НАЧАЛО » ������

Д-р Татяна Ангелова: Българските СПА центрове по нищо не отстъпват на европейските

Нуждаем се от държавна стратегия за минералните води, смята директорът на Национална специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация

fb
3E news
fb
09-05-2011 06:51:36
fb

С Д-р Татяна Ангелова - изпълнителен директор на Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, експерт към Български съюз по балнеология и спа туризъм и член на борда на Европейската спа асоциация - разговаряме за проблемите и възможностите пред управлението на българските минерални води.

 

 

Тази година държавата преотстъпи 58 минерални извора за стопанисване от общините за срок от 25 години. Смятате ли, че това ще помогне за развитието на този ресурс?



На много места в Европа, например в Германия, общините имат отношение към използването на минералните води и приложението им за най-различни цели.

Проблемът, според мен, е дали ще имаме достатъчно регулаторни механизми, които да гарантират, че кметовете ще използват находищата на минерална вода по-най- добрия възможен начин.

Много важно е въпросът за използването на минералната вода да бъде погледнат далекосрочно и да не се действа на парче. Големите грешки, които допуснахме по морето, не бива да се мултиплицират и в областта на балнеотуризма. Един курортен град трябва да бъде разгледан цялостно – като архитектурно развитие, възможности за разкриване на легла за балнеолечение, водолечение, СПА. Минералното находище не бива да се преексплоатира. Курортът не трябва да се презастроява, защото автоматично ще се задейства механизмът леки коли, вредни газове, унищожаване на местния микроклимат. Хубавият въздух, добрият климат, минералната вода – всичко това трябва да бъде съхранено.

Според Вас минералните води могат да се използват най-удачно в областта на туризма и балнеолечението?

Да, най-вече за здравен туризъм. Било то в насока профилактика и превенция на здравето,  което е част от здравния туризъм, било то за рехабилитация и възстановяване на хора, преживяли инсулт или тежки заболявания и травми.

Нашите известни курорти са ориентирани в областта на здравеопазването както за профилактика и превенция на здравето така и за балнеолечение и рехабилитация. Например Велинград – той е СПА столица на Балканите с много четири и петзвездни хотели, но и с болници за рехабилитация. Такива има и във Вършец, Хисар, Сандански. Това е безпроблемно съжителстване на двете направления - който се нуждае от възстановяване и медицинска помощ, той ще постъпи в болницата за рехабилитация, а който има нужда да се отдели от напрежението и да свали стреса, но има и финансовите възможности, ще отиде в четири и пет звездните хотели.

В повечето от нашите балнео курорти има и прекрасни климатични условия. което означава, че те отговарят на изискванията /определенията/ за  балнео-климатични курорти. Те имат ресурса минерална вода, имат и ресурса добър климат. Което означава, че държавата трябва много мъдро да подходи и общините трябва много добре да си направят сметката какво е рационално за тях, т.е. да не се върви към максимално застрояване, а към оптимално, съобразено с ресурса. Много е важно да се подходи държавнически и да се защити марката български балнеотуризъм.

През последните десет години има бум на балнеотуризма в България, секторът се развива много добре. Инвеститорите се ориентираха към модерните технологии, въведоха се европейски практики. Всичко това е много хубаво, но оттук насетне е много важно как ще се стопанисват находищата на минералните води. Вярно е, че когато държавата ги управляваше, имаше  ограничителни механизми с които до момента не се мултиплицираха грешките от морския туризъм. Сега вече се иска много разум  и голяма отговорност  от общинските управи, за да могат да се справят със задачите – да превърнат курортите в прекрасни селища за отдих, почивка както и за лечение и рехабилитация.

Съществуват ли други пречки  - законодателни, технически – пред рационалното използване на минералните извори от общините?

Досега Министерството на околната среда и водите издаваше разрешително за водовземане на базата на това какво е необходимо на определен инвеститор. Да речем, че той има база с 200 легла, балнеолечебен център с външен и вътрешен басейн, хидроминерални и хидромасажни вани. Прави се разчет колко вода е необходима и той кандидатства до министерството с проект за водовземане. Предполагам, че по същия начин ще се процедира и с общините. Но няма да е лесно, защото отговорността е доста голяма, а интересите също. На кметовете ще им бъде трудно, но някои от тях са много оперативни и вярвам, че ще вземат правилните решения.

Добре би било България да има една стратегия за развитие на балнеотуризма и за рационалното ползване на минералните си води. Турция вече има "Стратегия 2020", която предвижда страната да стане водеща балнео дестинация в Европа. Те са успели да съберат екип и да направят тази програма. Би било много добре ако и в нашата страна се изгради такава стратегия.

Доскоро СПА и уелнес-туризмът нямаха адекватна нормативна уредба. Ще се промени ли  това с новия закон за туризма?

Надявам се  с новия закон за туризма терминологичните различия да се изгладят. В България има много привнесени термини. Еквивалентът на балнеология е медикал СПА, другото е СПА и уелнес. Преди 6-7 години за СПА туризъм в България почти не можеше да се говори. Сега вече се знае, че това е направление, заемащо през лятото четвърто място, а през зимата – трето сред останалите видове туризъм. Което означава, че този туризъм си проправи път и зае своето място. Това е важно направление в нашата икономика, което въпреки кризата се развива.

В нашата страна имаме терминологичен проблем. Преди години еквивалент на СПА процедури беше думата глезотия, няколко години по-късно същото се случи с уелнес направлението. Сега стана ясно, че нито едното, нито другото имат значение на тази дума. СПА е използването на възможностите на водата, за да може човек да се чувства добре. Уелнес е слово съчетание от английските думи well-being и fit-ness и означава философия за здравословен начин на живот чрез използване на естествени продукти, вода, движение и др.


Казахте, че СПА и уелнес се припокриват. В новия закон дефинирано ли е кое какво е?

Припокриват се в известна степен. За уелнес не е необходимо да имате непременно водни процедури.  При СПА процедурите може вместо минерална вода да се използва чешмяна вода. Хидротерапията оказва също добър лечебен ефект. При нея се разчита на температурния фактор, хидростатичното налягане, а когато се прибавят естествени билкови продукти, се разширяват терапевтичните свойства. В нашата страна думата балнеология е синоним на лечение с минерална вода.

Новият закон въвежда ли стандарт за качество в СПА и уелнес туризма?

Когато г-н Стефан Шарлопов стана председател на Съюза по балнеология и СПА туризъм, той предупреди, че трябва да внимаваме да не превърнем България в СПА менте дестинация. Той се дразнеше от факта, че хотели, сложили по едно джакузи и един душ, са сложили надпис СПА хотел и стоят редом до такива, направили сериозни инвестиции и изградили големи СПА и УЕЛНЕС центрове. Това не е добре за нашия туризъм, защото отблъсква чуждестранните посетители, които имат други очаквания. С новия Закон за туризма се вкарват минималните изискванията, на които трябва да отговаря един такъв център. По този начин ще се гарантира, че едно място е наистина СПА.  

 

Остава обаче впечатлението, че не съумяваме да се възползваме максимално от богатството на минералните води. Например Централната баня в София – трябваше ли, според вас, да  се превръща в музей?

Още през 2007 г. нашият съюз прати становище до Софийска голяма община. По мое мнение грешката е на съветниците на г-н Стефан Софиянски. Не може, влизайки в Централната баня, да видите каляската на цар Борис III. Едно, че мястото й не е там, и второ, че в София има достатъчно хубави сгради, които биха могли да поместят Музея на София. Минералните води са една от причините за възникването и съществуването на Сердика. В по-ново време, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, се построява сградата на Централна баня - красиво и хубаво здание. Тя е разположена на уникално място. До нея се стига по права линия от Централна гара. Отсреща се намират Халите. До Банята се намира джамията, малко по на юг – "Света Неделя", малко по-настрани – католическата църква и синагогата. На малко места в света можеш да намериш всички религии така добре съчетани. Защо не използвахме това като туристическа атракция?

Нашето предложение през 2007 г. беше много кратко и ясно. Искахме Централна баня да се превърне в  рекламното лице на балнео и СПА туризма в България. Да се  изгради съвременен СПА център; да се направи една експозиция на нашите терми с ефектни, впечатляващи снимки; зад нея има възможност да се направи хубава сладкарница с английски двор и т.н.  

Какво спира пълноценното използване на минералните води в туризма - липса на инвеститорски интерес, недостатъчна инициативност от страна на общините или нещо друго?

Нито едното, нито другото. Хубавите неща стават бавно. Смятам, че за последните 10 години балнеотуризмът у нас претърпя сериозно развитие. Не може през 2006 г. да не се говори изобщо за СПА и уелнес, а 5 години по-късно да искаме да сме сред водещите страни. Вижте, България не отстъпва на западните страни по знания в областта на медицината и в областта на балнеологията. Ще ви дам пример. През 2007 г. бях в курорта СПА в Белгия, където току-що бе завършен хубав СПА център, обслужващ няколко хотела. Там предстоеше да се изгражда стая за процедури със скреж и лед. По същото това време в България вече няколко хотела предлагаха тази услуга.

Така, че България има големи възможности и нашите хотелиери са много находчиви. Но пак казвам – страхувам се, че ако не се изготви стратегия, една основна линия, по която да се движат участниците в този бизнес, нещата ще се правят на парче.

Кои са най-големите проблеми пред българския СПА и уелнес туризъм?

Проблемът ни е, че рекламата ни е слаба и не сме известни извън България. През последните години имах възможността да видя какво предлагат и другите страни. Германия безспорно е лидер в това направление, Италия се слави с прекрасния дизайн, а Франция има претенцията да е водеща в областта на балнеологията страна.

 

Смея да твърдя, че нашите центрове в хубавите четири и петзвездни хотели по нищо не отстъпват на западните.

 

Страната ще бъде изправена и пред още един проблем-кадрите!
Съседна Турция предлага доста добро заплащане. За реализацията на тяхната Стратегия 2020 са нужни висши кадри в областта на здравеопазването. Съществува съвсем реален риск нашите специалисти да бъдат привлечени с по-високи заплати. Ето защо е необходима стратегия, трябва да се мисли навреме. Необходими ли са ни специалисти и какви? Върху какво трябва да акцентираме, за да направим нашите курорти известни и т.н.?

През 2007 г. за първи път в България дойдоха немски специалисти от европейската СПА асоциация. До този момент те не бяха чували нищо за България. Останаха изумени от това, което завариха тук. Първо, казаха, че страната ни е много хубава, второ, за наше най-голямо учудване, похвалиха инфраструктурата. Видяха едни хубави хотели, силно впечатление им направи климатът. Година по-късна френски специалисти заявиха,че ако България продължи да  развива в бъдеще  балнео туризма със същите темпове, няма да е далече времето когато ще стане реален конкурент на западноевропейските курорти. Всичко това е много хубаво, но е недостижимо без участието на държавата както за изграждането на стратегията за развитие на балнео,спа и уелнес туризма,  така и със необходимите средства за ефективна и резултатна  реклама. В противен случай ще си останем много неизвестни както за руския, така и за европейкия и скандинавския пазари.


По статията работи: