НАЧАЛО » ��������������

Държавата мълчи как дюни, резервати и езера станаха частни

Какво се промени и какво остана същото 80 години от създаването на първите защитени територии, разказва природозащитникът Тома Белев

fb
3E news
fb
26-08-2014 06:28:00
fb

Забавянето на приемането на кадастралните карти за дюните по морето и крайбрежните езера, които не се включват в официалния регистър, е показателно за това, че има много големи финансови интереси. Това коментира Тома Белев от „Зелени Балкани“ и Асоциацията на парковете в България. С него коментираме кои са първите защитени територии, как се създават защитените територии, как се опазват, как се разграбват и колко малко пари се отделят за тяхната защита. От обявяването на първите защитени територии са минали повече от 80 години, през всичките тези години са се обявявали хаотично. А днес най-после трябва да стане ясно как дюни, резервати, езера и лагуни станаха частна собственост, кой ги продаде незаконно и чии са реалните собственици на тези нищожни сделки. Държавата упорито крие отговорите на тези въпроси, които поставиха природата зад решетки.

Изпратихме въпроси до регионалното министерство какво се случва с тези карти, има ли частни собственици на дюни и езера у нас, кои са те. Все още очакваме отговор. Поводът беше съобщение до медиите на Коалиция „За да остане природа в България“, която алармира за умишлено забавяне оповестяването на тази информация, която би трябвало да бъде публична.

До 1943 година се обявени 54 000 дка. След това 50-60-те години има малко затишие. По- голямо развитие започва през 70-80-те  и основно през 90-те години, когато са обявени почти половината от настоящата площ от защитените територии в България- 5,5%. В 90-те години се обявяват почти 2% от защитените територии. През последните години обявяването на защитени територии не е особено активно като от 4,8% до 5,5% няма и процент увеличение.

Ако в България защитените територии са 5,5% в останалата част на ЕС са средно 17%. Германия е уникален случай с почти 60% защитени териториит. Топ 20 на световните икономики включително и новоразвиващите се, Съюзът „БРИКС”- Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка също имат над 10% защитени територии.

Защо това не е достатъчно?

От друга страна Натура 2000 зоните са 34% от площта на България и нееднократно е ставало дума, че страната ни е на едно от челните места. Това обаче не компенсира липсата на достатъчно защитени територии, смята Белев. Защитените територии имат за цел опазването на всичко, на цялата природа, на всички екосистеми докато Натура 2000 цели опазването на определени видове и местообитания. Може да има голяма река, която е защитена по отношение на един вид риба и да няма никаква защита върху крайречните гори по нея, само защототе не се водят местообитание на този вид риба. Натура 2000 мрежата в България е добре изградена, но много зле приложена, няма реална защита в рамките на мрежата и винаги има основания за критики как България прилага европейското законодателство, коментират еколозите. Докато при защитените територии, природата се съхранява в нейната цялост.

Защитените територии в България винаги са обявявани на базата на оценките на експертите към даден момент.

80 години вече логиката е липсата на логика

Дори 80 години по-късно от обявяване на първите защитени територии целта винаги е чисто индивидуална преценка на ценността на съответната територия, няма систематичност. Неслучайно нашите защитени територии са концентрирани в алпийския биогеографски регион, малко по Черноморието, но в континенталния биогеографски регион почти няма. А в него са разположени преобладаващите за България гори- дъбовите екосистеми. В основата на предложенията са учени от частните институти, от Софийския университет, от БАН. През последните 20 години неправителствените организации са в основата на предложенията за нови защитени територии.

Имаме големи територии, където има непропорционална защита. В Родопите например площта на защитените територии е около 2%. Има предложение за създаване на паркове, но независимо от това нито едно от всички предложения, постъпили в Министерството на околната среда и водите от 1992 година насам не е завършено.

Не са защитени достатъчно зони в Родопите, Дунавската равнина и Черноморието

По отношение на дъбовите гори има все още оцелели територии основно в Старозагорсково поле и в Североизточна България, където все още има съхранени естествени гори. В Източна Стара планина мрежата на защитените територии също е много слабо развита.

Има необходимост от развитие на защитените територии в няколко региона- Родопите, в Западните крайгранични планини, района на Дунавската равнина, българското Черноморие. Перспективата зависи от съответната политическа воля.

И ГЕРБ и БСП с провалени обещания

За съжаление през последните 15 години не виждам воля да се увеличи площта на защитените територии. ГЕРБ влезе с политика да увеличи площта на защитените територии до 10% в рамките на четирите години, за съжаление това не беше изпълнено. Даже да има политическа воля самото МОСВ води собствена политика и не желае нови защитени територии, ГЕРБ не успяха да изпълнят своята програма. Това се случи и с БСП. В първите месеци на своето управление взеха решение за създаване на национален парк „Българско Черноморие”. Но министерството провали процедурата като представи един проект, който не беше обсъден преди това с обществеността и предизвика масово недоволство от общини, собственици и еколози.

Парите за природата

В последните 25 години отговорността на държавата към защитените територии беше най-важна при създаването на парковите амдинистраионални паркове с подкрепата на Американската агенция за международно развитие и други международни донори. С това големите плюсове за работата в областта свършиха. Политиката за биоразнообразие заема 0,001% от държавния бюджет, не надхвърля 5-6 млн. лева за всички дейности включително и защитените територии вътре. За тази година държавата е отделила невероятните 430 000 лева за дейности в Природен парк „Витоша”, което е смешно. Да, предвиждат се средства по оперативната програма и други европейски програми, но зависи много дали съответната паркова администрация  или съответната регионална екоинспекция или горско стопанство кандидатства или не. Ако не кандидатстват пари няма както се случи с много защитени територии, защото за тях няма кой да кандидатства. Парковете пък имат паркови администрации, които подготвят проекти, но за едни примерно се отделят 50 000 лева, за други 70 млн. лева, защото за толкова кандидатстват както е Централен „Балкан”. Там зависи от активността, а не от политиките.

Решението парк Българско Черноморие да е национален или природен парк е добро, защото това задължава държавата да създаде администрация. По-голямата част от земите по морето са частни. Някой ще каже, а как ще се реши въпроса с частните собственици по Черноморието, които трябва да бъдат обезпечени? Всъщност това не би трябвало да има значение, защото публично-държавна собственост трябва да са земите в обекти с национално значение независимо дали са природни и национални паркове.

Държавата да обясни как дюни,

езера и лагуни са станали частни

А отговорът не е сложен – Става въпрос за територии, които по Закон трябва да са държавна собственост. Как дюни, плажове, парчета от лагуни и езера са станали частни- това е незаконно по Конституция.  Ние имаме сериозен проблем и това е неспазването на законите в България. Всички тези частни собственици, които пищят, че им се отнемат териториите трябва да обяснят по какъв начин са станали собственици на воден обект като Поморийско езеро или пък на дюни, които по закон са държавна собственост. Тук става дума за незаконни и неправомерни реституции и приватизации.

По същия начин стои въпросът с Яйлата, някой си закупил за 150 лева 2 дка и си ги застроява. Но по какъв начин си е закупил в археологически резерват тези 2 дка след като по Конституция археологическите резервати са изключително държавна собственост и не могат да се продават? Сега там се строи и има проблеми, но не би трябвало да има проблеми, защото самите сделки са незаконни и нищожни. Не може да продаваш дюни, да продаваш езера, резервати. Затова не става въпрос за отчуждаване, а за разваляне на нищожни сделки. И трябва да стане ясно кои са тези фирми и чии са техните реални собственици.

По следите на първите защитени територии

Преди 6 години се знаеше, че първата защитена територия в България е резервата „Горна Еленица –Силкосия” по устието на река Велека в Странджа, обявена през 1933 година. След него се обявяват няколко резервата, народни парка и исторически места. Всъщност обаче според архива на защитените територии, който се пази в Българския съюз за защита на родната природа се оказва, че първата защитена територия е от 1931 година, съобщи Тома Белев от Асоциацията на парковете в България.

Това е местност Храстово в гр. Девин (Девинско административно лесничейство) с площ от 300 дка. Тази територия с вековни черноборови гори на ръба на самия град Девин  е обявена за строго охранителен периметър по реда на Закона за горите. Законът за защита на природата се приема едва през 1936 година. Първите защитени зони са обявени по Закона за горите като строго охранителни периметри. Самата защитена зона Храстово продължава да съществува до началото на 50-те години, когато заради промяната на законодателството всички стари постановления се отменят. При проверка  на място установихме, че все още има запазена вековно черноборова гора на същото място естествено малко по-малко от половината, коментира Белев. Затова Асоциацията на парковете предложи на Министерството на околната среда и водите да преобяви тази територия като защитена и може да кажем вече имаме възстановена първата защитена територия в България.

През 1933 година Българският съюз за защита на родната природа започва да обявява първите защитени територии и подготвя предложения за създаването на Народен парк „Витоша” и резервати в Рила планина – „Парангалица”, в Странджа – „Горна Еленица- Силкосия” и в Пирин – „Баюви дупки”,„Джинджириците”, „Дунино куче”. Тези защитени територии са приети в Министерство на земеделието и държавните имоти, но по различно време излизат в Държавен вестник.

Затова втората защитена територия се води резервата „Горна Еленица- Силкосия”, обявен в землището на село Болгари, Царевско на площ от 10 000 дка. За съжаление още през 1934 година гората „Горна Еленица”  е откъсната от резервата, а територията много намалена и остава на площ 2500 дка/250 ха, малко повече отколкото в момента, през 80-те години е разширен. След него следва резерват „Парангалица” в Рила, обявен през юни 1933 година на 14 900 дка /1500 ха и третият резерват е в разложкото административно лесничейство, който попада в настоящия резерват „Баюви дупки- Джинджирица”. През 1933 година е обявен първият парк на Балканите- това е национален парк „Витоша”, който при приемането на наредбата към Закона за защита на родната природа се назовава народен парк чак до 90-те години, когато става национален парк, днес вече е природен парк. В началото обхваща най- високата част на планината на територии, които са отчуждени от държавата още през 20-те години на миналия век с цел опазване на водите, тъй като Витоша става източник на питейна вода на София почти изцяло. Оттогава тя постепенно се увеличава до почти 27 000 ха в момента.

За превръщането на „Витоша” в народен парк през 1927 година държавата плаща на собственици с вещни права за паша, за ползване на водите и горите  3 млн. златни български лева за 66 000 дка.

Други отчуждения при обявяване на защитени територии не са правени, защото са обявявани предимно държавни или общински територии.

На следващо място е местност „Мечкюря”, първата защитена територия в Пловдивско, в самия град. Върху нея е построен плавателния канал и се ползва за водни спортове, тя престава да съществува през 50-те години. След това се обявява местност „Побитите камъни” („Дикилиташ”) като природен паметник. През 1937 година се създават „Св. Никола” настоящият връх „Шипка” и „Бузлуджа”  като народни паркове. Интересното при тях е, че те продължават да съществуват, постановленията, с които са обявени не са заличени независимо че в сегашните регистри на защитените територии ги няма.

През 1938 година като природно историческо място се обявява „Връх Вола и Околчица” на площ от 47 дка, по същото време и „Рашов дол” като истирическо място също свързано с пътя на Ботевата чета. Първото вековно дърво, което се обявява е Байкушевата мура през 1940 година. „Ропотамо” и „Лъвската гора” са съхранени като строго охранителни периметри през 1934, но през 1940 г. вече са обявени за природни паметници на площ от 5 000 дка. През същата година се обявяват два народни парка нос „Калиакра” и „Голо Бърдо”, Радомирско. В момента те съществуват като резервати. За нос „Калиакра” тогава се създава администрация, която има задача за опазване на природното, културното наследство, включват се водни площи с цел опазване на последните местообитания на тюлена монах.

По-голяма част от териториите съществуват и днес

Като цяло от първите защитени територии, обявени до 1944 година, изчезнали са много малко, някои са прекатегоризирани, но като цяло площта се увеличава, има единици като „Горна Еленица- Силкосия”, където площта е намаляла с годините. От изчезналите е „Мечкюря” в Пловдив, който е обявен за народен парк, просто изчезва. Но повечето защитени територии са с увеличени площи.

защитени територии
паркове
Тома Белев
Асоциация на парковете в България
Коалиция "За да остане природа в България"
МОСВ
По статията работи: