НАЧАЛО » ��������������

Всички на Балканите харесваме бананите, но само България внася повече домати, отколкото банани

Огледално сравнение на външнотърговските стокови потоци със съседите е ключов показател за планиране на възстановяване, устойчивост и развитие

fb
3E news
fb
19-04-2021 12:04:27
fb

Борислав Георгиев, експерт по външна търговия пред 3eNews

Анализът, сравнението и огледалните разлики (АСО)  във външната търговия е подход, необходим за възстановяване, устойчивост и развитие. Числата за износа, вноса и баланса на стокообмена и търговията с услуги за няколко години, сравнени с тези на съседите например са ключов показател. Като се разгледа внимателно и огледалната разлика между националните данни, например на износа на Руската Федерация на енерго ресурси за България с българските данни за вноса от Русия, се появяват разлики във валута и без разлики в натура. Разбира се при използване на световно достъпни и световно сравними данни, като например тези на www.trademap.org - Женева.

АСО подходът показва лабораторните числа, които не са диагноза, но без които няма лечение.

Един пример с индекс ДБ (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани), като красноречив цялостен показател на местното производството на домати -  внос на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона. Аз си направих труда да изчисля такъв своеобразен индикатор, за да представя най-кратко и най-ясно картината. За да получа ДБ числото разделям тоновете внасяни домати на тоновете внасяни банани. Средногодишно за последната петилетка, до 2020 включително, в България се внасят  близо 81 хиляди тона домати и малко повече от 57 хил. тона банани, т.е. българският индекс 1.41 и сме на първо място на Балканите. Индексите на другите са: Румъния – 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01. Числото за Германия е 0,55, САЩ – 0,36, Китай – 0,00 , РФ – 0,35.

Всички на Балканите еднакво харесваме бананите. Всички в световните геополитически фактори харесват бананите. Но само България е „отличник“ и внася много повече тонове домати, отколкото тонове банани!? Най- вероятното обяснение за българското първенство тук е значителната промяна (по-скоро заради самоунищожаването) в последните десетилетия на българското производство като мащаб, сортова структура, качество. По никакви глобални теории или в исторически периоди ДБ съотношението не е мярка за развитие и/или устойчивост.

Втори пример за интеграцията на Балканите в ЕС за периода 2010 – 2019. Числата за търговския интерес на ЕС (изрично има и данните за Германия отделно) потвърждават икономическата интеграция, като съществен, устойчив, преобладаващ европейски дял. Или казано по съседски „Европата се шири на Балканите“, включително и за Северна Македония, Сърбия и др. Най-дълбока е интеграцията на Румъния. За пълнота посочвам и позицията в стокообмена на геополитическите фактори като Германия, Китай, Руската федерация и САЩ. Германия е винаги на първа позиция с малки изключения до трета. Числата са в таблицата БалканитеГео.

Трети пример е свързан с огледалните разлики в стокообмена за периода 2016 – 2020 показани в таблицата Обобщение Огледало.

Очевадни са следните изводи:

1. Германия е водещ, определящ и едновременно с това прозрачен и предсказуем партньор за България и за Балканите. Практически липсват или са много малки огледалните разлики за всяка балканска държава във вноса и износа на Германия.

2. Има съществени огледални разлики при стокообмена на Китай и Руската федерация с всички балкански държави. Особено парадоксални са различията в пъти между числата при вноса и износа например на РФ с България. При износа тя е близо 6 % а при вноса близо 20 %. Подобни картини има и за Китай и за САЩ. Трябва отново да се имат предвид че средногодишната българо-руска огледално разлика при вноса в България е близо 1 милиард лева. Българската статистика дава с близа един милиард лева средногодишно повече отколкото са руските числа за износа за България!?!

Четвърти пример – Балканските държави в своя износ имат доста ограничен потенциал, измерван чрез броя на митническите подпозиции с износ повече от един милион лева годишно и техния дял в износа. България е образно казано на световната сергия с 11 митнически тарифни подпозиции (мтпп) с дял в стойността на износа 25 %, Румъния с 25 мтпп и 36 %, Гърция с 10 мтпп и 39 %,  Северна Македония с 3 мтпп и дял 38 %, Сърбия с 3 мтпп и дял 11 %, Турция с 66 мтпп и 41 %.

Тук добавям числата за износа на кабелни снопове за автомобили от мтп 854430, което често у нас се представя като огромно развитие на автомобилна промишленост, кръщават се клъстери, печатат се карти на България залята от такова производство (което си е ишлеме). Действителността лесно може да се опише отново с числата и съотношението на дела на износа тези кабелни снопове в сравнение на целия износ от глава 85 на ХС, която в този случай достатъчно добре обобщава данните за електротехническата промишленост. Румъния, Сърбия и Северна Македония имат износ, значително надхвърлящ например българските кабелни снопове за близо 356 милиона евро за 2020.

Делът в проценти от стойността в износа на кабелните снопове по отношение на цялата продукция на електротехническата промишленост е съществено различен. За 2020 г. за Северна Македония – 55 %,  Сърбия - близо 38 %, Румъния – близо 18 % , България – близо 12 %, Турция- повече от 2 %, Хърватия – под 1 %. Стойностите за геополитическите фактори на Балканите: - Германия – малко под 1 %, Китай – една трета от процента, РФ – малко под две трети от процента и САЩ – 1 %.

Две задължителни уточнения/ извода за България. Първото- всички ишлемета са една възможност за заетост и едновременно с това нож с две остриета. В България от Южна Африка беше пренесено производството-ишлемето на качествени автомобилни седалки. То издържа само няколко лета на „чистия софийски въздух“. Дългогодишният производител и износител на качествени мъжки ризи (Ритон-П – Панагюрище) вече не съществува. Досега липса професионален анализ и изводи на тези конкретни случаи или общо за ишлемето в България като средство за развитие и/или устойчивост.

В духа на желанието днес за съществена промяна и при наличието на съществена икономическа българска база поне на балканско ниво и цитираните числа бих желал да формулирам два извода и предложения:

1. Какво, дали  и в каква степен правят българските министерства през последните десетилетия? Трябва ли да има отделни министерства на външните работи и на икономиката, след като днес в света политика и икономика са почти синоними? Какво точно свърши МЗХП за българското земеделие и хранителната промишленост, извън евротизирането му (прилагане на ОСП на ЕС и усвояване на евро средствата ) след като трябва да внасяме домати, картофи, чесън, фасул,…..?  Преди европейското ни членството НСИ издаваше сборници с огледалните разлики във външната търговия на България с водещи партньори и предоставяше националните данни в ООН с закъснение до два месеца (Германия, Франция, Швейцария ги предоставят със закъснение от до 45 дни, България през последните години със закъснение 90 дни, Северна Македония – 4-6 месеца). Какво и дали нещо прави българската митница при значителни очевадни разлики в стоковите потоци с основните геополитически фактори? Каква политика искат или могат да провеждат българските посланици, ако в техните отчети не се посочват или пък анализират милиардни огледални разлики?

Без задълбочен анализ за необходимостта/ полезността за България на сегашните 17 министерства и 30 държавни и изпълнителни агенции и тяхната съществена промяна трудно ще намерим пътя към съвременното развитие или устойчивост. Всички посочени тук числа трябва да се разглеждат само и единствено като първични и задължителни лабораторни данни. Те НЕ СА ДИАГНОЗАТА. Без тях обаче не е сериозно и няма смисъл да се пишат и прилагат визии, програми, планове и т.н.

По силата на членството си в ЕС и търговското присъствие на Германия в България, на РФ във вноса на енерго ресурси и без използване на метода АСО – дали и каква точно българска търговска политика е възможна? Географския център и кръстник на Балканите – България има с какво и присъства в лодката, но няма място на мостика. Затова трябва да има дългосрочна национална българска доктрина с хоризонт поне 2050 година. Без такава доктрина няма оцеляване. Политиките и плана на ЕС-27 биха могли да помогнат, но няма да заменят националната доктрина. Евротизирането (просто усвояване на евро средства) би могло да доведе и до доматизиране на българската промишленост, а не нейното цифровизиране и развитие.

 

 

Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975. Близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия започвайки, като експерт и достигайки до зам.министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за времето 2005 - 2017 г.

Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС.

Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.

износ
България
Борислав Георгиев
данни
анализ
По статията работи:

3E news