НАЧАЛО » ������

Анализ на ЕМИ за шистовия газ:Дотук добре!... Скритите екологични рискове

Ако започне добивът му администрацията трябва да го контролира и да осигури високи изисквания за безопасност

fb
3E news
fb
29-09-2011 10:29:01
fb
Перспективите от експлоатация на находищата от шистов газ щяха да са твърде добри, стига да нямаше редица съображения и рискове за околната среда. В зависимост от конкретните геоложки специфики на процеса на добив, в различните си фази той може да крие различни опасности.
1.      Нарушаване на водния баланс на региона. При процеса на добив се използват смесица от редица съставки, чийто надпис гласи "добави вода". Но колко вода е необходима за един кладенец? Става въпрос за количества от 7 500 до 20 000 м3 на кладенец, което представлява 98-99% от течностите използвана при добива. Докато количеството използвана вода e по-малко в сравнение с потреблението на конвенционалните електроцентрали например (Gény 2010), то все пак поражда необходимост, която в зависимост от конкретния регион или може да застраши водния баланс, или ще изисква извозване на значителни количества от по-отдалечени източници. Процесът на хидравличното разчупване изразходва количество вода, която като се върне на повърхността, според различни данни е между 80% до 10% от доставената. Остатъчната вода в общия случай се съхранява в изкуствени открити басейни преди да бъде преработена, за да бъде изхвърлена.
2.      Замърсяване на вододайни басейни с отпадъчна вода и токсични химикали. Проникването на използваната вода със съдържаните в нея химикали в питейната вода може да бъде причинено от различни обстоятелства. Двуслойната тръба, която ползва кладенеца, преминава през подземни вододайни басейни и многократната експлоатация на тръбата с различни по състав и температура течности не е изключено да предизвика пробив в тръбата. Други опасности крият течове на повърхността при лошо съхранение на отпадъчната течност или неправомерно изхвърляне отпадъчната вода.
Използваните при процеса химикали са средно между 3 и 12 на брой, като общият списък на възможни съставки може да достигне 600 според някои източници (Gasland 2010). Потенциалната вреда не се крие единствено в съответните съставки поотделно, но се утежнява от неясните последици на взаимодействието им. Част от въпросните съеднинения са секретни заради заявената от операторите търговска тайна и това няма как да не породи редица въпроси. Друга част от използваните материали са с доказани здравословни вреди.
В документи на Агенцията за защита на околната среда се посочва, че използваните течности са достигали неочаквани места и че химикалите в тях могат да доведе до "заболявания бъбреците, черния дроб, сърцето, кръвта, както и увреждане на мозъка при продължително или многократно поглъщане". Така на пръв поглед 1% химикали от общата течност може да звучи приемливо (между 0,1 - 0,5 литра на квадратен метър), но еквивалента в абсолютно количество, съотнесен към потенциалния риск, далеч няма толкова безобидно изражение. Съмненията за екологичните вреди на хидравличното разчупване се засилват още повече, след като хидравличното разчупване е изключено от разпоредбите на законодателството на САЩ за питейна вода през 2005 след лобиране на близката до тогавашния вицепрезидент Чейни компания Halliburton.
3.      Попадане на природен газ във водопроводната инсталация и речни басейни и отделянето му в атмосферата. Случаи на присъствие на метан във водата могат да настъпят при изтичане на природен газ от кладенеца или при отделяне на газ от разчупените шисти, който достига до водните басейни. Съществуват множество куриозни случаи, при които този стряскащ феномен е документиран на видео.
Освен нарушеното качеството на питейната вода, отделяния в атмосферата метан има и свойство на парников газ, като сред другите източници на възможно изтичане са например лошо поддържани инсталации за съхранение. (Kuhn 2011)
4.      Отделяне на озон и замърсяване на въздуха. Във документалния филм Gasland, се показва как част от обработената вода бива вулперизирана и при изпаряването на отпадъчната вода на слънчева светлина при смесицата от някой от химикалите се предизвиква реакция, която води до отделяне на озон. Научни изследвания анализират и потвърждават подобни наблюдения, а случаи в Уайоминг или Далас конкретизират този проблем. В близост до работещи инсталации също така са регистрирани и случаи на смог, както също се наблюдават и свързаните с тях на здравословни оплаквания например от астма. Долната камара в САЩ обявява някои от тези газове за канцерогенни и опасни замърсители на въздуха. Вредата на озона за дихателните пътища при вдишване е установена и  учените са на мнение, че дългосрочното му поемане може да доведе до редица заболявания.
Озонът също така, макар и във високите нива на атмосферата да предпазва от ултравиолетовите лъчи на слънцето, в ниските нива на атмосферата подпомага глобалното затопляне директно като парников газ в зависимост от референтния период от десетки до хиляда пъти надхвърлящ ефекта на еквивалентното количество въглеродния двуокис. Според научни твърдения озонът може индиректно да ускорява климатичните промени като възпрепятства растенията да приемат пълноценно въглеродния двуокис.
5.      Повишени нива на радиация. Използваната при работния процес вода достига до пластове от земната кора с тъй наречената нормална радиация, които отделят във водата радон - елемент, свързан с радия. Количествата радиация, които достигат повърхността при добива се очаква да са незначителни за населението и би трябвало да бъдат съобразени единствено от обслужващия персонал. Противно на това в началото на 2011 в изследване, което използва изтекла информация от Американската агенция за защита на околната среда, NewYorkTimes съобщава за 116 от 179 кладенеца, в които има изключително завишени стойности на радиация и никакви тестове за нивата на радиация на отпадъчната вода, която се изхвърля в речните басейни.
6.      Локални земетресения. Реализираните микровзривове за разчупването на шистите, последващото извличане на природния газ и подземното му заместване с вода биват разглеждани във взаимовръзка с настъпващи малки земетресения в региона на неговия добив. Наскоро в Блекпул, Англия бе регистрирано второ земетресение в рамките на два месеца, което предизвика спирането на добивния процес, докато обстоятелствата не бъдат изследвани.
7.      Нарушаване на ландшафта и територията: Шистовият газ е със значително по-ниска концентрация в геоложките формации в сравнение с конвенционалния газ. По данни на IEA от 2009 година за разлика от конвенционалния, който предлага количества от 2 - 5 млрд. м3/ км2, то изследваните залежи на шистов газ показват стойности от 0,2 до максимално 3,2 млрд. м3/ км2. Така инфраструктурата за добив на шистов газ изисква инсталациите, които са 2 до 4 пъти по-нагъсто за тези конвенционален добив и покрива широки територии, като за целта са необходими 6 и повече кладенеца за км2.
Необходимата инфраструктура освен кладенците включва множество гъсто разположени инсталации, тръбопроводи и пътища за постоянния поток на товарни автомобили. Всичко това, освен че влияе на ландшафта и средата, нарушава местообитанието на диви животински видове, предизвиква увеличен тежък транспорт (ускорена амортизация на прилежащата пътна инфраструктура), както предизвиква прах и шум за намиращите се в непосредствена близост.
Изброените проблеми могат да възникнат не единствено заради липсващи стандарти и регулация, но и заради непълен или дори липсващ контрол. В отделни щати в САЩ местните власти разполагат с твърде малко служители, които да наблюдават процесите на тази всеобхватна добивна дейност. Част от всички тези проблеми са представени в документалния филм Gasland от 2010 година, след който процесът fracking придобива незавидна слава. Въздействието му върху общественото мнение става видимо, когато филмът получава номинация за наградите на Оскар през 2011, което дава на темата допълнителна публичност.
Операторите на добива на шистов газ в голямата си част отричат взаимовръзката между наблюдаваните проблеми и тяхната експлоатацията на залежите. Те се позовават на редици доклади и проучвания, включително и на публични институции, които не откриват пряка връзка между настъпилите екологични и други проблеми и тяхната намеса в околната среда.
Все пак твърде честите наблюдения за екологични проблеми в близост до кладенци поражда сериозни обществени съмнения за възможно въздействие върху екологичните баланси остава и това подтиква Агенцията за защита на околната среда (Enviromental Protection Agency - EPA) да подготви задълбочено изследване за технологичните процеси, чийто междинни резултати предстои да бъдат оповестени в края на 2012, а окончателните през 2014. Един от аспектите, който еколозите посочват е, че историята на масов добив на шистов газ е твърде кратка и още е твърде рано да оценим акумулираният от него  ефект, който ще даде значителни отражения в един примерен период от 10 години.
Докато някои щати в САЩ и страни като Полша с техните съществени залежи на шистов газ се ориентират към максимално нарастване на капацитетите си за производство, други щати и държави са повлияни от определени информации и обществените настроения и налагат ограничения върху изследваният и добива на шистов газ. В САЩ щатите Ню Йорк, Пенсилвания и Мериленд ограничават проучванията и добива респективно до 2011, 2013 и 2013, също както прави и Квебек в Канада, докато не разполагат със сведения за въздействието на добива на шистов газ върху околната среда.
В Европа, Франция поставя временен мораториум до юни 2011, докато се запознае с два доклада по темата, а като в момента на писане на този текст се очаква Горната и Долната камара да забранят със закон сондажите в шистовите находища, включително и за научни изследвания. Дори в Обединеното Кралство се чуват политически гласове за мораториум на шистовия газ. В световен план Индия ограничава за година търговете за изследванията, докато Южна Африка поставя безсрочен мораториум на добива от басейна Кару.
С представянето на тук изложените екологични рискове, обхвата на този текст не може да посочи еднозначен отговор по отношение на екологичните съображения в тяхната научна дълбочина, по-скоро повдига въпроси, за които счита, че има основание да бъдат разгледани и разисквани, за да намерят своя конкретен отговор. Независимо , дали решението на една страна ще е да добива шистов газ или не, както и степента до която държавата ще определи да адресира екологичните съображения, то обществеността следва да е наясно, че поне част от множеството изброени рискове вероятно няма да бъдат изцяло елиминирани. Така че в случай, че бъде взето положително решение за експлоатация на шистовите залежи, администрацията следва да осигури високи изисквания за безопасност, проактивна регулация, близък контрол и редовни наблюдения, за не се окаже в последствие в ролята на констатираща екологичните щети.
По отношение на европейското законодателство и практики, наскоро бе представено изследване за добива на шистов газ и петрол, което е поръчано за целите на Комисията за околна среда, здравеопазване и сигурност на храните и Главна дирекция за вътрешни политики към Европейския парламент (Lechtenboemer 2011). Вземайки, предвид спецификата на хидравличното разчупване и множеството законодателни актове с отношение към този вид добив то установява девет недостатъка в европейските законодателните актове и практики. Авторите правят предложения, с които те да бъдат адресирани:
  1. Липсва директива за минното дело и тя следва да бъде създадена.
  2. Прагът, при който трябва да бъде извършен ОВОС, посочен в директивата за добив на природен газ, е прекалено нисък за подобни дейности и следва да бъде завишен значително за обхвата на подобен вид дейности.
  3. Декларирането на опасни материали и химикали не е задължително.
  4. Не се изкисква одобрение за химическите вещества, които остават във земята.
  5. Не съществуват референтни най-добри технологии за хидравлично фактуриране. Предлага се статистическото отразяване на всички видове проблеми и оплаквания на европейско ниво, свързани с добива.
  6. Изискванията за отпадъчната вода не са достатъчно точно дефинирани и вероятно капацитетът за преработка на отпадъчната вода е недостатъчен, ако подземното инжектиране бъде забранено.
  7. Публичното участие във взимането на решения на регионално ниво е недостатъчно и местните власти трябва да бъдат включени в процесите на вземане на решения, също както и местната общност чрез публични обсъждания.
  8. Ефективността на рамковата директива за водите е недостатъчна, особено в частта за повърхностните води.
  9. Понастоящем оценката на жизнения цикъл на добива не е задължителна, която да съобразява както икономическите, така и социалните ползи и недостатъци. Предлага се създаването на хармонизиран подход за всичките 27 държави за обществена оценка на добива на шистовите въглеводороди.
Сложното естество на хидравличното разчупване и възможните рискове за околната среда и човешкото здраве предполагат създаването на нова директива, която да регулира всички посочени въпроси цялостно. В заключение не трябва да се пропуска също така, че определянето на технологични стандарти трябва да бъде съобразено с местните природни особености, които могат да варират значително. По подобен начин биват регулирани добивните компании в САЩ и са наблюдавани отблизо от местните регулатори в щатите със съществени залежи на шистов газ: Аляска, Колорадо, Индиана, Луизиана, Мичиган, Оклахома, Пенсилвания, Южна Дакота, Тексас и Уайоминг.

По статията работи: