НАЧАЛО » ��������������

Въгледобивът и ТЕЦ-овете в България пред риск от затваряне ?

fb
3E news
fb
21-02-2017 04:43:00
fb

Термичните централи и българският въгледобив разполагат със срок до април за постигане не само национален консенсус, но и напредък по темата за новите и по-високи нива на емисиите (става въпрос за изхвърлянията на олово, азотни и серни окиси, въглероден диоксид), които предстои да бъдат гласувани от Европейската комисия.

В случай, че държавните институции не реагират своевременно българският въгледобив, а и работата на термичните централи е заплашена. Опасността е свързана с преждевременно извеждане от експлоатация на мощности от порядъка на 5 хил. МВт. Това ще струва работата на 12 до 20 хил. души. Какво пердсои да се случи? Отговорът е затваряне на "Мини Марица Изток" и на термичните централи в рамките на няколко години. Затова българският въгледобивен отрасъл ще координира действията си с Румъния, Полша, Чехия, Испания.

Българският въгледобив и термичните централи да се консолидират срещу предложените нови и по високи прагове за емисиите от въглероден диоксид, серни и азотни окиси. Около това предложение се обединиха представителите на българската въгледобивна индустрия в рамките на дискусия на тема „Бъдещето на българския въгледобив“, организирана от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Новите нива на емисиите са заложени в Референтния документ на ЕК за най-добри налични техники за големи горивни инсталации. Предвижда се завишаване на изискванията за лимити на емитираните от ТЕЦ парникови газове.

Предложените по-високи прагове за въглеродните емисии са смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика, коментира в началото на форума изпълнителният директор БМГК Иван Андреев. В изложението си той заяви, че форумът е с цел информиране на обществото за това, което предстои да се случи и призова за постигането на национален консенсус за запазване на сегашните нива на емисии от промишлеността, в т.ч. и конвенционалното електропроизводство.  

„Искаме да призовем държавата и нейните представители да участват активно, да лобират в ЕК и ЕП в защита на нашия национален интерес, целта ни е спешна консолидация - искаме да спрем ликвидацията на цял един отрасъл“, каза Андреев. Българската минно-геоложка камара винаги защитава интересите на бранша, заяви в в обръщението си и зам.-председателя на БМГК  проф. Николай Вълканов.
„Проблемът ни е по-тежък от този при затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ ”Козлодуй”, защото 40% от произведената енергия за България идва от всички ТЕЦ-ове в „Марица Изток”. Смятаме, че завишаването на изискванията за въглеродните емисии не е правилното решение, не е и алтернатива, каза той. Опасното е да не си затворим ние „Мини Марица Изток”, защото от много интереси и това може да се случи“, каза той. В същото време проф.. Вълганов посочи, че един от проблемите е в това, че инвестициите в мините закъсняват. В този ред той призова в бъдеще да се помисли за по-голяма свобода от страна на държавата на „Мини Марица Изток“.


 Мини „Марица Изток” е гръбнакът на българската енергетика, подчерта инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица Изток”.
Документът, който трябва да се гласува от Европейската комисия през април разглежда големите горивни инсталации над 50 МВт. Те са заложени в Директива 2010/75 на ЕС. Ние сме пред създаването на комисия, която да обсъди заложените нови нива на емисиите, обясни от своя страна заместник-министъра на енергетиката Константин Делисивков. Той подчерта, че наистина заложените нива за очистване на серните окиси в българските ТЕЦ-ове са трудно постижими в България. Трябва да припомним, че сероочистването сега е на ниво от 96%, а новите изисквания са за постигане на сероочистване от 98%, за което по думите на експерти в света на този етап няма опит.
Съгласни сме, че въглищната промишленост има ключова роля в България, но трябва да се постигне и баланс и с околната среда. Само отстояването на такава позиция може да осигури намирането на изход, обясни Делисивков. Заместник-енергийният министър бе категоричен, че за България вносът на въглища от чужди пазари не е алтернатива, поради това, че централите ни ще се адаптират трудно, ще изискват много инвестиции, а спирането им ще засегне националната сигурност.

Министерство на енергетиката вече е предприело мерки в посока на защита на българския въгледобивен отрасъл. В най-кратко време предстои БЕХ да представи анализ пред МОСВ и заедно да се търси изход от ситуацията. Водещата роля пред ЕК по отношение на емисиите обаче е на екоминистерството, стана ясно от думите на заместник-министъра.
Категорична подкрепа за защита българския въгледобив изказа и заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов.

Трябва да бъдат направени анализ на риска и на въздействието. България трябва да има и готов "План Б", заяви от своя страна председателят на Националния комитет към Световния енергиен Съвет Валентин Николов.

Необходимо е търсенето и намирането на нова нормативна рамка, категоричен бе Валентин Николов. По думите му, необходимо е намаляването на нормите на емисиите да е плавно и да отчита състоянието на въгледобива и на конкретните енергийни параметри на страната ни. Пред журналисти Николов обясни, че при очаквани квоти на емисиите от над 20 евро през 2020 г. ТЕЦ „Марица Изток 2“ например, която е държавна няма да издържи. Централата и сега е затруднена при цена на емисиите между 7 и 8 евро.


Владимир Топалов от КТ „Подкрепа“ припомни, че Европа се ангажира с намаляване на емисиите с 80 % до 2050 г. Проблемът е, че Европа го реши с един Регламент за намаляване на емисиите – с 43% до 2030 г. Става въпрос за съкращение на 556 млн.тона емисии, но проблемът е, че Системата за търговия с емисии, която се предлага е разходно ориентирана, обясни той. Така по думите му  Системата за търговия с емисии ще струва около 5 млрд. евро.

Няма как ТЕЦ „Марица Изток 2“ да издържи на тази система и ще продължи да трупа загуба, обясни той, като призова за своевременни мерки.  
Какво правят ТЕЦ-овете, постави от своя страна въпрос Валентин Вълчев от КНСБ. Представителите на синдикатите заявиха, че наистина трябва да се мисли и за „План Б“, въпреки че никой не е наясно засега какъв трябва да е той и какви мерки да включва.
Пламен Николов от ТЕЦ „Марица Изток 2“ припомни, че писмото на европейското обединение EURACOAL е свързано с искането за запазването на сегашните нива на емисиите. Той даде пример с непрекъснатото искане за повишаване на нивата на сероочистването в Европа приложено към централата – от изискването от 92% до настоящите 96%. Новото изискване за сероочистване от 98% няма аналог в световен мащаб, обясни Николов. Това по думите му се отнася и за изискването на очистването от изхвърлянията от живак.
„Новите норми ще изискват изграждане на инсталации за изчистване от изхвърлянията от живак, а такъв опит няма на световно ниво“, обясни той. По отношение на азотните емисии и високите нови нива експертът обясни, че влизането в сила на по-старите изисквания вече има аналог в България – затварянето на ТЕЦ Варна.

„Ако не се противопоставим на ЕК, то това очаква и другите централи в България“, каза Николов.

„План Б“ е необходим, но трябва да се борим за „План А“, призова от своя страна енергийният експерт Христо Казанджиев.

ЕК води политика на протекционизъм, което е вредно за българският въгледобив и за централите, заяви от своя страна експертът Щерю Щерев (бивш изп.директор на „Мини Марица Изток“). Експертът коментира, че целта на ЕК е да изравни цените на конвенционалната енергия с тази от възобновяемите енергийни източници, което по думите му не е възможно. Щерев предупреди, че липсата на базови мощности ще се отрази пагубно на страната ни. Той допусна и преустройство на централите на природен газ, но припомни, че засега все още имаме само един доставчик. Освен това ще изисква значителни инвестиции, други цени и означава затваряне на евтини мощности за сметка на по-скъпи.

Експертите коментираха в рамките на срещата, че лошото качество на въздуха и по-високите емисии не са в резултат на работата на термичните централи, а в резултат на изсичането на горите. Спирането на централите, на въгледобива ще се отрази във влошаване на качеството на въздуха, бяха категорични експертите. Според тях търсенето за намаляване на емисиите само за постигане на целта сама по себе си ще има много по-лошо и вредно въздействие и може да струва много по-скъпо на обществото и на българските граждани като цяло.  


Според информацията Преходният национален план предвижда постепенно привеждане в нормите на включените в него инсталации в периода от 1 януари 2016 година до 30 юни 2020 година, при условие, че общите емисии от тези инсталации по замърсители намаляват линейно за посочения период.  Ограничително условие е, че за експлоатационни часове се приемат осреднените часове за периода 2001-2010 г. Това се оказва неприемливо за големите инсталации в страната и те се отказват от участие в Плана за преходния период. Така през 2012 година е изготвен и представен пред ЕК Преходен период, в който са включени 7 големи горивни инсталации.
Новият документ предвижда задължително измерване на емисиите от живак в централите на въглища след 2016 година.  
  

Из обръщението на EURACOAL:

„Следователно, това е последната възможност за въгледобивната промишленост да върне пределните стойности на емисиите от замърсители в бъдеще обратно в рамките на постижими граници. Това е причината, поради която ви пиша сега, като прикрепям писмо от шест страници, което трябва да прочетете и преведете преди да го споделите с министерствата, отговарящи за прегледа на документа LCP BREEF съответно в страните ви. Необходимо е да убедите правителствата си да подкрепят нашите ключови коментари, въпреки че са съобщени в официални документи и обяснени в писмото ми, до голяма степен са пренебрегвани от Европейската комисия по време на това, което се превърна в силно политически процес.

Това е изключително важен момент за въгледобивната промишленост на Европа: ако не се направи нищо, само в рамките на няколко години централите, които работят с въглища и лигнити, ще бъдат принудени да прекратят дейността си поради европеското законодателство“.

Това се казва в писмото на Брайън Рекетс, генерален секретар на EURACOAL от януари да българските представители на въглищната индустрия в България. Реакцията предстои.

 

 

Мини Марица Изток
ТЕЦ
термични централи
въгледобив
зам.-министър Лъчезар Борисов
По статията работи:

Маринела Арабаджиева