвач "JatAirwaуs". Сюлейман Углянин, които е министър без портфейл в сръбското правителство и основен политик в Санджак ,съобщи при завръщането си от Анкара преди дни, че Турция е заинтересована да купи "JatAirwaуs" и да направи балканска авиокомпания. Това според него би могло да стане още на 1 март. Углянин обяви, че турските компании са напълно готови още през пролетта да започнат строителството на магистралата от Пожега до южната част на Адриатическо море, без да скрива задоволството си, че част от този път ще минава през Санджак. Той обяви че с изграждането й "Сърбия ще стане приоритетен европейски коридор, през който ще се излиза на Средиземноморието".


По отношение на Босна, Турция също е настроена много позитивно, заради което си навлича в последно време гнева на местните сърби, които докрай не са убедени в искреността на Анкара, когато освен икономически интерес предлага и политическите си услуги на посредничене.


Босненската газоразпределителна компания "БХ-Гас" помоли неотдавна турската компания "Боташ" да й съдейства за включването в проекта "Набуко", съобщи турското електронно издание "Търкиш уикли", позовавайки се на изявление на директора на БХ-Гас Алмир Бечаревич. "Боташ" е член на консорциума за изграждане на  газопровода "Набуко". "БХ-Гас" получава над 300 милиона кубически метра газ годишно от Русия през Сърбия. Босна в енергийно отношение е интересна и с това, че може да получава газ и по Трансадриатическия газопровод, който е една от няколкото опции за снабдяване на Европа с каспийския регион. Може би съвсем скоро "Turkish Airlines" ще плати на Сараево пет милиона евро, за да вземе 49 процента от "BH Airlines". Сараевски независими анализатори твърдят, че всъщност целта на турската авиокомпания не е толкова малкият босненски пазар, колкото слотовете, които притежава  "BH Airlines", а и не на последно място, целта им е да получат повече позволителни решения за пътуване до страните от ЕС, тъй като Анкара не е подписала споразумението "Open sky". По всяка вероятност, както прогнозират местните наблюдатели, Анкара ще се цели и в придобиването на международното летище в Сараево. Турция, макар и плахо в икономическо отношение, бележи добро присъствие и в католическа Хърватия, където в нея виждат възможност за лек за икономическите си проблеми. До началото  на световната икономическа криза през 2008 година според официални данни на Анкара общият обем на турския износ за балканските държави е надвишавал 8,17 ми¬ли-ар¬да евро. Днес турския износ за балканските държави, макар и спаднал, остава внушителен с 5 млрд. евро.


В крайна сметка трябва да се отбележи, че външната политика на Турция се "икономизира" с много голяма скорост през последните 15 години, което й помага да заеме стратегически позиции в ключови сектори на икономиката в балканските страни. А в това Анкара вижда днес възможност да се завърне на Балканите, откъдето бе "свито" влиянието и преди близо 100 години, възползвайки се от новото геополитическо разместване на пластовете. Така Анкара се превръща отново във важен регионален фактор, използвайки икономиката и бизнеса си като елементи от новия си имидж и политика на Балканите.
По статията работи: