НАЧАЛО » ����������������

България на прага да плаща глоба от 3156 евро на ден за замърсяването на въздуха

В момента работим да смекчим тази санкция за държавата като я разпределим между всички общини и само там, където има налично нарушение, съобщиха от МОСВ.

fb
3E news
fb
21-05-2021 03:05:51
fb

България е на прага да плаща глоба от 3156 евро, която Съдът на Европейския съюз й налага заради замърсяване на въздуха с фини прахови частици, съобщи заместник-министърът на околната среда и водите Емилия Тончева на първата официална пресконференция днес на служебния министър на околната среда и водите Асен Личев. В много малка степен са реализираните мерки, далеч сме от изпълнение и вървим към налагане на санкции, допълни Тончева. Тя ще бъде дължима до спиране на нарушенията от страна на България.

В момента работим по въпроса да успеем да смекчим тази санкция за държавата. Вариантът е да бъде разпределена между всички общини и само там, където има налично нарушение, подчерта Тончева. Оперативна програма „Околна среда“ беше предвидила финансиране за изготвяне на Национални планове за справяне със замърсяването на всяка община, но повече мерки в тези планове не са изпълнени. Към момента от министерството коментираха, че няма да бъдат налагани глоби на тези общини. Всъщност предвид перспективата за драстични глоби е логично те да се плащат пропорционално от общините нарушители. От ековедомството не посочиха кои са най-големите нарушители между, които ще бъде разпределна глобата, нито от кога ще започне налагането на глоби.

Проблемите на София и 25 общини с мръсния въздух

Въздухът е мръсен не само в София, рискови са вече 25 общини, в които има сериозно неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух по отношение на фините прахови частици (ФПЧ10).

Във всички общини основният източник на фини прахови частици това е отоплението на въглища и дърва. Използването на неефективни печки и котли на твърдо гориво е най-малко 85% от емисиите на ФПЧ10, показва Националната програма за качеството на атмосферния въздух 2018-2024 година. Транспортът - емисиите на изгорелите газове, особено от дизеловите превозни средства - има допълнителен принос. Други сектори като промишлеността, строителството и изгарянето на отпадъци могат да бъдат допълнителни фактори в конкретни общини, но данни за техния принос няма, пише в анализа на програмата.

Законът за чистотата на атмосферния въздух делегира решенията за справяне с този проблем на общините. Предвидени са дори глоби от 2000 до 5000 лева за кметовете, ако не подготвят план за подобряване на качеството на въздуха. Ако не отчетат постигнатите резултати през годината пред регионалните екоинспекции ги грози глоба от 1000 до 5000 лева. Общините обаче нямат капацитет да изготвят анализа, нито имат възможността да приложат решенията, нито имат законодателната сила да задължат за спазването на мерките "източниците на проблема", коментират експертите.

Проблемът започна да става приоритетен за политиците от 3-4 години, но той е на 15 плюс години. Правим много добри стратегии и програми, но най-важното липсва, не осигуряваме необходимия бюджет, който да се използва правилно. Всяка община има свои специфики. За София е още по-трудно, защото има и географски характеристики, София се намира в котловина и фините прахови частици се задържат по-дълго поради липсата на естествени въздушни потоци, които да ги разнасят. Видин. Русе и Стара Загора нямат този проблем. През 2018 г. София и още няколко общини са получили директно 111 млн. лева за смяна на старите печки за отопление на твърдо гориво с по-екологични уреди за отопление, но процесът върви изключително бавно.

Най-същественият аспект на неспазването на нормите е, че максималният допустим брой на превишения на средно денонощната норма за ФПЧ10 от 50 g/m3 е надхвърлен до голяма степен. Директивата CAFE залага две пределно допустими стойности - средногодишна и средно денонощна (средно за 24-часов период). Средногодишната норма - средната концентрация за една календарна година - е 40 g/m3. Средноденонощната норма е 50 g/m3, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година. Максимално допустимият брой превишения (35 за година) е нарушен в почти всички общини.

По още две наказателни процедура България не е изпълнила ангажиментите

България не е изпълнила ангажиментите по още две наказателни процедури, съобщи министърът на околната среда и водите Асен Личев. Това са процедурата за закриване на депата за неопасни отапдъци и необявяването на защитени зони за местообитанията. Срещу България в областта на околната среда текат 18 наказателни процедури.

Забавяне има и в Плановете за управление на речните басейни от 6 месеца и Плановете за оценка на риска от наводнения, които вървят със закъснение от 18 месеца. Тези планове вече трябваше да са налице и да се изпълняват, коментира Личев. Предстои да проверя какво се случва със системата за управление на водите в реално време на река Искър за 7 млн. лева. Ако беше влязла в сила, нямаше да ставаме свидетели на наводнения и преливане на реката от последните месеци, подчерта Личев. По темата за почистването на река Искър от Столична община за 1,3 млрд. лева, Личев посочи, че компетентните органи да се произнесат са Басейновата дирекция и Регионалната инспекция по опазване на околната среда. Басейновата дирекция вече спря изпълнението на проекта, все още се се очакват проверките на РИОСВ-София. “Отмина времето, в което министърът се обаждаше на регионалните инспекции”, коментира той.

Друг въпрос, който коментира беше свързан с маките ВЕЦ, които са в ръцете на политици и олигарси. За съжаление, каза, че няма да може да случи мораториум за забрана за издаването на разрешителни на ВЕЦ във вътрешността на страната за толкова кратък период от време на служебния кабинет. За решаване на проблемите в сектора не са приети 10-11 законодателни акта, сред които наредбата за рибните проходи, определяне на зони за смесване след заустване, разрешителните за санитарно-охранителните зони.

Националният план за управление на отпадъците 2021-2028 година все още не е приет, защото на два пъти Министерството на финансите отхвърля финансовата обосновка на плана, който струва 1,3 млрд. лева. Според експерти ние пишем най-скъпите стратегически планове и сме царе на плановете и програмата, които така и не изпълняваме.

Личев каза, че не може да забрани изцяло вноса на отпадъци за изгаряне, но ще го намали до минимум. 

Той коментира, че в министерството, въпреки, че нямат възможност за законодателна инициатива, ще работят по най-важните законодателни актове, за да може след избора на новото правителство и Народно събрание, да бъдат внесени веднага за гласуване в парламента.

Асен Личев
Емилия Тончева
въздух
наказателна процедура
общини
отпадъци
ЕК
местообитания
По статията работи:

Рая Лечева