НАЧАЛО » интервюта

Руслан Стефанов пред БНР: Защо непрекъснато има една въртяща се врата между едни и същи хора, които ту влизат, ту излизат от енергетиката

fb
3E news
fb
24-07-2019 11:06:00
fb

“Получаваме негативни доклади от Европейската комисия и ще продължим да ги получаваме за неспазване на процедурни правила, които са добре известни“. Така Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира пред БНР начина, по който бяха сменени председателят и изпълнителният директор на БЕХ в петък - “по телефона, без аргументи, които да бъдат изложени публично“.

“В момента България е заявила желанието си за членство в Организация за икономическо сътрудничество и развитие, а там има много ясно определени правила за това как се управляват най-добре държавни предприятия. Българските министри, българското правителство би трябвало достатъчно добре да ги знаят. Разбира се отново, както и в случая с българската прокуратура, министърът на енергетиката има тези правомощия - да смени, когато иска като принципал управляващите в едни държавни предприятия. Тъй като обаче тези държавни предприятия са изключително важни както за държавния бюджет, така и за енергетиката, т.е. за крайния потребител, трябва да има съответна процедура, трябва да е ясно защо, какви са целите, защо предходното ръководство е сменено. Разбира се изтича мандатът, той естествено се сменя – от там трябва да има отчет какво е свършено, какво не е, какви са целите“.

Стефанов коментира също, че е притеснително това, че остава неясно какво е свършил освободеният от БЕХ екип, както и защо непрекъснато едни и същи хора ту влизат, ту излизат от енергетиката.

“Притеснителното е, че ние не знаем какво е свършил този екип в енергетиката – от какво сме доволни, от какво не сме, а и какво се очаква от новия екип. И другото, което не знаем по тази причина, е защо непрекъснато има една въртяща се врата между едни и същи хора, които ту влизат, ту излизат от енергетиката“.

Припомняме, че сегашният шеф на БЕХ вече веднъж оглавяваше холдинга, а около напускането му имаше доста въпроси.

Руслан Стефанов постави въпроса за липсата на критерии за управление на енергетиката, не се казва какво се очаква от тези предприятия, липсва стратегия за тях и  „на практика това,  което остава като впечатление е че едно лоби се сменя с друго лоби.  Тоест едни хора, които раздават едни обществени поръчки на точно определени фирми или студен резерв на точно определени хора се заменят с други, които пак ще го раздадат, или на други, или пак на същите, но вече съответните комисионни и договори ще бъдат насочени на друго място. Тоест това е. Говорейки за прозрачност това е, което притеснява най-много хората - липсата на процедури, липсата на правила и липсата на показатели, по които да се оценява дейността на тези дружества“, каза той.

Българската енергетика така или иначе е в сложно положение, особено електроенергетиката и поради декарбонизацията, и от тази гледна точка и натрупаните проблемите през годините включително неяснотите по инвестиционния процес на „Турски поток“ и  АЕЦ „Белене“, допълни още експертът, заявявайки за пореден път за  липсата на яснота. „Защото не е ясно кой има изгода, че се строи ? Само фирмите – т.е. едни 3 млрд. отиват само при определени фирми“, смята той.

По думите на Руслан Стефанов става въпрос не за единичен случай, а за системно нарушаване на правилата в българската енергетика.

Експертът изрази очакване за  лек и тежък вариант за българската енергетика в отговор на въпрос докъде ще му излезе края, особено за сектор част от националната сигурност.   Лек според него ще е вариантът при който българските граждани продължат да плащат за проекти като  АЕЦ „Белене“ както стана за банковата криза 1996-1997 г., за българската приватизация, както стана за КТБ. „това е лекият вариант“, каза той.

„Тежкият вариант е когато може да се окаже, че България е в сериозна зависимост от страните, които прокарват тези проекти, има сериозни икономически, корупционни зависимости, превзети са елити, политически партии“. „Когато има такава дълбочина и системност на  неяснотата и недобро управление може да бъде всеки“ , каза той в отговор дали става въпрос за Русия.  „Когато говорим за проекти като „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, да става въпрос за Русия, допълни впоследствие той. „Това създава системна несигурност в страната „ , каза Стефанов, уточнявайки, че тук е и основният проблем и по отношение на европейските партньори на България, че „не виждат позитивни сигнали от страната ни“.

 

В началото на разговора Стефанов коментира и последните събития, свързани с кибератаката срещу НАП, като постави и въпрос за доверието. Именно липсата на недостатъчно доверие е причина за неприемането на страната ни в Шенгенското пространство, припомни той. „Това, което показват действията, които са критикувани и в редовните доклади за партньорство и проверка на ЕК, сега вече и в европейския семестър, защото тук вече става въпрос и за икономика на страната, показва липсата на професионализъм в процеса, който се следва. Прокуратурата има разбира се право да задържа всеки, за който сметне, че е извършил престъпление Това, което притеснява и за което сме говорили много пъти и в Центъра за изследване на демокрацията (от 1999 г. го говорим, т.е. Вече 20 години) е именно липсата на яснота кога именно се изнася информация в общественото пространство“, каза той. Стефанов напомни, че изнасянето на такава информация става на база на доказани и разкрити и определени от съда престъпления.

 

Експертът обърна внимание, че никой от българската администрация не е посъветвал гражданите какво да направят в случай на установяване за изтичане на личните данни. „Това беше направено от български експерти“, уточни той.

 

 

Експертът обърна внимание, че никой от българската администрация не е посъветвал гражданите какво да направят в случай на установяване за изтичане на личните данни. „Това беше направено от български експерти“, уточни той.

По статията работи:

Маринела Арабаджиева