НАЧАЛО » ������

Deutsche Wellе : Да сбъркаш с милиарди...

fb
3E news
fb
23-02-2012 10:31:00
fb
В хода на преговорите за членство с ЕС България пое задължението да закрие първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй, преценени като потенциално опасни. До 2006 година реакторите бяха закрити. С това обаче проблемите за ЕС вместо да приключат започнаха с нова, този път финансова острота. Козлодуй чака 579 млн. евро

Скъпо начинание

До края на 2013 година България, Литва и Словакия би следвало да получат общо 2,85 милиарда евро като компенсации за закритите мощности. При това, според изчисления на Европейската сметна палата, предвидените средства са напълно недостатъчни. Реалната потребност от финансови средства изисква наличието на поне още 2,5 милиарда. Защото изключването на отделни реактори далеч не означава, че те са трайно закрити. До момента явно не са взети предвид и разходите по междинното и окончателно складиране на ядрените отпадъци и евентуалното изчистване на радиоактивни замърсявания в почвите и водите. Това важи както за Козлодуй, така и за изведените от експлоатация реактори в литовската АЕЦ Игналина и в словашката Бохунице. Безопасното складиране на радиоактивни материали изисква огромни ресурси, а те не достигат. Отработените горивни пръти от българските реактори междинно се складират на територията на самата централа в Козлодуй, където има и хранилище за слабо- и среднорадиоактивни отпадъци. Това депо се разширява в момента с помощта на около 49 милиона евро. Като бомба със закъснител цъка и екологичният проблем. На всичкото отгоре, предварителните изчисления на ЕС за разходите по закриването на старите реактори явно са били прекалено оптимистични. Затова сега средствата просто не достигат. Особено драматично е положението в Игналина: за закриването на двата реактора там ЕС е предвидил в бюджета си само 1,45 милиарда евро, докато реалните разходи, според литовските власти, ще са близо 3 милиарда. Финансовият недостиг по отношение на Козлодуй в момента възлиза на около 579 милиона евро, а за Бохунице - на около 426 милиона.

Накъде с отпадъците?

Кой ще набавя парите? Няма и сигурност откъде биха могли да се набавят нужните пари. Единствено Словакия е поела ангажимент да покрие дефицита по спирането на реакторните си блокове, въвеждайки извънреден данък върху преноса на електроенергия. Литва и България обаче нямат подобни намерения. "Липсата на достатъчно механизми за финансиране застрашава окончателното приключване на процеса по закриването на съоръженията", предупреждават от Европейската сметна палата. Европейската комисия прехвърля отговорността на държавите-членки. Говорителка на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че се разчита на това държавите-членки да представят план как смятат да набавят липсващите средства. Дали българските власти ще обърнат внимание на подобни апели, остава неясно.

По статията работи:

Галина Александрова