НАЧАЛО » ������

Геодезическите фирми плащат данък "зъби" на земеделското министерство

Според председателя на АГФ министерството не се издължава с месеци на фирмите изпълнители

fb
3E news
fb
26-10-2010 09:50:52
fb

 

Инж. Мишо Настев е председател на Асоциацията на геодезическите фирми от 2003 г. В нея членуват 56 държавни, общински и частни фирми. Бил е проектант в ДП "Промишлено строителство", работил е в "Главболгарстой", в МЗ, в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

 

Миналата година МЗХ избра германска фирма да изготви сателитни снимки за обновяване на ортокартата и работата вече е в ход. На българските геодезически фирми обаче се падат "земните" задължения.
- Ние не плащаме данък върху земеделските земи, в Европа не е така и рано или късно ще стане и у нас. Все още никое правителство не смее да ги събира, защото земята не носи сериозни приходи, че да се плащат и данъци. Министерството на земеделието също прави ортокарта на собствеността, която се поддържа в актуален вид от геодезически фирми. Това е изискване от Брюксел и въз основа на нея се плащат земеделските субсидии за единица площ . При изготвянето на ортокартата обаче гилдията изпълнява задачи на земята. Но е натоварен с данък, който не е обявен никъде и който ние сме принудени да плащаме. Когато играем на търгове за поддръжката й, даваме доброволно на министерството 50% от стойността на подписания договор на МЗХ Работим с наша техника и коли, свършваме работата, предаваме плановете и даваме 100% от спечеленото на земеделското министерство, очаквайки то да ни върне половината пари. Става дума за много пари, похарчени от фирмите, по груби сметки около 1 млн. лв. Те не са планирани в бюджета на земеделското министерство, паднали са му отгоре. Това бави парите по 8-10 месеца, понякога и година и още е длъжник на много фирми. Всичко това ни връща към едно време, когато се е плащал данък "зъби", а геодезическата гилдия все още е в това положение.
 

Кой има полза от липсата на кадастър? Доколко се ползват данните от имотния регистър, та в последно време се прави вертолетно облитане, за да се видят ВИП имотите?
- Кадастърът означава ред в недвижимата собственост. Той представлява набор от регистри и данни описват къде точно се намира недвижимият имот с точност до сантиметри, и чия е собствеността му. С влизането на Закона за кадастъра и имотния регистър се промени системата и всеки имот получава идентификационен номер, който върви с него, независимо през какви промени преминава – раздробява ли се, или уедрява.
Данъчните имат полза от кадастъра, защото ще знаят имота на всеки и площта му. Най-честите измами са плащане на налози върху занижени площи, на един магазин например. Законът за кадастъра е в сила от 2001 г., оттогава работи и Агенцията по кадастъра. Целта е да се осъществи връзката за обмен на данни между имотния и данъчния регистър, но това все още не става.
Законът за кадастъра е и охранителен закон, той от полза и за обществото, и за държавата. Когато се прави кадастрална карта и се спре нейното актуализиране, след 4-5 години се налага да се прави напълно нова. Според задължението ни пред ЕК до 2015 г. трябва да приключи изготвянето на кадастрална карта върху цялата територия на България.

 

Противниците?
- Тези, които се занимават с измами с недвижима собственост – когато един парцел или апартамент се препродават за един ден. При одобрена кадастрална карта нотариусите работят спокойно, защото получават сведения от имотния регистър. Тези данни могат да се използват лесно от данъчната администрация и полицията, а не да се търси от Комисията "Кушлев" дали някой имоти из България.

  

В края на 2001 г. бе взет заем от Световната банка за 33.5 млн. евро, за да бъде задействан Законът за кадастъра и имотният регистър.
- Парите бяха поделени между Агенцията по кадастъра и по вписванията. Тогава искахме двете агенции да са обединени - дейността им е еднотипна. Сега те с в различни министерства – съответно към МРРБ и към финансите. За съжаление различните институции, които издържаме с нашите данъци, някога не си говорят помежду си, а в нашата област, това е често явление. Смятаме, че Агенцията по кадастъра трябва да държи картографската и геодезична информацията и да обслужва всички институции в държавата.

 

В миналото български геодезисти, наред със строителите, работеха на големи обекти в Африка и в Латинска Америка. Сега и едните, и другите са потърпевши от застоя в строителния бранш.
- Държавата би могла да помогне на геодезистите в търсенето на работа в чужбина, но нито външно министерство, нито търговските ни представители го правят. България е изнасяла геодезия в Северна Африка, в Латинска Америка, в арабските държави и тез специалисти са носили приходи на държавата. Но когато премиерът Бойко Борисов отиде в Сирия и й опрости 54 млн. долара от дълга, можеше да постави условието – когато правите пътища или други обекти, използвайте български геодезически или строителни фирми. Така както постъпват големите държави.

 

Може ли да се печели от услугите по кадастъра?
- За миналата година агенцията е донесла приходи от 17 млн. лв., при бюджет 10 млн. лв. Кадастърът може да носи приходи, дори има държави като Холандия, които намаляват таксите за ползване на регистрите, тъй като получават по-голяма печалба от броя на справките. Според Закона за кадастъра 35% от генерираните приходи в агенцията трябва да се връщат в нея за рефинансиране. Това обаче не се случва – те се прибират в торбата държавен бюджет. За да се поддържа вече действащата информационна система, свързана с Агенцията по вписването, за 2011 г. са нужни 1 млн. лв. Нейният гаранционен срок вече изтече и оттук насетне държавата ще трябва да осигурява поддръжката й. Не се ли намерят тези пари, освен че мрежата може да не работи технически сигурно, но и след време данните в нея ще се окажат стари. Да се има предвид и че тя е от малкото действащите системи в държавата – спомнете си колко се изписа за свързването на НАП с митниците, с МВР, или пък за информационната система на НЗОК.


По статията работи:

Admin Admin