НАЧАЛО » ������

Краят на ерата на изкопаемите горива у нас започва от регионите

Европейската инвестиционна банка ще съфинансира прехода на България към кръгова икономика

fb
3E news
fb
24-11-2020 04:11:51
fb

Преходът от ерата на изкопаемите горива към ерата на възобновяемите източници на енергия ще започне реално чрез изпълнение на регионалните планове.

За два програмни периода не успяхме да намалим регионалните различия, посочи Иван Иванов, директор Дирекция „Национално координационно звено“ в Министерския съвет в рамките на хибридната конференцията „Преходът към зелена икономика и заетост в България – посока, цели, политики, възможности и предизвикателства“. Тя беше организирана от Германо-българската индустриално-търговска камара и Международния фонд за дива природа WWF.

3 пилотни региона за енергийния преход

Основната реформа в Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 е даване на приоритет и повече отговорности в регионите. Затова и преходът от въгледобив към кръгова икономика ще започне от няколко ключови региона, посочи Иванов. Планът за разлика от структурните фондове е по-гъвкав и можем да се възползваме от финансиране още следващата година.  Заедно с него икономическата трансформация ще успеем да случим с помощта на Фонда за справедлив преход. Към момента по него е одобрено новите инвестиции да се случат в три региона- Стара Загора, Кюстендил, Перник като ще бъдат заделени 1,2 млрд. евро. Преди две седмици избрахме изпълнител, който ще подпомага и консултира работата на място, коментира Иванов. Иска ни се да включим всики 11 региона на страната, които зависят особено от въглищната индустрия и се надяваме затова да ни помогне Европейската инвестиционна банка. По Плана за възстановяне и устойчивост освен европейското финансиране от около 6 млрд. евро ще трябва да привлечем и 4,5 млрд. евро външно, заемно финансиране.

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) ще съфинансира прехода към кръгова икономика, коментира Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка по време на хибридната конференцията. Банката ще помага на публичния сектор и частния сектор. Акцентът ще бъде върху справедливия преход, особено в регионите, зависещи от въглеродно интензивни отрасли.

Заемно финансиране по-близко до регионите

Банката инвестира в модернизация на градовете, в преход от използването на изкопаеми горива и промишленото производство, ще инвестираме в нови браншове и нови работни места. Ще подпомага малките, средни и големи предприятия. Досега ЕИБ е финансирала 8 800 български малки и средни предприятия и е подпомогнала създаването на 180 000 работни места. Един от примерите е КЦМ Пловдив от 2019 г. е увеличаване на възможността за преботка на цинк и олово от батерии.

Финансираме и градско развитие, за последните пет години инвестициите в кръгова икономика са 2,5 млрд. евро, от които  45% за проекти за градско развитие, управление на водите и отпадъците, каза Павлова

Тя съобщи още, че на проектите от Плана за възстановяване и устойчивост банката ще осигури до 75% съфинансираме за енергийна ефективност и обновяване на сградите. Ще се финансират проекти за устойчива мобилност, замяна на автопарка в публичния сектор с електрически, инвестиции за зарядни станции на електромобили. 

Нашата подкрепа може да подпомогне подготовката, изпълнението и финансирането на проектите,ще разширим своята дейност в много повече региони в страната, подчерта Павлова.

Контактната точка за достъп с банката ще бъде Съветническия хъб на ЕИБ в България за всички публични институции и компании, които биха искали да кандидатстват за финансиране, каза ръководителят на звеното у нас Борислава Габровска. ЕИБ е климатичната банка на Европа и нейната задача във финансирането на зелените проекти ще бъде особено важна през следващите години.

От 2025 г. 50% от всички средства, които отпускаме ще бъдат за екологични проекти, посочи Андреас Бейкос, ръководител на екипа на ЕИБ за финансиране в България. През 2019 г. само 19 млрд. евро са инвестициите в климатични проекти, което представлява повече от 30% от всички финансирани проекти. От тях 40% са за ниско въглероден транспорт, на следващо място са енергйна ефективност и за ВЕИ.

Според Диана Димитрова, директор защита на природата в WWF. Преходът у нас се възприема като носещ негативни икономически последици. И като най-бедната държава в ЕС не можем да си позволим зелен преход, но напротив именно заради това трябва да направим ускорена модернизация, за да се преборим с липсата на конкурентоспособност и да се откъснем от енергийните монополи.

За съжаление изготвянето на Плана стана без реален публичен диалог, коментира Диана Димитрова. Темите за декарбонизация, кръгова икономика, устойчиво земеделие, биоразнообразие са пренебрегнати. Не става ясно как ще се стимулират инвестициите на частния капитал, допълни тя.

България с огромен потенциал на слънце и вятър

Федералния канцлер на околната среда, опазване на природата и енергийна сигурност Svenja Schulze представи плановете на Германия за извеждане на въглищните централи от експлоатация до 2038 година.

В Германия всички реформи са в ход и трансформация от въгледобив към възобновяеми източници на енергия е възможна и при положение, че нямаме толкова природни дадености както България, посочи Christoph Eichhorn, посланикът на Германия в България .България има неизчерпаем потенциал да произвежда енергия от възобновяеми енергийни източници, слънце, вятър и море, които например Германия няма в такава степен, но се справя.

регионални планове
План за възстановяване и устойчивост
изкопаеми горива
възобновяема енергия
Иван Иванов
Лиляна Павлова
По статията работи:

Рая Лечева