НАЧАЛО » ������

"Трибюн": Защо трябва да възпяваме тавана на дълга

fb
3E news
fb
24-10-2013 11:50:00
fb







Силното вълнение около вдигането на тавана на дълга на американското правителство, което за щастие затихна поне за няколко месеца, хвърля светлина върху рисковете, които крие прекомерното задлъжняване на държавите. В наши дни основната задача на правителствата е да управляват гигантския механизъм на преразпределението на парите, дошли от данъкоплатеца, към определен брой получатели и други бенефициенти на държавни средства. И тъй като исканията за повече пари не секват, тези, които ги държат, ревностно се стремят да запазят ресурсите си.


Неустоимото изкушение за задлъжняване


В крайна сметка решение на такова "предизвикателство на преразпределението" обикновено се намира във вземането на още повече кредити от правителства. За сегашните демократи фактът, че в крайна сметка тези, които ще трябва да плащат необходимите данъци за обслужването на остатъка от дълга не могат да гласуват, превръща заема в най-удобния механизъм да се избегнат по-силни политически сблъсъци.


Изкушението да се трупат дългове между другото става неустоимо, когато се приеме, че нарасналото бреме ще бъде отсрочено във времето върху други категории от населението извън слоевете, които днес са облагодетелствани от ниски данъци. Такъв е случаят например с хората, които нямат задължения по отглеждане на дете: те се възползват от задлъжняването на държавата и в същото време прехвърлят на потомците на други семейства плащането на дълга, чийто падеж ще настъпи, когато за тях това вече няма да е грижа.


Родителите държат под око дали има пристрастяване към задлъжняването


Само когато родителите, загрижени за интересите на децата и внуците си, участват в политическия процес, е възможно да се държи под око пристрастяването към задлъжняването. Ако именно това е аргумента в подкрепа на неотстъпчивата позиция на републиканците в битката, която се разиграва в момента в САЩ по този въпрос за преразпледелението, то тогава каузата, за която те се борят, си заслужава усилията - или по-точно усилие, целящо да не се допусне техните потомци да бъдат експлоатирани. Погледнато под този ъгъл, републиканското чувство, което бе в основата на неотдавнашната патова ситуация по въпроса за тавана на дълга, е толкова законно, колкото и забраната, включена в германската конституция на каквато и да е форма на финансиране на дълга на федерално равнище, която ще влезе в сила най-късно през 2016 година, а в провинциите в перспективата на 2020 година.


Неразумни заеми


Тази проблематика може да бъде илюстрирана също с общия характер на дълга на отделните държави, нещо, което в момента се прави в Европейския съюз. Първо, държавите като самостоятелни единици вземат заеми над разумното равнище, давайки си сметка, че ще бъдат защитени от неплатежоспособност чрез спасителните операции, които другите членки ще финансират.


Тези спасителни действия първоначално са междуправителствени заеми, така че може да се създаде илюзията, че всяка страна връща наистина собствения си дълг. Едва след като заемите бъдат дадени, се разкрива истинското лице на общия характер на дълга, приемайки формата на анулиране на дълга.


Ново удължаване на сроковете


В случая с Ирландия 40 милиарда евро (54 милиарда долара) заеми като спешна помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ) бяха превърнати в дългосрочни облигации с лихви, които са под пазарните, след като се срина банката, създадена, за да се реши проблема с лошите кредити на Anglo Irish Bank. Преди близо една година падежът на междуправителствените заеми, отпуснати на Гърция, бе отсрочен средно с 30 години, според изключително благоприятните лихви; в действителност лихвите бяха вдигнати за общо 10 години. Става дума за анулиране на дълг на стойност 47 милиарда евро.


И това не е всичко. Очевидно ще бъде повдигнат въпросът за ново удължаване на падежа и за допълнително намаляване на лихвите в полза на Гърция.


Да свалиш бремето от плещите си, за да го прехвърлиш на другия


Във всеки един от тези примери бремето на дълга на практика се прехвърля на други държави. Това е причината, поради която апетитът, проявяван от членки на еврозоната към задлъжняването, остава неутолим, тъй като механизмите за санкциониране от "бюджетния пакт" на ЕС през това време тихомълком са оставени настрана. И вместо да полагат усилия в посока на намаляването на разходите или на вдигането на данъците, държавите решават да вземат заем, тъй като знаят, че ще могат да хвърлят част от бремето на плещите на другия.


Еврооблигациите и съвместно гарантираните облигации са готови да излязат на сцената като механизми за подялба на дълга. Ако една страна се окаже неспособна да поеме обслужването на тези задължения, то другите членки няма да имат друг избор, освен да платят сметката.


Подобие на икономически бум


През първите десетилетия на съществуването на САЩ споделянето на дълга е поддикнало неустоимо към вземане на заеми. След като Александър Хамилтън, най-първият финансов министър на страната обявил през 1791 година за общи заемите от войната за независимост, водена от щатите, трансформирайки ги във федерален дълг, тези щати трескаво започнали да теглят кредити, за да финансират собствените си инфраструктурни проекти. Значителни суми се инвестирали по този начин в строителството на канали, които изгубили смисъла си след появата на железницата.


По-късно ще стане ясно, че подобието на икономически бум, създадено от задлъжняването, не е нищо друго освен балон на жилищния пазар, който в крайна сметка се спуква по време на финансовата паника от 1837 година. В началото на 1840-те години, осем от 26-те американски щата, съществуващи по това време, а също и територията Флорида, изпадат във фалит, а редица други се изправят на прага на банкрута.


Таванът, за да се избегне катастрофата


След това споделянето на дълга вече е немислимо. Разбира се, че в крайна сметка то не е довело до нищо, освен до конфликти и нарастваща враждебност. Въпросът за дълга ще отрови след това американската атмосфера в продължение години и ще съдейства за разпалването на огъня на регионалното напрежение, който вече е запален от конфликта между Севера и Юга по въпроса за робството. Така че, да не забравяме ползата от строгия таван на дълга, тъй като той ще ни позволи да избегнем катастрофата и това е така, макар че някои политически ръководители понякога първо трябва да си ударят главата в стената. (БТА)


*Ханс-Вернер Зин е професор по икономика и държавни финанси в Университета в Мюнхен и е президент на Института Ifo.





По статията работи:

Галина Александрова