НАЧАЛО » ������

Валентин Стоянов: Държавата и Лукойл Нефтохим могат да договорят пътна карта за монтиране на измервателните уреди

Какви гаранциите,че при създадената ситуация няма да се създаде контрабанда с горива, пита главният съветник на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм

fb
3E news
fb
03-08-2011 12:25:25
fb

Eдин от същностните проблеми на дебата по казуса "Нефтохим" е, че в повечето случаи не се предлагат решения. Коментарите най-често варират – от някакъв тип назидателно злорадство до самоотвержено адвокатстване, а това, което обикновено липсва, е дълбочина на анализа. Чуваме предимно откъслечни политически коментари от по 2-3 изречения, зад които не стоят факти и аргументи, но за сметка на това наливат масло в огъня.

 

 

Особено след намесата на съда обаче, решението на създадения проблем изглежда едно – удължаване на срока по прословутата Наредба №3, в който да бъдат  пътнямонтирани измервателните уреди - ябълка на раздора. Вече стана ясно, че устройствата са закупени със значителен кредит и че монтирането им е започнало. Официалните изявления сочат обаче период от няколко месеца до около година, необходим за поставяне на всички няколкостотин уреда. Ако това е така и след като срокът по наредбата е изтекъл, това значи ли, че най-голямата компания в България ще бъде затворена за година? За намиране на правилното решение обаче трябва да съдейства и "Лукойл Нефтохим" с поемане на категоричен ангажимент за инсталиране на устройствата в съкратени срокове, включително чрез разписване на пътна карта за поставянето им.

 

 

От перспективата на бюджета

Така създалата се ситуация очевидно се базира на една презумпция за недобросъвестност от страна на компанията. Все пак не са изпълнени разпоредбите на Наредба №3 за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Правилата категорично трябва да бъдат спазвани от всички, а предлаганата алтернатива на горива собствено производство, е вносът. Веднага обаче изниква важен въпрос. Какви са гаранциите, че при създалата се ситуация няма да се стигне до сериозна контрабанда на горива? И бюджетът в крайна сметка наистина да реализира огромни пропуснати ползи. Сигурно ли е, че предлаганият модел ще бъде по-добре работещ и ще гарантира по-големи приходи за държавата? Защото ако не е, ще имаме огромна обществена енергия, административен капацитет и средства, хвърлени на вятъра. А пропуснатите ползи ще са големи. Наистина, къде е гаранцията, че вносът на горива ще е по-добре контролиран от рафинерията Нефтохим и че няма да има нелегален внос? Нали в крайна сметка идеята е да има по-голям контрол и съответно ръст на постъпления в бюджета.

От гледна точка на фиска в така създалата се ситуация са възможни два сценария. Единият е, за сериозен ръст в приходите, заради евентуално оскъпяване на горивата и/или изваждане "светло" на целия бизнес на предприятието (защото се лансира теза за злоупотреби). Другият сценарий е, противоположен, защото има вариант потреблението значително да намалее, а монтираните измервателни уреди да отчетат, че досегашните регистрирани обеми на рафинерията са били напълно реалистични (тоест не е имало злоупотреби). С други думи, ако е имало очаквания по този начин да бъде напълнен бюджета, може да се окаже, че сметката не е била добре направена. Затова е много важно след няколко месеца публиката да получи реален анализ дали отнемането на лиценза и масирания внос са довели да ръст в приходите от акциз и ДДС.

В доста коментари се набляга на свободния пазар и се лансира теза, че вакуум в доставките на горива ще бъде запълнен от внос. Само че, не се отчитат спецификите на пазара. А той (с много условности) по същността си е олигополен. Към тази ситуация добавяме и факта, че само 3 компании притежават всички около 500 цистерни с удостоверения за безопасен превоз на гориво на територията на България. Тук препоръчвам да бъде прегледана Наредба №40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. Излиза, че в дългосрочен план 100% внос не е реалистичен вариант за покриване на необходимостите от горива.

Пресилено е твърдението, че 1/4 от данъчните приходи в бюджета се дължат на "Лукойл Нефтохим", но все пак се касае за около 6%. В допълнение – структурата на Лукойл (защото се касае не само за рафинерия, а за десетина предприятия) произвежда 7-9% от БВП на България и осигурява хиляди работни места. А тези факти не са за подценяване, когато говорим за спиране дейността на компанията.

 

 

To be or not to be?

Затова същностният въпрос е дали искаме най-голямото предприятие в България да работи? И какво излиза от говоренето през последните дни – че до момента през всички тези години рафинерията въобще не е била контролирана? Или че напълно отсъстват измервателни уреди? При това положение някой може ли да гарантира, че последните не подлежат на манипулиране? Или че човешкият фактор ще е достатъчно добросъвестен?

Особено в предизборна обстановка все по-често изниква и друг въпрос – кой все пак ще понесе политическата отговорност? Защото отсега е ясно къде биха протестирали съкратените нефтохимици или недоволните от по-скъпи или нередовни доставки на горива. Не трябва да се забравя, че бургаската рафинерия е страна по много договорни отношения за доставка на горива. Какво ще се случи, ако компанията дългосрочно не е в състояние да изпълнява тези свои задължения, както виждаме да се случва през последните дни?

 

 

В дългосрочна перспектива

"Удрянето на руските интереси и олигархията" сигурно е нещо чудесно. Но да не забравяме, че в случая говорим за предприятие в България, в което работят хиляди българи и което е единствената петролна рафинерия в страната и най-голямата в Югоизточно Европа. Става дума за стратегически актив (включително от геополитическа гледна точка) в собствената ни държава, който е пред спиране, а в същото време е структуроопределящо предприятие в национален мащаб.

И тук стигаме до старата тема за "филството и фобството" и до много нови въпроси. Вместо да се търсят компромисни решения, не се ли отказваме твърде бързо от единствената си петролна рафинерия? Ако тя не работи, въобще няма да генерира какъвто и да е продукт и съответни данъци и работни места. А изтичането на национален доход при сценария за 100% внос на горива? А пълната зависимост от внос? Какво стана с темата за енергийната независимост? Затова най-малко в момента ни е нужно "филстване" и "фобстване" и наливане на масло в огъня. Просто са неуместни за тази ситуация.

По-нататък. Монополист ли е Нефтохим или "има 420 вносители"?. Ако второто е вярно, значи антимонополната риторика в случая не работи. Друг е въпросът колко от тези 420 вносители функционират на практика и могат да окажат реален ефект върху пазара на горива.

И пак въпроси. Защо две години никой не е реагирал на господстващото положение на "Лукойл Нефтохим". То явно не е от вчера, за да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията едва сега. В момента виждаме как хора, които трябва да вземат решения, всъщност задават въпроси – за доставките на керосин, за дизела в БДЖ, за битума за асфалтиране на пътища. Търгове за подобни доставки са били организирани и през последните две години, затова е странно, че "отговорните фактори" поставят подобни въпроси. Отговорите би трябвало да са им известни.

Съдът вече помогна и на двете страни за излизане от ситуацията. Сигурно е, че държавата ще спечели, защото в крайна сметка контролът върху рафинерията ще бъде засилен. Сега остава да бъде постигнат компромис преди възникване на същинска криза, преди реализиране на загуби и пропуснати ползи за бюджета и преди хората да са се върнали от отпуск и да са осъзнали, че пак те ще трябва да платят сметката от поредния безсмислен политически сблъсък.


По статията работи: