НАЧАЛО » ��������������

До 2025 г. трябва да започнем да събираме дрехите и обувките разделно

Текстилните отпадъци дълго време бяха подценявани, напоследък „fast fashion” т.н. бърза мода на всеки 4-5 години удвоява своите количества, коментира Севдалин Спасов, председател на Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба

fb
3E news
fb
11-03-2021 10:03:50
fb
Снимка: Севдалин Спасов (архив)

Разговаряме със Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба и собственик на "М холдинг" - компанията, позната под марката за дрехи втора употреба „Мания“ за необходимостта от рециклиране на дрехите и обувките, за използването на дрехи втора употреба, за отпадъците от текстил и как да се насърчава повторната употреба. Какъв е животът на дрехите след втора употреба, къде се рециклират?

Г-н Спасов, за първи път Законът за управление на отпадъците предвижда възможността за рециклиране на дрехи и обувки? Как да се случва този процес в България, за да бъде ефективен?

До 2025 г. е крайният срок, в който всички страни-членки трябва да приемат свои програми за разделно събиране на текстил и обувки. Това предвижда пакет „Кръгова икономика“ на ЕС. Кога точно ще приемем конкретни мерки в България зависи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Преди 10 дни парламентът прие поправки в Закона за управление на отпадъците, според които МОСВ трябва да изготви регистри на пускащите на пазара дрехи и обувки. Това е първата стъпка, която води до изграждане на такава система за разделно събиране. Според доклад на Европейската агенция по околна среда и Новата текстилна стратегия на ЕС, която съвсем скоро ще излезе на обществено обсъждане препоръчват да се използва принципът разширена отговорност на производителя. Това означава продажбата на нови дрехи и обувки да натоварят с продуктови такси. Целта е да се подпомогне рециклирането и повторната употреба на този вид отпадъци.

Какво още може да се направи за стимулиране на повторната употреба на дрехи и изискванията ще обхващат ли дрехите втора употреба?

Текстилът и текстилните отпадъци дълго време са подценявана тема, а всъщност морфологичните анализи показват, че около 4% от обшия битов отпадък е текстил и обувки. При 3-4 млн. тона годишно битов отпадък в България, това е 100 000 тона текстилни отпадъци с тенденция за бърз растеж. Напоследък „fast fashion” т.н. бърза мода на всеки 4-5 години удвоява своите количества. Всички говорят за забрана на пластмасата, на приборите за еднократна употреба, но никой не говори за текстила за еднократна употреба. На по-бедни пазари, включително България има нови тениски по 2 лева, а това са си дрехи за еднократна употреба. Една такава тениска какво качество ще има, след едно изпиране вече не става за използване. Затова трябва да се вземат мерки с възпиращ ефект върху тези производители и търговци, защото това дава много сериозен негативен отпечатък не само като потребление на ресурси, но след това и за управлението на отпадъците от текстил. Текстилът е един изключително ресурсоемък отрасъл.

Дрехите втора употреба са изключени от закона, приет миналата седмица, тъй като повторната употреба на практика трябва да се поощрява. Няколко европейски директиви и пакет „Кръгова икономика“ поставят ясно, че повторната употреба е най-предпочитан метод за оползотворяване. Нещо повече, според доклада на Европейската агенция по опазване на околната среда от ноември 2019 г. повторната употреба трябва да се поощрява с фискални и други нефинансови методи и мерки. Експертите препоръчват да се намали или премахне ДДС за продукти втора употреба, включително дрехи. По подобие на паркоместата за инвалиди се препоръчва страните –членки да предприемат съответните поправки в законите, които да предвидят минимум 5-10% от площите в един мол или търговски център да се отдават на преференциални цени на търговци втора употреба или ателиета за поправка като шивашки ателиета например.

Това са основните мерки, които се препоръчват, тъй като нашия бизнес определено от дълго  време вече не е в печеливша ситуация. Когато икономиката върви добре всички си купуват нови неща. Затова повторната употреба и рециклирането имат нужда от подпомагане.

Като търговци втора употреба, имате ли ангажимент след това какво се случва с дрехите? Има ли предприятия за оползотворяване на дрехи?

Да, даже в България има планове за изграждане на няколко. Най-вероятно ще бъде около Варна, там има няколко сортировъчни центрове като идеята е да се осъществи клъстер, който да ги подпомага с негодната част.  От синтетичните материали излизат вати, чиято себестойност е по-голяма отколкото продажната цена. Ватата се използва за изолация на седалките в автомобилите или във вратите на автомобилите се поставят такива вати, които са на текстилна основа, но всъщност себестойността и разходите по производството са по-високи отколкото продажната цена. Проблемът при този вид предприятия е, че рециклирането не е печеливша дейност, тъй като няма реален пазар на това, което се получава. Затова рециклиращата част от нашия бизнес има нужда от допълнително финансиране особено в страни като България, в които суровината, която се събира е с много ниско качество.

Колко и какви текстилни отпадъци се събират в България годишно?

В България имаме около 200 контейнера специално за дрехи. Миналата година събрахме около 1700 тона текстилни отпадъци. В 12 общини имаме подписани договори, начело със Столична община. Проблемът е, че съдържанието на материалът е с много ниско качество, не е като Западно-европейския. На Скандинавския пазар дрехите втора употреба са с много високо качество, търговецът избива разходите по сортиране и има печалба. Проблемът е, че докато в Западна Европа делът на повторната употреба е близо 70%, то в българският отпадък годните за повторна употреба дрехи са около 50%. Те са с ниско качество и заминават предимно за Африка, Пакистан и т.н на много ниска стойност. Не можем да го реализираме в магазините в България, защото качеството и марките не са с такава стойност каквато има в Европа. Това се обяснява с ниския жизнен стандарт, хората не могат да си купуват скъпи марки и съответно не ги изхвърлят. В САЩ, Канада, Западна Европа наши фирми събират, имаме хиляди контейнери, където материалът е с много по-добро качество и поема разходите, даже имаме и добра печалба от това. В България нещата не стоят така.

Асоциацията на търговците и вносителите на дрехи втора употреба ли организира процеса?

Отделни фирми вече 2-3 години пилотно поставят контейнери. Целта е да опипаме почвата, да видим как стоят нещата. Целта е с навлизането на новите текстилни програми и промените в закона, които ще дадат възможност за събиране на дрехи от текстил благодарение на разширената отговорност на производителя. Пак, досега тази дейност е губеща и се подпомага от останалата част на нашия бизнес, от вноса и продажбата на дрехи втора употреба. Имаме желанието и експертизата както казах няколко фирми членки на УС са големи европейски фирми. Например, холдинга който аз ръководя притежаваме няколко фирми в САЩ и Канада, а които оперираме 1 500 контейнера разположени в 12 щата. Това го правим близо 10  години абсолютно на пазарен принцип. Никой не ни подпомага, но там материалът е много по-качествен.

Каква част от дрехите втора употреба остават на българския пазар?

Около 65-70% от дрехите, които идват от Западна Европа са готови пригодни за повторна употреба. В България остават едва около 10-15% от тези с най-високо качество, останалите годни за повторна употреба се изнасят съответно според тяхната сезонност и запазеност за страни от Азия (по-евтини, особено за Пакистан), в Африка отиват повече летни артикули. Най-хубавата част остава за главно за онлайн търговците на българския пазар, изнасят се дрехи за Русия, за Източна Европа.

Миналата година нашата асоциация сме внесли около 30 000 тона дрехи втора употреба от Западна Европа и сме изнесли 24 000 тона. Само 6 000 тона са останали в България. Същевременно пак същите фирми са събрали около 1700 тона текстилни отпадъци тук в България. Но можем да се похвалим, че едва няколко процента (до 3% най-много) се депонират. Някои от нашите предприятия достигат под 1% депониране на материала.

Възможно ли е да се възползвате от европейските програми за предприятия за оползотворяване на дрехите? Какви отпадъци ще преработват?

В пакета за възстановяване от CОVID-19 ще има финансиране за кръгова икономика. Новият програмен период 2021-2027 г. ще има предвидени също много средства за „зелените отрасли“ какъвто е рециклирането.

Успешното управление на отпадъците е много важна част от постигане на кръгова икономика. В това ни е надеждата, защото такова предприятие е много сериозна първоначална инвестиция. Машините  струват десетки милиони евро. Цените на готовите изделия след това, вати и други изделия не покриват разходите. Още повече такава скъпа амортизация на дълготрайните материални активи ще бъде невъзможно да бъде обхваната финансово без външно финансиране

Въпросът е дали ще бъде само за рециклиране на дрехите в страната или на дрехи и от чужбина?

Най-вероятно и двете. Новата програма ще насърчава смесените международни консорциуми с цел по-добра интеграция в сектора. Ние също работим в тази посока с фирми от Западна Европа, за да може в крайна сметка да откликнем на това. Много скоро текстилните отпадъци по подобие на пластмасовите ще бъдат забранени за износ от Европа, което е доста сериозна заплаха за сектора. Знаете колко бързо се случиха нещата, когато Китай забрани преди няколко години вноса на пластмасови отпадъци. Европа се оказа много изненадана и трябваше няколко години да се преструктурира и преориентира, за да се направят съответните мощности в Западна Европа за оползотворяване най-вече на пластмасовите отпадъци. Ние трябва да сме готови и за текстилните.

 

 

Севдалин Спасов
Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба
дрехи втора употреба
текстилни отпадъци
отпадъци от дрехи и обувки
ЕК
разделно събиране
рециклиране
предприятие за преработка
По статията работи:

Рая Лечева