НАЧАЛО » ������

ЕРП-та на прицел

Мразени, критикувани, обвинявани, ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН все пак са от малкото сериозни инвеститори в България

fb
3E news
fb
10-08-2010 08:37:22
fb

 

След продажбата на електроразпределителни дружества, новите им собственици в България непрекъснато са атакувани- от премиера, министри, политици, експерти, синдикалисти и потребителски организации.Националната електрическа компания/НЕК/ също ги обвини - че не инвестират достатъчно в мрежата и присъединяват нови потребители. В съобщение до медиите НЕК във вторник обяви, че ЕВН, която поддържа мрежата и продава електроенергия в Югоизточна България,"вижда сламка в окото на другия, а не греда в собственото си око". От електрокомпанията подчертават, че преносната мрежа няма капацитет, а ЕРП-тата, в конкретния случай ЕВН, не се съобразяват с възможностите й и издават много разрешения за присъединяване. Повод е спирането на тока в Слънчев бряг, Черноморец и други курорти по Южното Черноморие.

Истината е, че по закон електроразпределенията нямат право да отказват присъединяване на потребители. Освен това, в издадените лицензи както на ЕРП-тата, така и на ЕСО и НЕК, е записан ангажимент не само да поддържат, но и да развиват мрежите. Това, че капацитетът на електропроводите с високо напрежение не е достатъчен и не се разширява паралелно с нарастването на потребителите осначава само, че НЕК трябва да преразгледа и да подобри инвестиционната си политика.

Всъщност не е тайна, че в държавната електрокомпания има негативни настроения срещу чуждите инвеститори в разпределението. През последните години нейни ръководители неведнъж неофициално са заявявали, че приватизацията на дружествата е вредна и по-добре ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН да си"вървят там, откъдето са дошли".

Ако се направи коректен анализ на ефекта от влизането на външните инвеститори в електроразпределителните дружества, дори най-предубедените ще трябва да признаят, че сделките за ЕРП-тата имат положителен нетен ефект върху държавния бюджет и икономиката като цяло.

Преди пет години компаниите платиха за 67% от акциите  693 млн. евро, които представляват 17% от всички приходи от приватизацията в България за последните десет години. Приходите от тези сделки тогава бяха една четвърт от 2.7 млрд. евро чужди инвестиции тогава. С тях беше покрит половината от дефицита по текущата сметка.

Е.ОН е вложила за пет години в мрежата на Североизточна България над 300 млн. лв. ЧЕЗ е инвестирала 368 млн. лева, от тях 94 млн. през 2009г. Инвестициите на EВН са 620 млн. лв. В същото време България има проблем с намалелите преки чуждестранни инвестиции - за първото полугодие на годината според БНБ те са 253 млн. евро (0.7 от БВП) при 1.2 млрд. евро (3.6% от БВП) за същия период на 2009години.

След приватизацията потребителите очакваха едва ли мигновено да се промени качеството на услугата, без да се отчита, че  инвестициите за последните 20 години в мрежата са срайно недостатъчни, а на места такива изобщо липсват.За  последните пет години загубите при преноса и от кражби бяха намалени от 22 на 12-15%. Според експертите намалението им е спестило изграждането на мощност от 200-250 Мвт, колкото един блок на ТЕЦ"Марица изток 2"."Загубите паднаха на 15%. Има подобряване на качеството, свързано със сигурността на снадбяването, намалихме и броя на прекъсванията, коментира членът на УС на ЧЕЗ Разпределение България Атанас Дандаров.Той обясни, че времето на прекъсванията за ремонти също е намалено. Според него параметрите за качество са приемливи за състоянието на мрежата. В началото на тази година председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев съобщи, че методиката на качество ще бъде променена и обвързана с тарифите. Тя беше приета през май тази година и предвижда потребителите на ЧЕЗ и ЕОН да са без ток повече от 9 минути, а на ЕВН над 10 минути.

Освен положителния финансов ефект, ЧЕЗ,ЕВН и ЕОН донесоха модерни практики за управление на дружествата и за подобряване на качеството на услугата. Разбира се, дружествата, допуснаха и грешки в отношенията с потребителите и си плащаха за това – като глоби от регулатора или влошен имидж в обществото.

Всъщност проблемът не е в това добри ли са или са лоши чуждите инвеститори в ЕРП-тата. Компаниите, които влязоха в електроразпределенията, до една са големи компании, с богата практика и добро име в Европа и в света. И ако нещо в работата и в поведението им в България куца, то причината е по-скоро в липсата на правила ина контрол за спазването им.

 

"Голямото рязане" на цени и инвестиции

През последните години регулаторната комисия непрекъснато намалява инвестициите и предложените цени от дружествата. Това не им позволява да инвестират достатъчно в мрежата.НЕК и дъщерното му дружество Електроенергиен системен оператор пак получиха най-голямото увеличение от юли тази година. На ЕРП-тата- беше дадено средно поскъпне с около 2% при предложени между 2 и 12.ДКЕВР вместо да промени тарифите по цялата верига от производството-преноса и разпределението, наказа ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН. По средата на петгодишния регулаторен период беше сменена методиката за изчисляване на технологичните загуби, което ще доведе до объркване в цените през следващата година. По този начин се променя регулаторната база на активите, което се отразява на приходите на дружествата. В същото време ДКЕВР продължава да допуска кръстосано субсидиране на бита от индустрията макар да отрича това.По данни от Евростат за 2009 г. българската енергия е най-евтинта в ЕС. За индустрията и домакинствата цените й са съответно 6.49 и 8.23 евроцента за киловатчас, което е под стойността в Румъния, Литва и кандидатките за съюза Хърватия и Турция.


По статията работи: