Теодора Георгиева: ICGB ще допринесе за трансформацията на газовия пазар в България към диверсификация и конкурентност

Четирима нови търговци ще навлязат на българския газов пазар след пускане на газопровода в експлоатация, а със запазения капацитет от Булгаргаз се осигуряват 1/3 от нуждите на страната от газ за 25 г.., казва изп. директор на проектната компания за газопр

Теодора Георгиева

Изпълнителният директор на АЙ СИ ДЖИ БИ* (ICGB)Теодора Георгиева притежава повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. В момента г-жа Георгиева е Изпълнителен директор на „Ай Си Джи Би“ АД (Проектът IGB), както и член на Съвета на директорите. Отговаря за цялостното управление и развитие на Междусистемния газова връзка между Гърция и България. От 2012 г. до 2014 г. Теодора Георгиева е била Управляващ директор на Набуко България, а преди това 13 години е работила в OMV България, като осем от тях е ръководила компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по „Финанси“.

 

Г-жо Георгиева погледите на всички специалисти от газовия сектор са насочени към проекта за газовата връзка между България и Гърция. Преувеличени или оправдани са очакванията към този проект?

-   Интерконекторът с Гърция е основополагащ за развитието на газовия пазар в България. Това е първият проект, който реално ще доведе до така желаната от години диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB, България и съседните й държави ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газот различни източници като САЩ, Алжир, Египет и други.

Тук е момента също така да кажа, че след пускане в експлоатация на газопровода ще навлязат четирима нови за българския газов пазар търговци. При стартиране на търговска експлоатация, ще бъде предложен и останалия нерезервиран капацитет, което ще създаде допълнителен потенциал и възможности за навлизане на още участници на пазара. В тази връзка, смятам че значението на проекта е не само стратегическо от гледна точка на диверсификацияна източниците и сигурност на доставките на газ, но и ключово за развитието на един по-отворен, динамичен и конкурентен газов пазар у нас.

 

Въпреки трудностите към момента, очаквате ли да бъде спазен графикът за строителство и в края на 2020 г. да започне експлоатацията на газопровода?

-   Вярно е, чепроектът премина през редица перипетии и предизвикателства, докато достигане на етапа на строителство. Голямата част от тези трудности бяха извън контрола на проектната компания - визирам главно забавянията, свързани с възлагането на тръжните процедури. Към днешна дата, очакваме до няколко седмици да приключи изборът на изпълнители за производство и доставка на тръби и на проектиране, доставка и строителство. С подписването на съответните договори, са налице всички необходими условия, в това число и всички законодателни и регулаторни разрешителни, както и необходимото финансиране, за да пристъпим към строителство. В тази връзка, планираме официално откриване настроителна фаза до края на м. май 2019 г., така както е предвидено в графика и начертаната пътна карта. Това ще даде възможност за приключване на строителство до края на 2020 г. и стартиране на търговска експлоатация началото на 2021 г.

 

За кога е планиран физическият старт на проекта за газовата връзка с Гърция ? Кога планирате да започне полагането на тръбите за газопровода?

-  Както вече, споделих очакваме подписване на договорите с избраните компании да приключи до края на м. май т.г. След сключване на договорите, веднага стартира процесът на мобилизация на екипите на изпълнителите и процесът на производство на тръбите. По договор първата доставка и съответното полагането на тръбите е предвидено в срок от около 4 месеца след подписване на споразумението, като този период е необходим за изработката на съответна партида.

 

Самото изграждането на газовата връзка с Гърция прави компанията ICGB сериозен играч на газовия пазар. Бихте ли очертала значението на интерконектора не само за българския, но и за регионалния пазар. Как гледате вие на възможностите ICGB да може да пренася природен газ и от други планирани газопроводи към Европа като EastMed или Eastring?

-  Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България има за цел да осигури диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и региона. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB България и съседните ѝ държави ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ.

Проектът осигурява инфраструктура за пренос на природен газ от Южния газов коридор и обезпечава сигурността на доставките за България, като значително намалява зависимостта на страната от само един източник. Реализирането на интерконектора е стратегически важно и поради множеството възможности за връзка с други големи енергийни проекти. Ще изброя някои от най-ключовите:

  • ICGB ще осигури повишена сигурност и диверсификация по източник и маршрут на доставките на газ чрез свързаност по направлението Гърция-България-Сърбия с Южния газов коридор и находището Шах Дениз 2 в Република Азербайджан;
  • Проектът създава възможности за свързаност и има синергия с други бъдещи важни проекти в региона – LNG терминала при Александруполис, Гърция; EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.
  • IGB е от стратегическо значение за реализацията на вертикалния газов коридор, подкрепян от Европейската комисия, който свързва междусистемно мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария.
  • Проектът сериозно ще допринесе за развитието на концепцията на българската страна за реализация на газов хъб „Балкан“;
  • Реализирането му създава възможности и за транзитен пренос през газопровода Гърция – България и газотранспортната система на “Булгартрансгаз” ЕАД към останалите мeждусистемни връзки – направление Румъния, направление Сърбия.

В тази връзка, възможността за доставка на природен газ от различни източници ще допринесе и за развитието на газов хъб „Балкан“. Както знаете, през последните години Булгартрансгаз реализира проекти за рехабилитиране и разширяване на своята мрежа, което също създава предпоставки за пренос на по-големи количества природен газ, които биха могли да бъдат доставени и посредством интерконектора. Смятам, че всички газови проекти, които се реализират на територията на страната допринасят за развитието на газовия пазар в България и региона и ще имат благоприятен ефект за потребителите на природен газ.

 

Близо 30% от потреблението на природен газ у нас ще бъде осигурено чрез проекта IGB за България. Очаквате ли да настъпят големи промени в газовия сектор у нас с реализирането на проекта?

-  Пазарът на газ в България неименуемо ще се промени. Всъщност именно ICGB се явява големият гейм-чейнджър, който ще допринесе за трансформацията на газовия пазар. И точно това е една от причините проекта да се радва и на силната подкрепа на Европейската комисия, чиято цел е да се създадат конкурентни пазарни условия и да се преодолее зависимостта на страната от един единствен доставчик на газ. Отново подчертавам, че към момента четирима нови търговци ще навлязат на българския газов пазар след пускане на газопровода в експлоатация, както и че със запазения капацитет от Булгаргаз, през газопровода се осигуряват 1/3 от нуждите на страната от газ за 25 години. Това дава гаранция, че страната няма да попадне отново в кризисната ситуация от 2009 г., когато не разполагахме с никакви алтернативи.

В допълнение, аз силно вярвам в либерализацията на газовия пазар и в ефективността на пазарните механизми. За да бъде успешен този процес е необходимо всички участници да имат активен принос. В тази връзка, основния ангажимент на преносните операторие да осигурят необходимата инфраструктура за пренос на природен газ, прозрачни и недискриминационни условия за достъп, както и тарифи, които отразяват реалните разходи за експлоатация и развитие на мрежата. Надявам се, че от своя страна търговците на природен газ, поставени в конкурентни пазарно условия, ще имат възможност да предоставят и по-конкурентни цени на българските потребители.

 

Успяхте ли да се преборите с предизвикателствата по конструирането и изграждането на проекта? Как успяхте да се справите с всички трудности от 2015 г. досега?

-  Към проекта се присъединих през 2015 г., като към онзи момент все още нямаше прието окончателно инвестиционно решение, както и екип с утвърдени функции, отдаден изцяло за развитието и реализацията на проектната компания. Днес с радост мога да заявя, че проектът има много поддръжници, които вярват в неговата стратегическа значимост и са уверени в неговата необратимост– Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, азербайджанската държавна нефтена компания Сокар и много други.

Смея да твърдя, че през последните години постигнахме много. Положихме изключително целенасочени усилия за реализацията на проекта, като успяхме да достигнем и до решителния етап на старт на строителство. Когато започнах работа в компанията, бяха налице сериозни предпоставки проекта да се проточи във времето и дори имаше значителен риск за неговото осъществяване.Приех задачата изключително отговорно, защото приемам осъществяването на газовата връзка като кауза за България и за мен в личен план.

През последните две години успяхме да обезпечим финансирането на проекта , като получихме допълнително грантово финансиране в размер на 39 млн. евро по Оперативната Програма Иновации и Конкурентоспособност. Припомням, че още през 2010 г. за Проектната компания е одобрено безвъзмездно финансиране в размер на 45 млн. евро от Европейската Енергийна Програма за Възстановяване, като допустимия срок за усвояване на посоченото финансиране беше удължен до 31 декември 2021 г. В допълнение, благодарение на подкрепата на българското правителство и отпуснатата за проекта държавна гаранция в размер на до 215 млн. лв. при договарянето на заемно финансиране, бяха стартирани преговори за предоставяне на дългосрочен заем от ЕИБ при изключително благоприятни за компанията лихвени нива. Заемното споразумение ще бъде сключено между БЕХ и ЕИБ, като средствата ще бъдат предоставени на проектната компания, чрез подписване на допълнително заемно споразумение между БЕХ ЕАД и „Ай Си Джи Би“ АД при същите условия, на които е договорен заемът с ЕИБ. В процес е и финализиране на процедурата за одобрение сключването на междуправителствено споразумение между Гърция и България, което ще уреди данъчно-правния статут на проекта и ще стабилизира облагането с корпоративен данък за периода на търговска експлоатация.

Наред с това, приключи и процедура по нотификация за държавна помощ на посочените по-горе мерки, като решението на ЕК е, че мерките за подкрепа на проекта са съвместими с правилата за функциониране на вътрешния пазар.

През август 2018 г. проектната компания получи съвместно Решение от регулаторите на Гърция и България за освобождаване на проекта от правилата за достъп на трети страни и регулирана тарифа, включително и от задължението за отделяне по собственост. С оглед на полученото Решение за освобождаване, проектната компания стартира изпълнението в срок на дейности по процедурата за сертифициране, като през м. ноември 2018 г. към регулаторите на Гърция и Българи е подаден за одобрение Тарифен Кодекс, а през м. февруари т.г. Мрежови Кодекс на газопровода.

От техническа гледна точка, проектирането на газопровода е приключено, както за българската, така и за гръцката територия. Налице са основните разрешителни – оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и разрешение за строеж.

Относно тръжните процедури, както вече знаете, въпреки пречките и забавянето свързано с постъпили жалби, през м. март 2019 г., беше избран инженер-консултант за проекта, а възлагането на останалите две процедури – доставка и производство на тръби и строителство, като както вече споменах, следва да приключи до края на м. май 2019 г.

 

Проектът ICGB ли ще спомага за реализирането на газовия хъб „Балкан“? Дали проектът „Балкан“ ще даде нови възможности за пренос и доставки за ICGB?

-  Създаването на газова инфраструктура и нови трасета за доставка на природен газ от различни източници ще благоприятства и развитието на газов хъб „Балкан“, както и на борса за търговия с природен газ. Един от гарантите за ликвидност на газовия хъб ще бъде възможността на търговците да търгуват природен газ от различни източници, което ще допринесе за повече конкуренция на пазара и би създало по-добри условия за потребителите. В допълнение, реализирането на газов хъб „Балкан“ и съсредоточаването на разнообразни газови потоци в страната ще повиши значително интереса на търговците, а също и необходимостта от използването на газовата инфраструктура в това число и на интерконектора с Гърция. Смятам, че би имало има синергия между двата проекта

 

Планира ли се да се направи пазарен тест за търсенето на гориво от LNG терминал край Александруполис?

- Както вече споделих потенциала за бъдещи доставки е LNG терминала при Александруполис, който има сериозна синергия с IGB и EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен газ от Израел, Египет.

 

Обсъждани ли са вече нивата на транзитните такси, които ще трябва дасе заплащат от България за доставките на гориво чрез TAP, TANAP и ICGB?

- Тарифният кодекс за прилагане на тарифите за пренос и неговото одобрение от страна на регулаторите на съответните държави, през които минава проекта е част от процедуратаза сертифициране като независим преносен оператор, и всеки един от посочените газопроводи е минал през процеса.

В тази връзка през м. ноември 2018 г., ICGB подаде за одобрение Тарифен кодекс към регулаторите на Гърция и България. Тарифният кодекс съдържа окончателната методология, приложима за изчислението на тарифата на IGB съгласно одобрената от регулаторите методология при провеждането на пазарния тест за проекта. В Тарифния код е посочена и референтна тарифа за пренос, като окончателната стойност, ще бъде оповестена след завършване на строителство, когато ще са известни действителните разходи за реализацията на проекта. В този смисъл, тарифите на всеки един от изброените проекти, остават търговска тайна до стартиране на търговска експлоатация.

Въпреки всичко, считам че тарифите за пренос на TAP и TANAP, ще бъдат конкурентни и атрактивни за търговците, с оглед на това, че целият капацитет по газопровода е запазен. Относно ICGB, постигането на конкурентна тарифа беше една от основните ни цели и наш ключов приоритет с оглед осигуряване на допълнително безвъзмездно финансиране за проекта от ОПИК и дългосрочно заемно финансиране на изключително благоприятни лихвени нива. Благодарение на държавната гаранция, считам, че успяхме да постигнем изключително конкурентни нива на тарифата.

 

Интересни са отношенията с Азербайджан и възможността за бъдещи газови доставки от каспийските находища. Очаквате ли цените на природния газ от Азербайджан да бъдат конкурентни или по-ниски в сравнение с руските, които е определил „Газпром“ за България?

- Сектор енергетика е ключов в двустранните отношения с Азербайджан и имаме формирано стратегическото енергийно партньорство между нашите две страни. България разглежда Азербайджан, като важен източник за диверсификация на доставките на природен газ, с цел повишаване на енергийната сигурност на страната ни и в региона на Югоизточна и Централна Европа. В тази връзка трябва да отчитаме създадените отлични контакти и успешната работа на съвместната нефтена и газова работна група между МЕ и SOCAR, която се оказа изключително ефективен инструмент.

Още през 2013 г. в Баку е подписан договор, за срок от 25 години, между „Булгаргаз“ ЕАД и SOCAR за  закупуване на природен газ от Консорциума „Шах Дениз“ и конкретно от втората фаза на едноименното газово находище. Доставките на 1 млрд. куб. м. годишно природен газ за България се очаква да започнат  в края на  2020 г., съгласно графика на изграждане на газопровода TAP и интерконектора IGB.

На практика след 2020 г. азербайджанският природен газ от Шах Дениз 2 ще задоволява около 25%-30% от потреблението на природен газ в България, което е сериозен дял и ще повиши значително енергийната сигурност на страната ни. Договорно-правната база между двете страни е добре развита, като са подписани няколко меморандуми за разбирателство на междуправителствено и корпоративно ниво, като: Меморандума за разбирателство и сътрудничество в областта на енергетиката, подписан през 2009 г.,  Меморандума за разбирателство между „Български енергиен холдинг“ ЕАД и SOCAR, подписан през 2012 г. и Меморандума за разбирателство между „Булгартрансгаз“ ЕАД и SOCAR от 2017 г. относно възможностите за доставки на азербайджански природен газ на територията на България до други европейски пазари чрез съществуващата българска газопреносна система, включително чрез стратегическия проект за регионален газов хъб „Балкан“. 

Относно цените и условията за пренос, както знаете, пазара на природен газ е сложен и има своите специфики, при които е необходимо повече време на пазарните механизми да се реализират в пълна степен. В този аспект считам, че в последните години се направи много от националния оператор и регулатор и са положени добри основи за осигуряване на либерализиран пазар.От нормативна гледна точка вече са изработени всички правила за търговия на газ и търговия на капацитети. Нашият проект отговаря на всички европейски изисквания и ще даде възможност за пренос на природен газ на търговците по прозрачен и недискриминационен начин. От тук нататък, условията по договорите за доставка на природен газ са в ръцете на търговците.

 

Азербайджанската компания SOCAR има амбиция да участва и в газифицирането на България. Известно е, че чрез дъщерна компания  такъв процес вече се осъществява в Албания. Това свързано ли е с възможностите за разширяване на капацитета на газовата връзка в бъдеще ?

- С оглед на посоченото до тук, намирам едно подобно участие на Socar в газифицирането на България за напълно възможно и конструктивно, като то би затвърдило още повече партньорство между двете държави. Считам, че при реализирането на такъв проект ICGB ще има ключова роля. В допълнение, а и съгласно поставените от националните регулатори изисквания в решението за освобождаване, още през 2022 г., ICGB ще отвори пазарен тест за да проучи интересът към увеличаване капацитет на газопроводът от 3 млрд. куб. м. на 5 млрд. куб. м.

------------------------------------

*АЙ СИ ДЖИ БИ (ICGB)

Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация DEPA S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison SpA (50%).

В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB се проектира да се свърже с гръцката национална газопреносна система в района на гр. Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в района на гр. Стара Загора. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/година в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/година, като следва развитието на пазара и по този начин позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Налице е подписан Меморандум за разбирателство между „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД и TAP AG относно съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на газопровода IGB и с Трансадриатическия газопровод.

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари