НАЧАЛО » ��������

Седем държави поискаха ЕК да признае ядрената енергетика за нисковъглеродна, България не е сред тях

fb
3E news
fb
25-03-2021 02:03:51
fb
Българските управляващи винаги са подкрепяли развитието на ядрената енергетика у нас. Снимка: АЕЦ Козлодуй

Франция, Полша и пет други страни изпратиха официални писма до Европейската комисия, предупреждавайки, че политиките на ЕС за изменението на климата могат да попречат на ролята на ядрената енергетика за намаляване на емисиите на CO2. Писмото от 19 март е пристигнало, когато Брюксел завършва ключовото си законодателство за зеленото финансиране, предназначено да насочи пари към нисковъглеродни проекти. ЕК обаче все още трябва да реши дали правилата на ЕС ще обозначат ядрената енергия като устойчива инвестиция, предаде Ройтерс. В писмото до Комисията страните заявиха, че ЕС трябва да направи повече, за да постави ядрената енергетика на ниво с други нисковъглеродни технологии в политиките за климата, включително правилата за устойчиво финансиране.

„Ние сме силно загрижени, че правото на държавата-членка да избира между различните енергийни източници и правото да определя общата структура на енергийните доставки в момента е силно ограничено от изготвянето на политики на ЕС, което изключва ядрената енергия от все повече и повече политики“, заявяват лидерите на страните в своите писма. Той беше подписан от френския президент Еманюел Макрон и министър-председателите на Унгария, Полша, Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Няма яснота защо България не е сред подписалите се в писмото при условие, че политиците винаги са заявявали как развитието на ядрената енергетика у нас е приоритет на правителството.

През декември лидерите на ЕС се споразумяха да намалят своите нетни емисии на парникови газове с поне 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г. - цел, според която Комисията ще изисква допълнителни инвестиции в енергийния сектор от 350 милиарда евро годишно през това десетилетие, изчислява „Ройтерс“.

Докато ядрените технологии отговарят на условията за финансиране на научни изследвания от ЕС, страните заявиха, че се фокусират върху технологии, които ще отнемат десетилетия, за да станат икономически жизнеспособни, като в същото време рискуват да изтикат в страни проекти, готови за осъществяване в краткосрочен план.

Страните от ЕС са разделени по отношение на ядрената енергия, която произвежда приблизително една четвърт от електричеството в ЕС от 13-те държави, които я използват. Поддръжниците насърчават ниски емисии на CO2, докато противниците повдигат опасения относно опасните отпадъци, както и забавянията и големите и увеличаващи се разходи при последните проекти.

Франция генерира около 70% от електричеството си от ядрена енергия. Останалите страни в подкрепа на АЕЦ използват горивото - което представлява приблизително 56% от мощността, произведена в Словакия, 48% в Унгария и 35% в Чехия. Изключение прави Полша, която възнамерява да изгради реактори, за да намали зависимостта си от въглищата.

От ЕК не потвърдиха да са получили писмо по темата. „Ние имаме неутрална позиция по отношение на това като Европейска комисия“, заяви ръководителят на политиката на ЕС в областта на климата Франс Тимерманс по отношение на ядрената енергетика на онлайн събитие, организирано от университета в Питсбърг този месец. Държавите от ЕС трябва да сравняват разходите и ползите от ядрената енергия с тези от възобновяеми източници, когато обмислят нови реактори, припомня Тимерманс.

„Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски емисии, които допринасят за неутралността на климата ... трябва да бъдат не само признати, но и активно подкрепяни от Европейския съюз“, пишат лидерите на седемте страни в писмото, съобщава и Euractiv. „Това е особено валидно за ядрената енергетика, чието развитие е една от основните цели на Договора за създаване на Общността Евратом, задължаващ институциите на ЕС да я популяризират“, се казва в писмото от 19 март.

Сред подписниците са лидерите на Чешката република (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).

Австрия и Германия са против ядрената енергия, като посочват екологичните рискове, породени от радиоактивните отпадъци.

Ядрената енергия също по принцип е изключена от таксономията на зелените финанси на ЕС поради критериите „Не нанасяйте значителна вреда“, които възпрепятствяат технологиите да получават екологичен инвестиционен етикет, ако подкопават екологичните цели като предотвратяване и контрол на замърсяването.

Но в писмото се твърди, че изборът на ядрена енергия е решение, което всяка държава от ЕС е свободна да вземе, „при взаимно уважение и независимо от политическия избор на другите държави-членки“.

Полша, Чехия и България планират да построят нови ядрени реактори, за да намалят зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на ЕС. Франция от своя страна стартира амбициозна програма за замяна на някои от застаряващите си ядрени централи с ново поколение водни реактори под налягане, наречени EPR. Финландия и Великобритания също имат EPR в процес на изграждане, но разходите нараснаха на фона на закъснения и проблеми с безопасността.

Разходите за финансиране на нови ядрени съоръжения са нарастваща грижа за индустрията. Миналият месец лобистката група за ядрена индустрия Foratom изрази опасения, че ядрената енергетика рискува да бъде изключена от правилника на ЕС за устойчива финансова таксономия.

„Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще позволи на допустимите компании да имат достъп до облигации и фондове, които имат по-нисък лихвен процент“, каза Джесика Джонсън, директор по комуникациите във Foratom, търговската асоциация, представляваща ядрената индустрия в Брюксел.

„Това означава, че разходите за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, ако имат достъп до тези средства, тъй като размерът на лихвите, които ще трябва да върнат, е много по-малък“, каза тя пред журналисти по време на онлайн брифинг за пресата на 9 февруари.

В писмото си седемте лидери изразиха опасения, че политиките на ЕС в момента ограничават развитието на нови атомни централи и призовават за създаване на „подходяща рамка за ново строителство на ядрени съоръжения“.

„Призоваваме Европейската комисия да гарантира, че енергийната и климатичната политика на ЕС отговаря на всички пътища към климатична неутралност съгласно принципа на технологична неутралност“, пишат подписалите.

„В този контекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски емисии трябва да бъдат третирани еднакво във всички политики, включително таксономия на устойчивите инвестиции, с цел постигане на неутралност на климата до 2050 г.“, се казва в него.

АЕЦ
писма
ЕС
лидери
Подкрепа
нискоемисионна енергетика
зелен преход
искания
По статията работи:

Георги Велев