НАЧАЛО » ������

След 35 години АЕЦ Чернобил все още напомня за себе си

Катастрофата доведе до коренни промени в защитите на атомните реактори по света

fb
3E news
fb
26-04-2021 02:36:23
fb
Разрушеният блок 4 на Чернобилската АЕЦ

Преди 35 години, на 26 април 1986 г.,  се случва една от най-големите ядрени катастрофи в историята на човечеството - избухва четвърти реактор на съветската АЕЦ Чернобил. Официалното име на централата всъщност е АЕЦ Ленин, но след аварията това име бе забравено и се използва името на най-близкото село - Чернобил. През 1986 г. това е била и една от трите атомни централи в Съветския съюз с най-голяма мощност за производство на електроенергия. Преди тежкия инцидент в експлоатация там са били четири енергоблока с реактори РБМК-1000 и обща мощност от 4000 MW. Дори и след взрива другите блокове продължават да произвеждат електроенергия до 2000 година.

Причината за инцидента се крие в експеримент, целящ да провери работата на реактора при затруднени условия. По-специално екипът е трябвало да тества самозахранващата му система. Учението е продиктувано от инцидент, станал няколко години по-рано, при който израелска ракета удря иракска атомна централа, строяща се със същия тип РБМК реактор. Важно е да се знае, че реакторите от типа РБМК вече почти не се използват в света. За охлаждането на активната зона на реакторите се използват „пръти“ от графит.

Персоналът на АЕЦ Чернобил решава да имитира авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През тези няколко часа персоналът трябва да изключи реактора. Ако това звучи сложно направеният наскоро филм по темата показа по добър начин идеята на проведения тест.

След поредица от човешки грешки и безумни инженерни решения само за няколко секунди, в ранните часове на 26 април, мощността на реактора скача в пъти повече от допустимата, създавайки огромно налягане. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква мощен взрив. При експлозията с изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупват се охладителните тръби и се разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитните пръти във вътрешността на реактора те се възпламеняват. Последвалото радиоактивно замърсяване е резултат предимно от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата. То обхваща значима част от Централна и Източна Европа.

Будните хора в Припят виждат ярко сияние над 4-ти реактор в централата. Те стават първите свидетели на катастрофата.

Последвалата битка с ядрената катастрофа е много тежка. Разтопеният графит, ядрено гориво и други материали образували своеобразна лава с температура от 1200°C. Ако тя влезе в досег с вода, то можела до последва много по-сериозна, дори ядрена експлозия.

Доброволци копаят тунели буквално под реактора, като там се излива течен азот. Над реактора летят хеликоптери, а по покрива работници разчистват отломките и правят приготовления за построяването на бетонен "похлупак". Максимално допустимото време, за което може да се работи там е само 2 минути. В следствие от радиацията много от електрониката дефектира, което допълнително затруднява трудът на "ликвидаторите".

Според данни на Украинското министерство общият брой на "ликвидатори", участвали в справянето с последствията от аварията, достига 650 000 души. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди.

В последствие реакторът е "облицован" с пясъчни торби, олово и облян с борна киселина. През декември 1986 е завършен и бетонният саркофаг. Обезопасяването на централата използва значима част от ресурса на Съветския съюз. На практика там е използвана по-голямата част от течния азот на страната, както и борната киселина. Има спекулации, че тази катастрофа също е спомогнала за разпадането на СССР няколко години по-късно., а в края на 2016 година бе завършен новият саркофаг, който ще предпазва централата до 2116 година.

Информацията

Жителите на намиращият се само на 3 километра от АЕЦ-а град Припят не са уведомени веднага за катастрофата и на практика прекарват целия 26 април в неведение за станалото. Много от тях започват да чувстват главоболие и да усещат странен металичен вкус в устата си.

В 11 часа преди обед на 27 април по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията. Гласът съобщава, че ще бъде извършена временна евакуация на жителите, като автобусите ще очакват жителите на града в 14 часа следобед.
В 9 часа вечерта на 28 април в ефира на предаването "Время" на Първи канал в Съветския съюз само за 20 секунди е съобщено за аварията. "В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия", гласи заявената информация.

Международните новинарски емисии съобщили за трагедията по същото време, като базирали информацията си на доклади за повишена радиация, засечена от Швеция.

На спешно заседание на Политбюро на КПСС, свикано на 30 април, било решено майските тържества в Киев, Москва и останалите градове в европейската част на СССР да се проведат, като времетраенето им бъде намалено с един час.
В крайна сметка над 100 000 души напускат родните си места, а около Припят е формирана широка зона, забранена за достъп.

У нас - празник за 1 май и пълно информационно затъмнение

В България също има информационно затъмнение, като за аварията е съобщено чак 3 дни след нея. Не са взети мерки за предпазване на населението, а много от хората участват в манифестациите за 1-ви май. Манифестиращите тогава си спомнят, че в София дори се е изсипал дъжд в този ден, а хората са били изпратени да крачат бодро по жълтите павета под дъжда. Никой не е предупредил и хората тогава да спрат да консумират свежи салати и други хранителни продукти.
Информацията е била известна само на ограничен кръг хора от политческия елит, частите в радиозаглушителните станции у нас и част от персонала на АЕЦ "Козлодуй". Уредите тогава са отчели повишена радиация, но партията в София не е разрешила обявяването на данните за обществото.

Ситуацията сега

Около 0.1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено пострадало от аварията.Случаите на рак нарастват значително, особено в териториите, в които е паднал радиоактивен дъжд. Най-големи щети понася Беларус, към където се насочва най-смъртоносния радиоактивен облак.

Противно на разпространеното мнение обаче, докато в Припят не живее никой, в Чернобил все още живеят около 500 човека, като на улиците и в сградите нивата на радиация са сходни с тези в София, заради направеното почистване. Така в наши дни Чернобил и Припят се превърнаха не само в сцена на редица филмови продукции, но и много туристи желаят да посетят мястото. Разбира се, достъпът до централата и саркофага ще продължат да бъдат ограничени още много години.

Любопитно е, че докато 4-ти блок на чернобилската АЕЦ е разрушен, а централата - радиоактивна, то останалите първи, втори и трети блок продължават да функционират. Всъщност Чернобилската АЕЦ произвежда електричество до самият край на 2000 година, но и сега има специалисти, чиято работа включва посещение на авариралата централа.

След аварията, на 45 км от Припят е построен град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните жители на Припят.

Поуките

С развитието на технологиите вече се използват нови системи за защита, РБМК реакторите са изоставени, а в наши дни се използват водо-водните реактори (ВВЕР), каквито имаме и в АЕЦ „Козлодуй“. Това са и реакторите от трето поколение, на които разчита световната икономика в наши дни. Техните системи за безопасност са се доказали с годините, към момента в света не се е случила значима техногенна катастрофа с подобен реактор. При съвременните условия, и след трагедията в АЕЦ Фукушима, бе допълнително подобрена работата на ВВЕР реакторите. Затова и новите блокове, които се строят в Турция например вече се наричат поколение 3+.

В сферата на ядрената енергетика погледите сега са насочени именно към подобни солидни реактори или новите от 4 поколение – малки модулни реактори. Промишлената им експлоатация обаче все още не е ясно кога може да започне. Засега е ясно, че подобни модулни реактори се използват само във военната промишленост и се говори за внедряването им в космически кораби за полети до Марс.

Текстът е публикуван в Dir.bg

АЕЦ
Чернобил
годишнина
По статията работи:

Георги Велев