НАЧАЛО » ����������������

Обособяване на шест високотехнологични болници, предлагат след дискусия от КНСБ

Всеки трети българин е бил хоспитализиран, показват прогнозни данни на Здравната каса

fb
3E news
fb
24-07-2014 03:37:00
fb

Обособяване на шест високотехнологични болници във всеки от шестте икономически района на страната, които да извършват всички възможни услуги, са само част от мерките, около които се обединиха участниците в конференция за реформите в здравеопазването, която беше организирана от КНСБ. В същото време част от сегашните болници за активно лечение да се трансформират в такива за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, коментираха експертите.

Според прогнозни данни на Здравната каса се очаква общият брой на хоспитализациите за 2014 година може да надмине 2 млрд. при 1,4 млрд. лева, отделени за болнични разходи.  Така справките сочат, че средно един на трима българи се очаква да премине или е преминал хоспитализация тази година. 

От анализа, изготвен от КНСБ става ясно, че за пет години броят на хоспитализациите, които са били около 1,7 млн. през 2010 г., както и болничните разходи, които за 2010 г. са близо 1,1 млрд. лв. растат с много бързи темпове. Болниците поглъщат ресурс, който не се ползва ефективно и вместо хората да се приемат в краен случай, то болниците са се превърнали в най-лесния начин за лечение, съобщи преди седмици директорът на НЗОК Румяна Тодорова.

Принципът парите следват пациента по някакъв странен начин се изроди.

„Държавата не съдейства за заделяне на достатъчно публични ресурси за здравеопазване, но протекционира и активно съдейства за създаването на лечебни заведения и разкриването на нови дейности. Тези дейности също се финансират от ресурсите на здравната система, въпреки че често не отговарят на здравните потребности”, се посочва в изследването. Стана ясно, че в същото време съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване в България е 54 към 46, което е прецедент в Европейския съюз (ЕС). Като пример бяха дадени страни като Хърватска, Унгария и Словакия, където това съотношение е съответно 84.9 към 15.1, 69.4 към 30.6 и 65.9 към 34.1.

Отбелязан бе фактът, че броят на болниците нараства, като държавните и общинските болници са общо 190, а частните – 108. Броят на последните се е увеличил значително спрямо 2007 г., когато те са били едва 71.

„Недостигът на ресурси в здравната система е породен и от укриването на неплащането на здравноосигурителни вноски”, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров и допълни, че един от начините за осигуряване на повече средства, за който КНСБ настоява много отдавна, е именно криминализирането на подобни деяния.

Д-р Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, който също участва в конференцията, подчерта, че е възможно да се преразгледат начините за финансиране на здравната система. За него е дискусионен въпросът дали ще има институция, която да плаща, и дали изобщо ще съществуват клинични пътеки. Според него, след като пациентите и солидарността са основният приоритет, е възможно в България да проработи моделът на Испания, където са преминали от здравно осигуряване към бюджетно финансиране.

Освен върху финансовите средства за системата, акцент бе поставен и върху все по-намаляващия брой квалифицирани медицински кадри в населените места, освен София. Въпреки че броят на лекарите е над средния за ЕС (386,3 лекари на 100 хил. души население), налице са огромни диспропорции в отделните региони. Лекарите, които работят в столицата, представляват 28,3% или близо 1/3 от всички лекари в страната. По подобен начин седят нещата и със специалистите по здравни грижи, чийто брой, обаче, е по-нисък от средния за ЕС. Около 1/5 от тези специалисти работят в София.

„Всички са недоволни от здравната система в страната – пациенти, лекари, изпълнители на медицинска помощ и институции”, изрази съжаление д-р Иван Кокалов. „Нашата среща е точно за това – да демонстрираме единство и натиск към политиците за решаване на проблемите в здравеопазването”, подчерта още той. „Обърнахме здравето на търговия и започнахме да гледаме на пациента като на ходещ портфейл", каза Кокалов, който представлява синдикатите в здравеопазването. Той призова тези, които носят отговорност за присвояването на 1,4 млрд. от здравните ни вноски, да намерят 328 милиона лева, за да актуализират бюджета на касата за тази година.

Сред останалите предложения, върху които се обединиха участниците в конференцията са  свързани със създаване на здравна стратегия за развитието на системата, която да включва планиране в дългосрочен времеви хоризонт и да отчита миграционните процеси и мотивация на медицинските специалисти за работа в България. Чрез стратегията трябва да се цели оптимизиране на здравноосигурителния модел, изграждане на реален обществен контрол върху публичните средства за здраве и развитие на социалния диалог.

В предложенията има още идеи за явно определяне на правата и задълженията на здравноосигурените лица чрез подаване на декларации за липса на доходи, увеличаване на броя на вноските за възстановяване на правата, ограничаване на правата на лицата без вноски и други.

Представена бе и идеята за развитие на допълнително здравно осигуряване (застраховане) в доброволни фондове над гарантирания от държавата основен пакет от дейности.

Сред останалите искания са приемане на специфичен закон за регистрация и финансиране на лечебните заведения, създаване на единни методики от Министерство на здравеопазването за остойностяване на дейностите и услугите в болничната помощ, както и въвеждане на електронни здравни карти, електронни здравни досиета, електронни рецепти и други.

 

КНСБ
здравна система
здравеопазване
високотехнологични болници
кадри
здравни вноски
конференция
пациент
По статията работи: