НАЧАЛО » ������

Икономиките в ЮИЕ - какво да очакваме

Най-големият риск за икономиките в региона са свитото потребление и безработицата, показва анализът на Business Monitor International

fb
3E news
fb
13-10-2010 08:38:13
fb

 

 

В последния си обзорен макроикономически анализ  Business Monitor International (BMI) прави оценка на състоянието на страните в Югоизточна Европа за първото полугодие на 2010 г. и прави прогнози за развитието им до края на годината. Представяме резюме на основните изводи в доклада.

 

 

Около 2.2% ще е средният за 2010г. ръст на производството в България според прогнозите на Business Monitor International. Анализаторите очакват индексът да се изкачи до 3.5% през 2011г. и да достигне 5.2 % през 2012. По предварителни оперативни данни брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 16 874.7 млн. лв. по текущи цени през второто тримесечие на 2010 г. и бележи реален спад от 1.4%.

След рязко влошаване на икономическите показателите през 2009г. в резултат на по-слабото вътрешно и външно търсене, Националната статистическа агенция отчита отново позитивни стойности на промишленото производство през второто тримесечие на 2010г. и лек спад с 0.6% през юли спрямо същия период на предходната година.

Докато индексът за растеж подобрява своето равнище от 2009г., вътрешното търсене продължава да се влошава. Признак за това са съкратените разходи както на домакинствата,  така и на правителството, които през второто тримесечие на 2010г. падат дори с по-бързи темпове отколкото в периода януари-март.

Негативният ефект от свитото вътрешното търсене се компенсира от значителния скок на износа на стоки от 29.9% на годишна база. Спрямо съответното тримесечие на 2009 г. износът на стоки и услуги се е увеличил реално с 12.4%, докато вносът се запазва на същото равнище. Като отворена икономика, все по-интегрирани във вътрешния пазар на Европейския съюз, България зависи по отношение на икономическото си възстановяване в голяма степен от развитието на Европейския съюз, както и на съседни държави. Важен фактор за актуалния ръст на износа се оказва подобрената структура на външното търсене на стоки и услуги, и най-вече изненадващо силният икономически растеж на Германия.

Като основен икономически риск в рамките на анализирания период BMI идентифицира пораженията, които дъждовете и променливите климатични условия нанесоха върху зърнената реколта. Очакваните негативни последици се изразяват в 7.5 % по-малко ожъната пшеница в сравнение с 2009г. Аналитиците припомнят, че цените на зърното скочиха със 70% през последните месеци в резултат на глобален недостиг, причинен от неблагоприятни атмосферни условия (пример за това са пожарите в Русия), и коментират пазарната ситуация като шанс за българските фермери да генерират високи доходи дори от по-малките количества на зърнената реколта.

 

Румъния

 

Румънската икономика най-вероятно ще отбележи спад до края на годината, гласят наблюденията на BMI. Северната ни съседка ще се бори с бюджетен дефицит в условия на нарастваща безработица и инфлация, чиито високи стойности ще се задържат в средносрочен план.

Въпреки, че се отчита нарастване на брутния вътрешен продукт с 0.3 на сто за второто тримесечие на тази година, в сравнение с 2009 година БВП е спаднал с 0.5%. Безработните през август 2010г. са 7.4%, малко по-малко от юли, но значително повече в сравнение с предходната година. Правителственото решение да се повиши данък добавена стойност от 19 % на 24 %, е една от причините, индексът на потребителските цени да скочи рязко от 4.1% на 7.1% на годишна база през юли. Въпреки инфлацията на потребителските цени, BMI предвижда, че Румънската народна банка ще запази референтния лихвен процент на ниво 6.25% до края на годината.

През август за трети пореден път Румъния не успя да продаде държавни облигации за 300 млн. леи дълг, след като министерството отхвърли всички оферти. Този факт показва пред какво предизвикателство е изправено румънското правителство, борейки се през изминалите месеци със значителен бюджетен дефицит и липса на доверие в пазара.

Позитивно развитие в бизнес средата на Румъния очертава проектът на румънската държавна водноелектрическа централа за изграждането на шест електроцентрали на обща стойност 1.5 млрд. евро. Намирането на частни партньори за реализацията на проекта ще доведе до осъществяване на необходимите инвестиции в инфраструктурата и до разгръщане на сравнително затворения сектор на румънската икономика за по-активно частно участие.

 

Сърбия

 

Централната банка на Сърбия увеличи основния си лихвен процент с общо 50 базисни пункта до 8.5%. Въз основа на започналата агресивна политика на ЦБС под управлението на Соскич, прогнозираното от BMI равнище на лихвения процент за 2010 и 2011г. се покачва на 9.5% и съответно на 11.0%, като анализаторите не споделят оптимистичните виждания за промяна в посока обезценяване на динара, чиято стойност отново тръгна надолу след кратко покачване през юли. Слабият динар предизвика инфлационен натиск и високи разходи за внос на стоки и услуги. Отчетеният икономическият растеж за второто тримесечие е 1.8% на годишна база.

Положителни ефекти върху фискалната позиция на страната се очакват след продажбата на държавното дялово участие в Телеком Сърбия, която правителството се надява да приключи до края на 2010г. Сделката най-вероятно ще стимулира чуждестранното участие в сръбската икономика и насърчи конкуренцията в частния сектор.

 

Македония

Макроикономическият сценарий на BMI предвижда бюджетният дефицит да нарасне до 2.7% от БВП до края на годината, малко над официалната прогноза за 2.5% от БВП. Анализаторите определят безработицата като основна опасност за икономиката на Македония.

Дефицитът по текущата сметка намаля драстично през първите месеци на 2010г. поради слабия ръст на вноса и пъричните потоци от емигранти в чужбина. Според първоначални данни бюджетният дефицит достигна 111 млн. евро или 1.3 % от БВП в края на юни. Евростат отчита 33.6% безработица за първото тримесечие на годината, като се очаква делът на безработните да възлиза на 34.9 на сто средно за годината и падне до 30.0% през 2011 и 2012г.

Въпреки ниския плосък данък от 10.0%, който прави бизнес средата в Македония по-конкурента, преките чуждестранни инвестиции драстично намаляват през 2009г. и следват тази тенденция през първата половина на тази година. Отчасти спадът е повлиян от глобалната икономическа стагнация. Въпреки това, притесненията на  анализаторите са свързани със по-слабото представяне на Македония в сравнение с другите балкански държави и опасенията, дали страната ще успее да възвърне чуждестранните парични потоци, убеждавайки инвеститорите в своето желание за реформа по пътя към ЕС.

 

Турция

 

Икономическата активност Турция продължава да се развива бурно както през първото, така и през второто тримесечие и обещава 6.3% реален ръст на БВП за годината според BMI. Основните показатели за прогнозирания растеж са потреблението на домакинствата и очакваният осем процентен реален ръст на брутния основен капитал.

Водеща за паричната политика на страната е "стратегията за излизане" от кризата. Централната банка на Турция (CBT) продължава да концентрира своите усилия във възвръщането на своята парична политика, характерна за условията преди кризата. През юли CBT повишава с 50 базисни точки съотношението на задължителните резерви, като то достига ниво от 10.0%.

 

Хърватия

 

Занижените приходи и увеличилите се финансови задължения държат хърватското правителство под напрежение. Сериозните данъчни икономии най-вероятно ще бъдат замразени за следващите две години през ноември 2011г., когато ще се проведат изборите.

Анализаторите от BMI идентифицират сериозен икономически риск в ниските нива на промишлено производство през изтеклите месеци – 2.4 % е спадът за месец юни спрямо същия период на предходната година. В резултат на тези данни делът на незаетите през март е 18.4 на сто. Стойностите на безработицата за юни и юли се подобряват (съответно 16.6% и 16.4%) в резултат на временната заетост през туристическия сезон. Като най-значително за бизнес средата на Хърватия през анализирания период BMI посочва изграждането на контейнерен терминал с капацитет от 60 000 стандартни 20-футови контейнери на година на хърватското пристанище Плоче. Инвестицията възлиза на общо 43.1 млн. щатски долара, 15.4 млн. от които финансира държавата. Макар, че проектът трябва да стимулира хърватската икономика, имайки амбицията да превърне пристанището в Плоче във входна точка за стоките, пътуващи до страните от Централна Европа като Унгария, Австрия и Словакия, анализаторите осъзнават опасността то да се сблъска с ожесточена конкуренция от други пристанища на Адриатическото крайбрежие.

 

Босна и Херцеговина

В Босна и Херцеговина се очаква плавно приближаване към фискална устойчивост. Потенциалните рискове са свързани с данъчните реформи на правителството, а именно реакцията на съкратените разходи сред ветераните от войната и синдикатите.

Основният сценарий на BMI предвижда период на по-нисък индустриален ръст, като прогнозите сочат 11.1% средногодишен такъв между 2010 и 2014г. За сравнение, за периода 2004-2008г. производството е растяло с 22.6%. Според данни на Центална Банка на Босна и Херцеговина общият брой на банковите активи се е увеличил с 1.1% на годишна база през май и бележи сравнителен напредък в съпоставка със свиването от 2.3% от февруари. Тази стойност все пак е доста далеч от 36.8%-ния растеж, регистриран в средата на 2007, преди да се спука глобалният "кредитен балон".

BH-Gas, държавната газова компания на Босна и Херцеговина се е обърнала към турския оператор на газопреносната система "Боташ" с молба да бъде свързана към "Набуко" и Транс-адриатическия газопровод. Целта на този ход е диверсификация на газовите доставките и може да се разглежда като част от регионалната тенденция в следствие на конфликта между Русия и Украйна 2009 г. Автономна Република Сръбска в Босна е постигнала споразумение през март за присъединяването си към "Южен поток", следователно двете половини на Босна са решили да преследват различни стратегии за постигане на енергийна сигурност.

 

Словения

Период на дефлация е малко вероятен в Словения в средносрочен план според анализа на BMI. Прогнозираното ниво на инфлация възлиза на 1.7% в края на 2010г. и 2.3% за 2011г.

Предвижда се показателите за безработица да се подобрят, като очакваните 10.0% за 2010г. достигнат равнище 7.0% през 2011г.

Опасенията на анализаторите за покачване на бюджетния дефицит се потвърждават, след като словенското правителство отчита недостиг от 97 млрд. евро за първите четири месеца от годината. Равнището на приходите е намалено, а разходите продължават да ръстат.

Все по-малкото възможности за растеж в страната водят до външна експанзия. Наблюдава се тенденция на чужди корпоративни придобивания от словенските фирми през 2009г. Сключването през август на сделката за покупка на шведската Asko Appliances Group от словенския производител на бяла техника Gorenje на стойност от 4.5 млн. евро потвърждава тези наблюдения. Според анализаторите, за разлика от това придобиване, основен интерес за словенските компании ще представляват фирмите от Западните Балкани.


По статията работи: