НАЧАЛО » ��������������

Възможен ли е добив на метан от газови хидрати в Черно море?

fb
3E news
fb
22-05-2021 04:45:58
fb
Източник: needpix.com

В изключителната икономическа зона на България в Черно море се намира едно от най-големите и перспективни за добив на метан находище на газови хидрати в Европа. Това съобщи за БТА доц. Атанас Василев от Института по океанология "Проф. Фритьоф Нансен" във Варна. Той е ръководител на екипа, работещ по проект ГЕОХидрат за изследване на геотермичната еволюция на газово-хидратни находища в Дунавската палеоделта. Проектът е на стойност 60 000 лева и е финансиран от Фонд "Научни изследвания". Ученият обясни, че метанът от тези хидрати може да бъде използван като енергиен източник, а количеството му в нашата икономическа зона може да бъде изчислено. Според специалиста, то може да обезпечи енергийно България за дълго време и тя да стане напълно независима от внос на природен газ.

Газовите хидрати са твърди тела, които приличат на лед

Газовите хидрати са твърди тела, които приличат на лед, обясни доц. Василев. Той уточни, че в кристалната им решетка от вода има големи количества метан. Един обем газов хидрат обикновено съдържа над 150 обема метан. Газовите хидрати са няколко вида и се образуват при сравнително ниски температури и високи налягания. Още е спорен въпросът дали те са възобноваеми или невъзобноваеми енергийни източници, каза Василев и допълни, че дълбоководните морски находища на газови хидрати са над 90 процента, а останалите са на шелфа и сушата в полярните области.

Находището в изключителната икономическа зона на България в Черно море е с размери 65 на 25 километра. То е разположено на дълбочина под дъното между 300 и 400 метра, допълни Василев. По думите му, там се намира седиментен /утаечен/ слой с около 25 процента газови хидрати. Това прави огромно количество метан, което неколкократно превишава газа в най-големите до сега открити конвенционални газови находища - Домино в румънската акватория и турското находище Сакаря, обясни Василев.

Експертът изчислява, че приблизителното количество на метан в българското находище е 450 куб. километра или 450 милиарда куб. метра. Ученият обясни, че за добива не е необходимо допълнително разбиване като при добива на шистов газ. Находището е перспективно, защото е огромно и е близко разположено до брега - на около 50 километра. Аналогични в Европа са норвежките, но те са много на север и са на стотици километри от брега, допълни Василев.
Най-мощната седиментна зона в Черно море е палеоделтата на река Дунав, разказа Василев. Тя се е формирала през последните милиони години и в нея се е натрупал до няколко километра седиментен слой. Тази зона е с най-голямата седиментна мощност в Черно море - над 16 километра. Смята се, че това са утайките, отложени след Креда /от преди 65 млн. години/, допълни Василев. Понеже през хилядолетията се е променяло нивото на Черно море, са се образували девет палео-русла, които вече са погребани като тръби с висока проницаемост за флуиди, посочи експертът. В тях преобладават по-груби материали и пясъци. Последните се смятат за най-добрия колектор за разработване на газови хидрати, допълни Василев.

Икономически изгодният добив на метан от морски газови хидрати е планиран да започне до 2027 г. от Китай и Япония

Използването на метана от газовите хидрати като енергиен източник има две страни, смята специалистът. Първо, той е най-зеленото въглеводородно гориво, но все още не съществува икономически изгодна технология за добива му. Със стандартните технологии за добив на газ може да се добива метан от газови хидрати, но това е доста по-скъпо в сравнение с традиционния добив на гориво, каза Василев. Тъй като държавите, които са напълно зависими от вноса на газ - Индия, Китай, Япония, имат големи и перспективни находища, те разработват нови технологии. В момента водещ в това отношение е Китай, допълни Василев. Той уточни, че в азиатската страна са направили тестов добив за период от 2 месеца от специално създадена плаваща морска платформа на стойност около 1 милиард долара. Очакванията са икономически изгодният промишлен добив на метан от газови хидрати да започне през 2025-2027 година, уточни Василев.

Според него, американската програма за добив от газови хидрати, която стартира през 2000 г. трябваше да приключи през 2015 г. с разработването на няколко технологии за добив е била закрита заради революцията с шистовия газ и фракинга. Със сигурност добивът от газови хидрати ще е по-безопасен от този чрез фракинг, каза експертът. Причината е, че при фракинга се използват около 650 токсични химикала, които спомагат за разграждането на скалите и освобождаването на нефт и газ, в допълнение на хидравличното разбиване. За пример Василев посочи Добруджа, която е район, който се напоява от карстови води. Ако се приложи фракинг и тези химикали достигнат до тях, това ще е фатално, смята експертът.

Има технология, при която добивът на метан ще оставя отрицателен въглероден отпечатък

Добивът на метан от газови хидрати не противоречи на т. нар. "зелена сделка", категоричен е ученият. Той разказа, че една от технологиите за разработване на такива находища включва заместване на метана в хидратите с въглероден диоксид, който също образува хидрати. По този начин "се погребва" основният парников газ, а метанът се освобождава и може да се използва. Тази технология е супер "зелена" и добитото гориво също, защото според моделни изследвания, обемът на погребания въглероден диоксид е с 40-50 процента повече от отделения при изгарянето на добития метан, смята Василев. Според него, това ще е единственият енергиен източник с отрицателен въглероден отпечатък. Внеряването на подобна технология за добив на метан от газови хидрати е най-ефикасният, бърз и икономически изгоден начин за преодоляване на една от най-значимите заплахи за човечеството - глобалното затопляне.

Няма опасност от екологични проблеми в Черно море при добив от газовите хидрати

Василев смята, че добивът в Черно море, дори да се получат технологични течове, не може да създаде екологични проблеми. Една от причините е, че в двукилометровата зона между дъното и кислородния слой, живеят бактерии и протичат химически реакции, които не позволяват дори емисиите от мощни газови извори, каквито са открити в най-дълбоката част на морето, да достигат до атмосферата. Освен това, под 200 метра дълбочина няма кислород, а само сероводород, което е причина за отсъствие на живот, който може да бъде смутен от епизодични емисии на метан, смята ученият.

метан
добив
Черно море
БАН
проект
финансиране
газов хидрат
По статията работи:

3E news