НАЧАЛО » финанси

Държавите-членки на ЕС да се изправят пред независима комисия преди да им бъдат спрени парите

Бюджетът на ЕС за следващите 7 години- митове и реалност, обсъдиха депутати и експерти на онлайн дискусия, организирана от Европейския парламент в България

fb
3E news
fb
10-12-2020 05:12:52
fb

Обсъжда се държавите-членки на ЕС да се изправят пред комисия от независими експерти преди да й бъдат спрени парите, коментира евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков  (от квотата на ГЕРБ) по време на онлайн дискусия на тема "Бюджетът на ЕС за следващите 7 години - митове и реалност", организирана от Представителството на Европейския парламент в България.

За правилното използване на европейските средства ще помага преди всичко Съда на Европейския съюз, посочи още той. Един от ключовите въпроси по използването на безпрецедентния ресурс на ЕС от 1,8 трилиона евро е как ще се измерва индикатора Върховенството на закона. Това е ключов въпрос в рамките на обсъжданията на Многогодишната финансова рамка, подчерта и Ян Олбрехт, ЕНП, Полша, съдокладчик за Многогодишната финансова рамка (МФР).

„Разпоредбите са ясни, ако правилата за върховенство на закона не се спазват, ако има риск финансовите интереси да бъдат засегнат трябва да има ясна реакция. Ако правната система не е добре организирана, ако съдебната власт не е прозрачна, ако съдиите се контролират от политиците, тогава има риск…Трябва да се използват показателите за Върховенството на закона“, каза Олбрехт.

Първо парите трябва да са за гражданите, за семействата, за предприятията, но и за държавите, защото администрациите имат нужда от реформа, коментира Валери Айе от Обнови Европа, Франция, съдокладчик по собствените ресурси.

Повече евросредства за климат и дигитализация – митове и реалност 

За следващия програмен период България ще има достъп до повече средства от това, с което разполагаме в момента. Според Новаков е мит, че европейското финансиране за България ще бъде намалено. Друг мит според него е, че България не е готова да управлява тези евросредства. Новаков определи и като мит твърденията, че европейските лидери няма да успеят да се споразумеят и отбеляза, че по всичко личи, че сделката ще е факт. За следващия програмен период България ще получи 16 млрд. евро по оперативните програми и по програмата за земеделие. Над 12 млрд. лева европейски средства ще привлечем по Плана за възстановяване. Отделно около 1 млрд. евро ще успеем да получим за зелен преход и енергия, припомни Новаков.

България няма ясни приоритети, а Планът за възстановяване не е амбициозен по отношение на възстановяване, разкритикува макроикономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

На европейско ниво околна среда и дигитализация са приоритети, които вече получават много по-голям акцент. По кохезионните фондове  ( по оперативните програми) 30% от средствата трябва да са за мерки, свързани с опазване на околната среда. В Европейския план за възстановяване 37% се заделят за зелени политики и климат и 20% за дигитализация. Формално това предвижда и българския План за възстановяване. Според Георги Ганев обаче зеленият приоритет е слабо застъпен в предложенията на правителството. Преходът към зелена икономика е свързан със загуба на традиционни работни места, изключително е засегната е индустрията. Икономистът посочи, че това е парадоксът на зеления проблем и е крайно време да започнем да го разбираме, защото той трябва да се гледа глобално, от климатична гледна точка няма значение дали емисиите ще се произвеждат от производство в Германия или в Китай. Но пък ще се постигне разнообразяване на неевропейските източници на доставка от пазари като Индия и Африка например, каза Ганев.

Според Теодор Панайотов, изпълнителен директор на Coursedot - компания, която започва съществуването си благодарение на европейски средства е важно във всяка програма да се поставят по-ясно критериите за изпълнение, за да може бизнесът да се формира в помощ на глобалните цели, които ЕС си поставя.

България трябва да планира малко цели, каза Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, който припомни думи на вицепремиера Томислав Дончев, ако държавата има повече от три приоритета, значи няма приоритети. В сектора на земеделието, за периода 2014-2020 година бяха предвидени 2,8 млрд. евро, бяха планирани много мерки. Но има мерки, които никога не тръгват. Управляващият орган никога не ги отваря и посочи важната мярка за сътрудничество, трансфер на иновации, къси вериги на доставка, както и мярката за обучение на земеделските стопани. Няма значение до кой ще стига подпомагането, важно е основните цели като намаляване на пестицидите и 25% земеделска земя да бъдат постигани, подчерта Стоилко Апостолов.

Какво си представиха участниците като предмет, който да изрази реалните постижения в България след 10 години? Според Андрей Новаков това ще бъде сателит в космоса, според Георги Ганев това ще бъде батерия, от която ще черпим неизчерпаема енергия, за Стоилко Апосотолов това български и биологично чисти храни в българските детски гради. 

Но най-важното е да разберем, че в България ще влезе безпрецедентен бюджет, който няма да се повтори в близките 10 години, отчитат експертите. Затова е много важно как ще се използват тези средства. Освен това трябва да знаем, че с всяко евро трябва да успеем да мобилизираме поне още толкова заемен ресурс и частен капитал.

От 1,8 трилиона евро, ЕС ще ползва 750 млрд. евро от капиталовите пазари, което се случва за първи път в историята на Съюза, който за последните 10 години трябва да се справя с финансова, бежанска и пандемична криза.

Още дискусията на тема "Бюджетът на ЕС за следващите 7 години - митове и реалност", организирана от Представителството на Европейския парламент в България:

Томислав Дончев: Бюджетът на ЕС 2021-2027 година ще е рекорден, над 1.8 трилиона евро

В бюджета на ЕС за 2021-2027 година има нов подход за финансиране

Митове и реалност
Европейски парламент-България
онлайн дискусия
Андрей Новаков
Томислав Дончев
Ян Олбрехт
Георги Ганев
Стоилко Апостолов
Теодор Панайотов
По статията работи:

Рая Лечева