НАЧАЛО » ����������������

Заобикалянето на законите е основен недостатък на озеленяването в градовете

Специален закон за озеленяване в градовете вероятно ще реши много от проблемите

fb
3E news
fb
13-06-2021 02:06:25
fb

Специален закон за парковете, градините и уличното озеленяване в градовете вероятно ще реши редицата проблеми при прилагането на законите, коментираха представители на неправителствения сектор в обсъждане „Как да опазим дърветата в градовете“, част от проекта „Застъпници за природата“, който се изпълнява от Асоциацията на парковете в България и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. На последното обучение бяха обсъдени конкретни проекти с опити за застрояване на зелени площи във Велинград, в Благоевград и парк Бачиното, както и емблематичния скандал със застрояването на парк Бедечка в Стара Загора.

Зелената система включва обществени озелени площи в т.ч всички паркове, градини, улично озеленяване, извън селищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.

В София се падат по 13 кв. м на жител зелени площи

Графика: Как Столична община изпълнява Общия устройствен план от 2007 г. по отношение на парковете и градините,

източник презентация на Тома Белев от 4-то обучение по проекта “Застъпници за природата”

 

В Наредба 7 за устройство на зелените територии в градовете законово е определена площта на обществените зелени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина. В големите градове например 20 кв.м на жител, за средни градове 18 кв. м на жител, за малки градове 12 кв.м на жител, за много малки градове 8 кв. м на жител, а за всички села 4 кв. м на жител. За София дори е определена площ от 21 кв м на жител, но реално това, което получават софиянци е 13 км на жител по отношение на съществуващите площи, каза Тома Белев от Асоциацията на парковете в България и общински съветник в Столична община. Според данни, които представи как  Столична община изпълнява Общия устройствен план от 2007 г. по отношение на парковете и градините става ясно, че площта на реализираните паркове и градини е 32 на сто, а на нереализираните паркове и градини е 68 на сто. Това означава, че реално в София на жител се падат по едва по 13 кв.м зелени площи, посочи Белев.

В градовете плановете за застрояване се изпълняват бързо, а плановете за озеленяване практически не се изпълняват.

Какви са разпоредбите в законите, които често се заобикалят

Проблем е прилагането на Закона за устройство на територията и Закона за общинската собственост. В Закона за устройство на територията конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и обхваща жилищни, обществени, производствени имоти, за озеленени връзки между тях и териториите за природозащита.

С подробен устройствен план с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и техническата инфраструктура- публична собственост. За реализирането на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Но прилагането на тези разпоредби се оказва проблем. В този чл. 17 от ЗУТ липсва ангажимент да се прехвърлят в полза на общината за нужда на улици, озеленяване, училища. Много имоти не са отчуждени, прекрасен подарък за инвеститора. Така може да се окаже, че не може да се строят училища, детски градини и да създава озеленяване, коментира Тома Белев. Такъв пример е Долни Лозен с 5000 души население вече, да няма квадратен метър, който да е предвиден за публичната инфраструктура, голямо село без детска градина, училище и озеленяване.

 

Според Закона за общинската собственост, общинската собственост е публична и частна, а терени общинска собственост могат да се използват за изпълнение на функциите на общината, например като част от парка се ползва за дейности за катерене. Терени, които са престанали да изпълняват тази функция, се обявяват от Общинския съвет за частна общинска собственост. Решенията на Общинския съвет се приемат с мнозинство от две трети от общия брой съветници, а за имотите, определени със закон с повече от половината от общия им брой.

Според закона чл. 62, озеленени площи, които представляват публична собственост не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременяване с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели. Когато в терените, определени за озеленени площи-публична собственост, попадат поземлени имоти-частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред.

Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ даде пример с парк “Бачиново” в Благоевград, където през 2006 г. са дадени 18 дка на частна фирма. Според ЗУТ публична собственост не може да бъде сменяна, но това се случва реално. Там има кортове и ползването едва ли е публично в полза на обществото, каза той.

Според вече споменатата наредба 7 не може да се променя предназначението на съществуващи озелени площи освен части от тях за изграждане на техническа инфраструктура след провеждане на обществено обсъждане.

Съдебните процедури- пропуски в законите или липса на подготовка на общините

Оказва се, че и в съда общината не може да се справи с проблемите, свързани в опазването на парковете. Например жителите на кв. Дружба протестираха срещу застрояване на част от парка. Теренът е частен и общината не го отчуждава. Общината предлага на собственика строителството да се измести в общински терен. Собствениците на терена не приемат това като добра възможност и оспорват в съда това решение на главния архитект по този начин да се предвиди градоустройството. Спорът към момента не е решен, на първа инстанция съдът се е произнесъл в полза на инвеститора. На втора инстанция още няма решение. Но още в началото съгласно Общия устройствен план, там е предвидено за застрояване в по-голямата част на този терен. Ограденият терен е частна собственост, само тези 300 квадрата не попадат в парка, коментира кметът Ивайло Цеков. Според него е проблем, че хората не участват активно в обществените обсъждания на Общите устройствени планове и на Подробните устройствени планове, които се превръщат в закон за развитието на съответния район и ако там е предвидено застрояване, общината няма основания да отказва инвестиционни намерения, които лесно ще паднат в съда.

Трудният въпрос с отчуждаването на терените в зелени площи

Въпросът с отчуждаването трябва да бъде решен. В София никога не е отчуждаван имот, предвиден за озеленяване, посочи Белев. На въпрос на 3еNews как да се случи този процес, Белев посочи, че с трябва общините да имат план и срокове за поетапно отчуждаване започва да тече този срок за отчуждаване и в Закона за устройство на територията да се създаде ред, да има воля за уважаване на собствеността.

Ако трябва да се направи сметка за необходимостта от отчуждаване на имотите частна собственост сметката е огромна. Битката на общините с частните собственици също е много трудно и делата се проточват с години, за да се превърне един частен имот в общинска собственост в парковете.  Бизнесът често смята, че изсичането на дървета по време на строителството е нещо нормално, но затова трябва да има специално разрешение. За изсичането на дървета е необходимо специално разрешение не от друг служител, а специално от кмета на населеното място. Нарушението се наказва не само с глоба, но и със задължението на нарушителя да възстанови дървото, коментират експертите.

Уличното озеленяване- бизнес с дървета и проблемът с инвазивните видове

Улично озеленяване подлежи на специален режим в закон за общинската собственост и дърветата не могат да бъдат превърнати в частна собственост. Но няма система за отчуждаване. Сроковете за отчуждаване за улици не се спазват. София не знае колко са площите, които отчуждени за улица. По закон трябва да са отчуждени и да има съответните дървета

Съвсем незаконно градовете се изсичат дървета, за да изникнат гаражи например. Никой няма право да се разпорежда с публично-общинска собственост.

От зелените организации насърчават гражданите да предлагат на общинските съвети да сменят наредбите си, могат дори да заведат дела във Върховен административен съд. Оказва се, че има много неясноти по отношение на дълготрайните декоративни дървета, регистъра на дърветата с историческо значение. Белев коментира, че в момента се подготвя наредба в София Наредба за дърветата с историческо значение

След 5 години от строителството на определен обект се прави проверка за озеленяване, но не се изпълняват. Оказва се, че се развива нов бизнес градовете. Според разпоредбите се позволява дърветата да се намират в кашпи. Инвеститорите вземат под наем дървета в кашпи, докато премине проверката.

България влиза в наказателна процедура за липсата на система за проследяване на чуждите инвазивни видове, а те са широко разпространен проблем в градовете. В големите градове, включително София, това е сериозен проблем и Белев даде пример с фалопия, която е многогодишно тревисто, агресивен вид, няма премахване въпреки средствата, които са инвестирани например в Природен парк „Витоша“, когато е бил негов директор, тя отново е проблем за парка.

Примери за нарушения в градовете

Зорница Стратиева от Асоциацията на парковете в България даде пример с Борисовата градина в София. Нарушават се критериите за премахване на дърветата в зоната до 25 от алеите с ширина 2 м и да се премахват напълно сухите и загнилите дървета, а полусухите и наклонени дървета да се кастрят. В зоната над 25 метра от алеите е допустимо само премахването на дървета, които са сухи, изгнили, наклонени посока алеите, създаващи риск за минувачите. Изсичането на дървета според гражданските сдружения е много повече както предвижда и ПУП.

Другият широко известен случай е плановете за застрояване на парк “Бедечка” в Стара Загора, за който повече информация даде Петко Цветков от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. 

Парк "Бедечка" се рaзпростира на близо 400 декара зелена площ около единствената в града река. В парка има хиляди картотекирани ценни дървета, храсти, свободни пространства и алеи. Лесопарковата площ прелива естествено към влажните зони около река Бедечка. В парка е и уникалното дърво - 600-годишният чинар.
Заради съмнително възстановяване на земеделски имоти в зелените площи, се стигна до план за застрояване. Подобни проблеми има в много български градове и това води до загуби на междублокови пространства и зелени площи, както и до презастрояване. Паркът "Бедечка" трябва да бъде запазен, а за поредица съмнителни, погрешни и порочни решения назад в годините трябва да се направи пълна ревизия. За добросъвестните собственици на терени там трябва да бъде намерено адекватно решение с преговори, медиация и замени. Целта не е зелената площ да се откупи обратно и да се узакони корупция в годините, казват организаторите на инициативата “Запазете Бедечка”. Целта е справедливост за всички страни в този процес и запазен парк. Това искат хората, обединени около мотото "Запазете Бедечка".

Повече информация за казуса може да проследите на ФБ страница "Запазете Бедечка".

Трейлът на филма "Казусът Бедечка" може да гледате ТУК.

озеленяване
градове
дървета
закон
Асоциация на парковете в България
СНЦ БАЛКАНИ
Закон за устройство на територията
По статията работи:

Рая Лечева