НАЧАЛО » ������

Шистовият газ в България - игра с висок залог

Диверсифицирането на енергийните доставки чрез залагане на шистовия газ може и да не е най-добрият вариант за действие

fb
3E news
fb
11-09-2011 11:20:42
fb

Новината, че американската петролна компания "Шеврон" е получила лиценз за проучване на находища на шистов газ в Северна България възроди отдавна тлеещия дебат за шистовия газ в България. Българите се питат дали той е най-доброто средство за постигане на по-голяма енергийна независимост и какви могат да бъдат евентуалните рискове за околната среда. За руснаците залогът може да се окаже далеч по-голям отколкото изглежда на пръв поглед.

 

 

Българското правителство е изключително ентусиазирано от перспективите на шистовия газ в България. Енергийният министър Трайчо Трайков дори цитира данни, според които в страната може да се открият залежи на 1 трилион куб. м. шистов газ (1000 милиарда), което се равнява на националното потребление за 300 години.

 

 

Правителството твърди, че добивът на шистов газ ще подобри диверсификацията на доставките и може да донесе разнообразни икономически ползи: местен добив на разумни цени, приходи от концесионни такси и данъци, работни места, инвестиции в инфраструктурата и натрупването на геоложки знания.

 

 

Въпреки това подкрепата на правителството за шистовия газ не може да бъде разглеждана извън геополитическите съображения. Управляващата дясноцентристка партия ГЕРБ и министър-председателят Бойко Борисов поддържат добри отношения със САЩ, докато опозиционната Българска социалистическа партия е традиционно по-близка с Русия. Американските енергийни компании с помощта на американското правителство настойчиво се опитват да развият добива на шистов газ в Източна Европа както по търговски, така и по политически причини. На това се противопоставят с всички сили "Газпром" и руското правителство. С наближаването на президентските и местните избори през октомври, темата за шистовия газ несъмнено ще продължи да бъде силно политизирана.

 

 

Потенциал за растеж

 

 

България е малък потребител на газ. През последните десет години потреблението на страната е средно 3 млрд. куб. м. годишно. В резултат на икономическата криза това количество дори спадна до 2.5 млрд. куб.м. през 2009 г. – най-ниското ниво от 1976 г. насам. За сравнение страна като Белгия използва около 20 млрд. куб. м. годишно. В цяла Европа единствено Швеция потребява по-малко газ от България.

 

 

Въпреки това природният газ има голям потенциал за растеж в България. Понастоящем едва 3% от домакинствата в страната са на природен газ, тъй като тази пазарна ниша не бе развивана чак до промените през 1990 г. В Националната енергийна стратегия до 2020 г., приета тази година, е заложено ускоряване на битовата газификация. Компаниите постепенно заместват изкопаемите горива с природен газ, съществуват и планове за построяването на първите електроцентрали на природен газ. Предвижда се също изграждането на газови връзки с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция. Не е маловажен и фактът, че ако газопроводите "Набуко" и "Южен поток" бъдат реализирани, те ще пресечат страната, давайки възможност за нови връзки с газовата мрежа на някои общини, които в момента нямат достъп до газ и до разпределителната мрежа. Всичко това предвещава добри времена за потреблението на газ в идващите години.

 

 

Предвид очаквания ръст при използването на газ, нуждата от диверсификация става още по-належаща. Българите добре помнят украинско-руската газова криза от 2009 г., когато доставките на газ за страната бяха спряни за около месец. С охладняването на украинско-руските отношения се връщат и страховете, че тази или някоя от следващите зими може да възникне нова криза.

 

 

Липсва пазар

 

 

В момента няма истински пазар на газ в България. Страната задоволява 95% от потреблението си с руски газ, който се доставя от един единствен доставчик, "Газпром", по една тръба (през Украйна) и се купува и препродава от "Булгаргаз", дъщерно дружество на държавната "Български Енергиен Холдинг". Останалите 5% от суровината също се доставят от "Булгаргаз", която добавя алтернативни източници към газовия микс, за да държи цените ниски. "Булгаргаз" продава газа на фиксирани цени за промишлеността и домакинствата. Това означава, че не може да се говори за каквато и да било диверсификация на националния пазар на газ, което прави бизнесът и домакинствата изключително уязвими на кризи с доставките на газ и резки промени в цената.

 

 

През миналата година местното производство на газ от традиционни източници се равняваше на едва 74 милиона куб.м, показват данни на енергийното министерство. Установените запаси от конвенционален газ са само 10.5 милиарда куб.м.

 

 

Липсата на големи петролни и газови находища в България винаги е било смятано за недостатък за страната. По-голямата част от сондажните проучвания са правени след 1947 г. в Северна България и на Черно море. Общият брой на находищата в момента е около 1000. Добивът на природен газ от черноморския бряг, реализиран от базираната в Единбург компания "Мелроуз рисорсиз" достигна 7% от националното потребление през 2008 г. В момента компанията проучва нови находища, но засега няма изгледи, че ще бъдат направени някакви по-значителни открития.

 

 

Всичко това обяснява еуфорията, която настъпи в енергийните среди, когато през миналата година стана известен потенциалът на шистовия газ в България. След бурния растеж на проучванията и добива на шистов газ в САЩ и началото на проучванията в Полша, американските компании насочиха вниманието си към България. През юни Шеврон стана първата компания, която получи 5-годишен лиценз за проучване на шистов газ. От компанията обявиха, че очакат запасите на шистов газ в Североизточна България да варират между 300 милиарда и 1 трилион куб.м. Това е колосално количество на фона на сегашното потребление на газ и запасите на страната. В момента министерството на енергетиката подготвя втора конесионна процедура за проучване на шистов газ.

 

 

Наистина ли шистовият газ е толкова евтин?

 

 

Енергийният министър Трайчо Трайков отбеляза, че местният добив на шистов газ може да се окаже по-евтин от алтернативите. Той подчерта, че "Шеврон" ще плати 30 милиона долара за концесията за проучване – повече отколкото приходите от всички газови концесии взети заедно. От министерството смятат също, че сондажните дейности ще имат положителен икономически ефект върху заетостта и инфраструктурата в района.

 

 

Ценовите аргументи на министър Трайков обаче изглеждат доста прибързани. Добивът на шистов газ се очаква да започне най-малко пет години след проучванията. Освен това е трудно да се прави сравнение с цената на руския газ, тъй като все още не са подновени дългосрочните договори на "Булгаргаз" с "Газпром" и нейните дъщерни дружества, които изтичат в края на 2012 г. Цената на газа е трудно да бъде предвидена и защото предстоящата либерализация на пазара ще промени логиката, по която се формират цените и се сключват договорите. Анализаторите очакват строителството на "Набуко" и на планираните интерконектори със съседните на България страни да привлечат нови доставчици на пазара. Ако това се случи, краткосрочните договори вероятно ще се увеличат за сметка на част от дългосрочните.

 

 

Не е сигурно и, че шистовият газ е най-добрият начин за диверсификация в енергийния сектор. Възможно е по-добри резултати да бъдат постигнати с решителни действия в посока на алтернативни маршрути за газови доставки (интерконектори, "Набуко", "Южен поток" и др.), алтернативни източници (каспийски газ, LNG) или алтернативни доставчици (конкуренти на сегашния монополист "Газпром" и дъщерните му фирми). Всички тези варианти за диверсификация на газовите доставки са били широко обсъждани и могат да бъдат осъществени в разумни срокове. Още повече, че става дума за ковенционални решения, които не крият екологични рискове, каквито очевидно има при проучването и добива на шистов газ.

 

 

Нови играчи и геополитическите последствия

 

 

Всяко развитие на шистовия газ в България ще има геополитически и икономически последствия, които далеч надхвърлят непосредствените икономически ползи. Бъдещето на българския газов пазар е от особено значение за Русия. Макар че българското потребление на газ съставлява около 1.6% от износа на "Газпром", страната има важно геостратегическо положение – както заради съществуващите газопроводи за пренос на руски газ до Турция, Гърция и Македония (транспортиращи близо 17 млрд. куб.м. природен газ годишно), така и заради бъдещи проекти като "Южен поток" (до 63 млрд. куб.м) и "Набуко" (до 31 млрд. куб. м.). Ако през следващите няколко години бъдат построени интерконекторите до Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, страната има шанс да се превърне в регионален газов център. А и руските интереси далеч не се изчерпват с газовия пазар. Руската компания "Атомстройекспорт" / "Росатом" е сключила договор за построяването на атомната електроцентрала в Белене. Русия участва също и в проекта за петролопровода "Бургас – Александруполис".

 

 

В този контекст проучването и добива на шистов газ от американски компании в България не просто ще увеличи местното производстно, но и ще доведе нови играчи на този пазар, които могат да оспорят хегемонията на руснаците. Това може да доведе и до по-сериозни опити за либерализация на сектора.

 

 

Заключение

 

 

В крайна сметка, правителството ще трябва да реши, с активното участие на обществото, коя алтернатива да избере: конвенционални политики за диверсификация на енергийните доставки или неконвенционални проучвания и добив на шистов газ. Полша често се посочва като модел за проучвателните действия за шистовия газ, но случаят на България е малко по-различен поради няколко причини. На първо място, политическите настроения срещу Русия не са толкова силни в България. Енергийното сътрудничество с Русия е неизбежно и най-вероятно ще продължи да бъде такова и в бъдеще. На второ място, географското местоположение на Бълария е по-добро по отношение на енергийните коридори – страната е на пътя както на "Набуко", така и на "Южен поток" и има перспектива за изграждането на няколко интерконекторни връзки за достъп до други ресурси. България има също възможност да използва повече възобновяеми енергийни източници за производство на електрическа и топлинна енергия, както и да подобри енергийната си ефективност. Ето защо, диверсифицирането на енергийните доставки чрез залагане на шистовия газ може и да не е най-логичният начин за действие.

 

 

Статията е публикувана за първи път на сайта на European Energy Review.

 

 

Атанас Георгиев е асистент в катедра "Икономика и управление по отрасли" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и секретар на магистърската програма "Икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги".


По статията работи: