НАЧАЛО » ��������������

Родните въглищни ТЕЦ могат да оцелеят ако работят основно като студен резерв

В бъдеще България много ще разчита на водородните технологии, смята професор Атанас Тасев

fb
3E news
fb
03-02-2020 02:34:26
fb
Снимка: Bloomberg TV

Петъчният дебат в Парламента по повод на приетото решение за спасяването на въглищната ни енергетика ще доведе до още по-сериозна дискусия сред експертите. „Първо трябва да говорим за въглищните централи и след това за мините, защото съгласно предприетия регламент на Европейската комисия (ЕК) очевидно ние ще можем по някакъв начин да спасим централите при преминаване на нова горивна база“ – това заяви енергийният експерт проф. Атанас Тасев пред агенция „Фокус“. Според него ще бъде доста трудно да се спасят мините, особено след 2025 година.

„Добрата новина е, че все пак информациите за преждевременната смърт на нашата енергетика са прекалено пресилени. Добрата новина е, че борбата предстои. Има Фонд за справедлив преход, който ще даде възможност ние да насочим инвестиции, да получим директни субсидии от Европа, за да може да бъде по-плавен преходът от гледна точка на алтернативна заетост на мините“, подчерта Тасев.

Що се касае до централите, ние имаме все още определени резерви. „Тези резерви са свързани с това, че ние може да варираме със студения резерв. Студеният резерв на системата сега при нас като размер е около 500 мегавата, докато по изискванията на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и правилата на Обединените енергийни системи ние трябва да имаме студен резерв в размер на или максималната мощност, а това е 1000 и почти 100 мегавата, това е АЕЦ „Козлодуй“, която може да отпадне от системата в авариен режим, или 20% от максималния зимен товар, който е около 8000 мегавата, значи 1600 мегавата“, припомни Тасев.

Според него именно чрез този свободен студен резерв можем да запазим централите. „И без да бъдем обвинявани в нерегламентирано държавно подпомагане да ги държим в студен резерв. Освен това, все още аз смятам, че механизмите за капацитет, които въведе чрез регламент ЕК, ние все още има определени шансове, позовавайки се, разбира се, на прецедента с Полша“, анализира експертът. Според него именно Полша, започвайки от 2016 година, успя да получи 15-годишен период за дерогация, т.е. за прилагане на метода на капацитет.

„В резултат на което те запазиха около 22,4 гигавата мощности за 15-годишен период и получиха правото да получават компенсация в размер на 50 евро за киловат на година, което е около 2-3 млрд. годишно. Ако ние успеем с другите страни-членки на ЕС, в които преобладават ТЕЦ-овете на въглища, ние може да получаваме около 200 млн. на годишна база като компенсация, което представлява също около 3 млрд. за 15-годишния период“, изчислява проф. Тасев.

Според него битака за запазване на въглищната ни енергетика предстои. Страната ни е  предоставила пред ЕК нашия интегриран план „Климат-енергетика“, в който е описан плавният преход за излизане от режима на производство на електроенергия с помощта на въглища. „Разбира се, той ще претърпи определена корекция, но той също ни дава определен шанс. Така че още веднъж искам да успокоя духовете – битката предстои. И както виждате, неслучайно се намеси парламентът, за да даде специални правомощия на министъра на енергетиката, което означава, че проблемите няма да се решават вече на наша територия, а ще се решават в Брюксел“, смята Тасев.
Той припомни, че според новите регламенти на Европа ние не можем да строим нови мощности, които имат емисии повече от 550 гр. на киловатчас и не може да се получават плащания по метод на капацитет. Освен това след 1 юли 2025 г. съществуващите мощности, които имат емисия над 550 гр. на киловатчас, също не могат да участват или да получават плащания по метода за капацитет.

„2025 година е доста критична. Но аз си мисля, че все пак тук можем да се опитаме по метода на прецедента да се позовем на Полша, защото според мен, това е един чисто административен акт. Това, че ние не сме успели, но не сме успели не само ние, но и Германия, и Чехия, и Румъния, и Гърция да се включим в този пакет. Ако формираме една лобистка група в Брюксел, може би да удължим срока. Но във всички случаи дори Германия сложи краен срок за приключване с въглищните централи – 2035 година. Според мен ние повече от 2030-35 година няма да можем да получим възможност да развиваме този отрасъл“, смята проф. Тасев.

Според него трябва по-скоро да се насочим към спасяването на миньорите, не толкова на самите мини, по новия механизъм, включвайки се във Фонда за справедлив преход, за да не се окаже отново, че и там сме закъснели. Там първоначална сума е 7,5 млрд., които постепенно дават възможност, поради нисколихвени, преференциални кредити и прочие, да се привлекат допълнителни инвестиции за изграждане на нови видове дейности за ангажиране на хората за по-плавния преход, за тяхната алтернативна заетост.

Наложително е изграждането на АЕЦ “Белене”

Според Тасев според новите еврорегламенти вече става задължително осъществяването на проекта АЕЦ „Белене“, защото така или иначе 2024 година приключва преференциалният период за дейността на ТЕЦ „Марица Изток 3“, т. нар. американски централи. „През 2026 година приключва преференциалният период на ТЕЦ „Марица-Изток 1“, което означава, че оттам нататък тяхната съдба не е ясна. В пазарните условия те ще трябва да заплащат емисията въглероден диоксид, държавата няма да им плаща разполагаемост“, смята експертът.

„Разполагаемостта те са един чудесен резерв, защото плащайки разполагаемост, ние възвръщаме инвестицията и централите могат и да не работят, но това не нарушава интереса на инвеститора. След този период обаче нещата изглеждат по различен начин. Така че тези централи, те са по-ново поколение, модернизирани, единицата е нова централа, могат да продължат“, коментира още Тасев.

„Но 2032 година приключва периодът на физическия живот и икономическият на фотоволтаичните централи. Това са 1089 мегавата. Така че след 2030 година ние изведнъж можем да се окажем в условия на много остър дефицит и то не само ние, защото както виждате Германия 2035 година спира мощности. При нас ще излязат условно около 4000 мегавата, следователно ние не може да разчитаме на електроенергия от страна на ЕС, евентуално от страна на Турция. Но Турция, която в момента в отделни случаи ни доставя около 700-800 мегавата в критични моменти, тя има своите ангажименти за региона. Неслучайно Турция строи атомната си централа „Аккую“, защото след като приключат бойните действия в Сирия, там предстои изключително активизиране на икономиката, строителство. А знаете, че развиващите се икономики са особено жадни за електроенергия. Освен това Турция има своя голям мегапроект за изграждане на паралелен на Босфора канал и изграждане на мегаполис, аналогичен на Истанбул, който също ще изисква електроенергия. Така че изведнъж може да се окаже, че ние няма откъде да вземем електроенергия. Затова централата „Белене“ е спасителният план Б в момента за държавата“, аргументира се проф. Тасев.

Според него ние не изпадаме от клуба на ядрените държави, само че тук има една особеност – за един определен период от време ние ще имаме около 4500 мегавата, отчитайки повишената мощност на „Белене“ и повишената на АЕЦ „Козлодуй“, които могат да се окажат в критична ситуация поради намаленото натоварване на системата, намаленото потребление. Поради което паралелно ние трябва да увеличаваме капацитета на зелената енергия, а е възможно и останалите хидрокаскади, с които разполагаме, някои от тях да преминат в режим на помпено-акумулиращи станции. При това положение ние ще можем да поемаме колебанията в системата“, смята експертът.

Професорът прогнозира, че за в бъдеще много ще разчитаме на това, че ще се обърне много сериозно внимание на водородните технологии. „Водородните технологии са идеалният изравнител на пиковото производство на електроенергия на фотоволтаичните централи на обяд и нощното ненатоварване на атомните централи. Така че бъдещето на нашата енергетика е свързано с ново технологично развитие, прилагането на новите принципи, които между другото за Европа не са новост.

проф. Атанас Тасев
въглищни ТЕЦ
мини
АЕЦ Белене
Зелен пакт
ЕС
възможности
По статията работи:

3E news