НАЧАЛО » ��������������

Из затлачените проблеми в горите

Безогледна сеч в горски райони около речните корита и при строителството на пътищата създават много от проблемите за околната среда.

fb
3E news
fb
07-02-2021 02:31:14
fb

Безогледна сеч в горски райони около речните корита и при строителството на комуникационни и пътни съоръжения, пътища и магистрали са причина за свлачищата, коментира проф. Валентин Казанджиев, секция Агрометеорология на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Необходими са сериозни мерки за укрепване на терените, коментира експертът. Когато има вода в подпочвените води и не са спазени изискванията за обезопасяване и за наклон на терена, който е по-голям от естествения наклон, се образуват свлачища. А тези проблеми са се натрупали, свлачищата се активизират и в резултат на активните валежи през януари.

Прехвърля се отговорността от община, областна администрация, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на земеделието и храните.

Причина за срутищните процеси сега са пропуски при изграждането на АМ „Люлин” в периода 2006-2008 г., свързани както с технологията на преминаването през траншеите с разгърмяване на масива, което нарушава неговата устойчивост, така и при укрепването на откосите, призна преди два дни в ефира на БНТ и Георги Терзийски, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На последното си заседание в сряда правителството одобри и допълнителни разходи от държавния бюджет за 2021 г.  за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Средствата за справяне с последиците със сигурност обаче ще са по-малко ако бъдат взети мерки навреме, ако се упражнява ефективен контрол върху строителството и изсичането на горите.

Къде е балансът между възобновяването на горите и сечите в горите

„В недалечното минало в системата на горите имаше отделно горски стопанства. В момента най-вероятно заради липсата на хора вече са уедрени в областни дирекции на горите. Те изпълняват две основни дейности: възобновяване на горите или т.н. залесяване и сеч в горите (отстраняване на старите и болни дървета на над 140 години). Вместо тези дейности да се изпълняват от областната дирекция по горите, се наемат външни изпълнители, които извършват гола сеч и не изпълняват изискването за синхрон между двете дейности,“ коментира агрометеорологът проф. Казанджиев.

Със закони нещата не се оправят, необходимо е по цялата верига да има стриктен контрол. Защо на р. Искър имаше и толкова много затлачени боклуци, заради дървения материал и клони, които не са изчистени след извършване на сечите. Всяка фирма трябва да почиства сечищата си, а това вероятно не се прави, а няма и контрол, посочи още проф. Казанджиев.

„Погрешно е да се смята, че непочистването на сечищата е причина за дърветата и клоните, които затлачват реките“, коментира Нели Дончева,  главен експерт на практика „Гори“ от Световния фонд за дива природа- WWF-България.

„Една горска територия, която не се стопанисва има много повече суха дървесна маса. Не бих насърчила практика за изнасяне на мъртвата дървесина от горите, защото е изключително важна да се смекчи водния отток, защото ако ги няма тези нападали дървета, клони и мъртва дървесина, те имат много по-голям разрушителен ефект. Тя действа като гъба и като сунгер абсорбира водата“, допълни тя

Мъртвата дървесина дори е полезна, защото е местообитание за различни видове организми. При прииждащите порои е нормално това нещо да бъде смъкнато надолу.

Природозащитните организации години наред се борим да променим тази лесовъдска практика за почистването на падналата дървесна маса и дори последните години имаме някакъв успех. В много от сертифицираните гори, които в България са около 55% от горите в страната, тази лесовъдска практика по премахване на мъртвата дървесина се увеличи.

Едно е сигурно цялото нехайство по веригата затлачва хилядите проблеми, които активизират свлачищата.

Затлачването на реките и язовирите

При липсата на дървета, няма кой да спира силния повърхностен отток , който завлича всичко със себе си. Изсичането на дървесна растителност в речните корита и чашите на язовирите също е източник на редица проблеми. В речните корита и в чашите на язовирите не бива да се изсичат дървета, а това правило се пренебрегва, разказват специалистите. В такава ситуация при обилни валежи в язовирите влиза почва, която се разтваря при интензивни валежи и калната смес задръства язовирите. Ако един язовир има полезен обем от 10 млн. м3 след 10 години вече е 7 млн. м3, изгубил е 3 млн. м3 от полезния си обем от кал. Друга причина язовирите да не изпълняват пълноценно функциите си е затлачванията по язовирите от донесени от реките клони и големи отпадъци. Речните течения се задръстват и в много случаи те са причина за наводнения и други неприятни явления като повреждане на водно електрически станции.

Причината е не толкова в липсата на пари, а в това, че те вероятно се спестяват за други дейности. А действията за предотвратяване на свлачища и наводнения са целенасочена и непрекъсната дейност, обясни проф. Казанджиев. Не бива да се допуска занемаряване, необходим е много сериозен контрол. Дори общините и областните управители да нямат в бюджета винаги може да поискат, има фонд за стихии и бедствия, отпускат се целенасочени средства и по оперативна програма „Околна среда“.

Прехвърлят се отговорности, липсва контрол и професионализъм на всички нива.

Парите се отпускат само постфактум в противен случай пари за тази дейности няма.

Свлачищата са действащи и спящи, ако не е спазен наклона, ако съоръженията за предпазване са стари и не се укрепват и поддържат, свлачищата се активизират.

Проблемът с изсичането на гори край речните басейни и язовирите е дотолкова сериозен, че в момента сме на път да загубим много мостове заради подкопавания на реките, а отделни малки язовири са станали поляни заради голям брой наноси в тях от ерозията във водосборите, подчерта лесовъдът и природозащитник Тома Белев. „Водата не си отмъщава, но валежите и реките  си имат своите природни закони и когато не ги познаваме идват наводненията, свлачищата, срутищата и смъртните случаи. Когато чуете за поредният „воден апокалипсис“ трябва да знаете, че зад него стои човешка немарливост и  управленска немощ,“ коментира още той.

Свлачищата се увеличават

По последна информация от края на 2019 година свлачищата у нас са 2180 с обща площ около 218 000 дка. От тях активните свлачища у нас са 847 с площ от около 4800 дка, посочва тогава министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В района на Черноморското крайбрежие и Дунавското крайбрежие са сред най=активните през последните години свлачища, засягащи републикански пътища.

Можем да си припомним и критичната 2015 година, която беше наречена година на свлачищата от бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тогава бяха регистрирани 1850 свлачища. Ако правилно разчитаме, свлачищата за последните 5 години са се увеличили с 300. Въпросът е да не позволяваме те да се „събудят“ или да се активизират както казват експертите.

Финансирането

Финансовите инструменти за справяне на страната ни с проблема със свлачищата е Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, чиито годишен бюджет е от над 70 млн. лева. Със средства от комисията се прави аварийно укрепване на свлачищата.

За първи път в периода 2014-2020 г. по програма „Околна среда“ се отпускат 40 млн. лева целево за справяне със свлачищата. Одобрени за финансиране са 29 обекта за проучвателни, проектни и строително-монтажни работи за над 63 млн. лв., посочи в края на декември Аврамова. Бенефициенти на безвъзмездната финансова помощ са Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините Асеновград, Кърджали, Лом, Луковит, Невестино, Оряхово, Своге, Сливен, Червен бряг. Общините и АПИ кандидатстват самостоятелно с проектни предложения в МОСВ. Максималният срок за изпълнение на проектите е 37 месеца, от които 32 за физическото изпълнение на дейностите.

Отделно по договор от октомври 2018 г. между МРРБ и програма „Околна среда“ 2014-2020 ще бъде извършен инструментален мониторинг на 26 свлачища. Предоставената безвъзмездна финансова помощ е за над 2,5 млн. лв. Ще бъдат изградени или възстановени контролно-измервателни системи (КИС) за мониторинг на свлачищните процеси с оглед ранно предупреждение, оповестяване и превенция. 26-те обекта са на територията на общините Бобов дол, Брегово, Варна, Габрово, Гулянци, Долни Чифлик, Златарица, Котел, Кърджали, Лом, Лясковец, Несебър, Оряхово, Плевен, Стражица, Тетевен. Очаква се през тази година да започне изпълнението на договорите.

България се характеризира с висока степен на свлачищна и ерозионно-абразионна активност. По прогнозни данни необходимите средства за проучване, проектиране, укрепване и мониторинг на свлачища у нас, включително обектите по Дунавското и по Черноморското крайбрежие са за над 800 млн. лв., коментира още Аврамова. Според експертите ако средствата се управляват добре, укрепителни дейности се извършват постоянно и има стриктен контрол, средствата не са проблем.

гори
затлачени проблеми
свлачища
речни корита
язовири
сечи в горите
проф. Валентин Казанджиев
Тома Белев
Нели Дончева
По статията работи:

Рая Лечева