Реалистично е АЕЦ „Белене“ да бъде построена за под 9 млрд. евро

България е единствената държава в ЕС, която е увеличила дела си на производството на ток от въглища

Г-н Манчев, какъв ще бъде фокусът на предстоящата конференция на „Булатом“?

Фокусът ще бъде върху това, че е стартирала официално процедурата за избор на стратегически инвеститор или инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“. И не на последно място: грешката, която се допуска от много правителства, включително в Европейската общност, за неангажираността им, относно изграждането на ядрената енергетика като безалтернативно за решаване на енергийните нужди на хората. Правителствата винаги се опитват да решат някакъв въпрос за пазарен механизъм, което не е вярно. Пазарният механизъм се изменя много, когато един проект има живот 60 години. По някакъв начин тези модели, които досега работят те са за централи, за модели, на които се разчита да работят 30 години.
Ненапразно в световен мащаб като контрапункт на това, което казвам и подкрепям е, че държавите трябва да имат ясни модели за изграждане на атомни централи и язовири. Именно язовирите в света са само на държавите, защото там се прави воден резерв на съответната държава и възвръщаемостта на парите е с период 30 – 40 години. И обикновено държавата има възможност да инвестира и подкрепи, изгради подобен проект и така да се реши въпроса.

Това означава ли, че ние не може да правим язовири?

Това означава ли, че на този принцип няма да пием вода? Няма логика. И тази грешка, която се насажда по някаква логика през банкери и не знам си кой си.

Тоест ако не работи на свободен пазар не трябва да се прави? Това ли е логиката на инвеститорите?

Неотдавна излезе доклад на Световната енергийна асоциация, която е базирана в Париж, а тя е като основен контрапункт на ОПЕК - това са потребителите на нефт, а не производителите. И в доклада им ясно е написано, че изграждането на атомните централи е задължително и то с участието на държавите. Тоест в съответните държави, пряко да участват – да подкрепят проектите си, за да могат да решат алтернативата за добиване на енергия в дългосрочен план. Така ще може да се развиват и възобновяемите енергийни източници, които, ако не са подкрепени от някаква базова чиста енергия то няма как да се развият.

Всички метаморфози, които правим от производство на енергия от слънце, вятър, биомаса и дори вода, ако искате включително, и различните начини, по който ние да я депонираме някъде енергията, излизат извън понятието „пазарен механизъм“. Няма много такива възможности в света - за изграждане на огромни батерии, или да се превръща енергията в някакъв друг енергиен източник: например от енергията да произвеждаме водород, пък той да бъде изгарян. Разбирате ли, като се направи трансформация задължително тя излиза извън рамките на понятието пазарен механизъм. И тук е ролята на държавата да каже по какъв начин ще подкрепи нещо, което излиза извън рамките на пазарен механизъм, но е ясно, че в дългосрочен план то е положително.

Ядрената енергетика не излиза извън рамките на пазарния механизъм и въпреки това от страховете, които се насаждат по един или друг начин, хората се опасяват, страхуват се. Вместо ясно да се разяснява и да се упражнява максимален натиск върху ядреното общество да ги прави по-безопасни и по-безопасни.

В момента ядрените централи са достигнали много високо: по-безопасни от техногенна гледна точка ядрени съоръжения няма в момента.

Какви са следващите стъпки за АЕЦ „Белене“ сега, след обявяването на процедурата за избор на инвеститор?

Сега ще очакваме до еди-кой си август да се върнат писма за ангажименти, като на базата на тях, компаниите се ангажират да предоставят някакво търговско предложение те ще подпишат NDA споразумение. След подписване на писмото за ангажимент и за конфиденциалност инвеститорите ще бъдат допуснати до така наречената „стая на данните“, в която да могат да си готвят техните предложения. Те ще имат купища въпроси към съответния възложител - Минстерството на енергетиката и НЕК.

Може ли да очакваме, че могат да се получат разминавания и държавата да поиска в един момент да се ангажира повече с проекта?

Позицията към момента е добре. Тя как ще се измени и дали държавата ще се ангажира повече ще се решава по време на преговорния процес.

Как ви се вижда структурата към момента за предложението за инвеститорите за включване в проекта като държавно участие и капитал, който е инвестиран?

Държавното участие в момента се базира на участието на НЕК, с похарчените до момента пари по проекта. Това на пръв поглед изглежда добре, но на втори не е. Аз смятам, че държавата трябва да бъде мажоритарен собственик на проекта и да управлява този процес. Аз лично бих препоръчал държавата да бъде 100% собственик на тази централа. Видно е, че няма какво да правиш в следващите 30 г., освен да произвеждаш базова енергия от някой сигурен източник с всичките изисквания, които трябва да направиш към източника – тоест централата да може да участва в регулирането, да бъде собственост на държавата, защото се явява част от националната сигурност например. Не е възможно държавата да абдикира от националната си сигурност. От всичко може да абдикира, но точно от това – не. Всъщност това е държавата – нейните 7 милиона хора. Другото е територия.

Знаете, че НПО екологичните организации са против проекта и продължават да обясняват, че няма как да балансираме системата с толкова големи количества базова нощна енергия или къде ще депонираме ядрените отпадъци? Тази дискусия как ще продължи?

Тези организации са зелени, не защото пазят природата, защото са зелени. Просто трябва да пораснат малко. Те продължават да разсъждават, че ние ще горим въглища. Наскоро прегледах един анализ на Световната енергийна асоциация и него е записано кой каква енергия произвежда. Ние сме единствената държава, която си е увеличила дела на производството на електроенергия от въглища. Страни като Полша и Германия са си намалили производството с някакъв процент. При нас е обратното.

И проблемът със зелените е следният: те казват – ние сме за това да си цапаме атмосферата, тоест да горим въглища. Защото инвестициите за изчистване на въглеродните емисии, включително и при газовите централи, са скъпи мероприятия. И проблемът, когато се разсъждава в световен мащаб е, че когато големи държави си позволяват лукса да цапат атмосферата, но не плащат – като китайците или американците. А Европейската общност, която е една от най-дисциплинираните, заявява, че ще си плаща за това. И оттам се получава голямото разминаване в остойностяването на продукта и колко той всъщност струва. Ядрената индустрия си плаща за съхранението на ядрените отпадъци. Термичните централи плащат частично като погребват част от сгурията на въглищата, но не плащат всички емисии, които изпускат. ТЕЦ-овете се опитват да чистят серните окиси, но не плащат за въглеродния диоксид, живака и азотния окис. Газовите централи също, а вече в Европейската общност трябва да се плаща.

И в крайна сметка за какво говорим ние – да подкрепяме мръсното производство, да не правим чисто производство, защото НПО-тата не са наясно как се случва процеса. Ядрената енергетика е един от малкото бизнеси, който е решил въпроса с ядрените отпадъци за стотици години напред като отработено гориво и отпадъци. Ние не казваме, че този процес е прост или евтин, но той е много по-евтин, отколкото милионите кубични метра сгурия и CO2, което се отделя при горенето.

Нормално ли е по нашите земи така да се противопоставят технологиите – въглищна срещу атомна централа?

Нямам нищо против да се противопоставят, но когато има решение, но такова в момента няма. Ние дори имахме министри на служебни правителства, които обясняваха как ние имаме много голяма инсталирана мощност. Знаете обаче, че в определени моменти на годината ние имаме дефицит, защото тази инсталирана мощност влиза в конфликт една с друга или не работи. Така например през зимата пада сняг, дните са малки и не винаги духа вятър. И тази енергия трябва да я балансираш някъде с нещо си.

Да приемем, че ние в България ще произвеждаме 80% енергия от ВЕИ. Как точно ще я разпределим тази мощност за 24 ч? Готови ли сме да си плащаме цената на това, което се произвежда. Колкото и да е поевтиняла енергията от ВЕИ тя е по-скъпа от тази на атомните централи. В момента, ако балансирането на зелената енергия струва по 9-10 лв./мвтч, то с увеличението на ВЕИ-тата балансирането ще стане 30-40 или дори 50 лв. То е съизмеримо с цената на произвежданата електроенергия. И не е лошо това да се знае от хората. Можем да правим страхотни батерии, ще горим водород и ще имаме изцяло чиста и беземисионна енергетика. Напомням само, че целта на ЕС е до 2050  г. да има беземисионна икономика, а не енергетика – това са две много различни неща. Именно беземисионната икономика в момента върви към електрификация почти на всичко. Просто друго не е измислено. Тук разбира се не забравям и водородните технологии, но друго просто не сме измислили.

Във въпросния анализ е записано, че неправилното поведение на държавите към атомната енергетика в близките 30 г. ще струва около трилион и половина евро повече, отколкото ако страните своевременно се ангажират в изграждането на ядрени централи.

Наскоро от Института по енергиен мениджмънт представиха своето изследване и анализи колко би струвало спирането на въглищните централи и преминаването към газови централи. Следващият етап в декарбонизация на България се оказва, че ще струва 58 млрд. лв. на България. И те предлагат да се търсят варианти за развитие на въглищните централи и на ядрените мощности.

Кои са те? Трябва да ограничим въглищните централи. След като бъде построена АЕЦ „Белене“ и инсталираната ядрена мощност стане 4000 мвт, и трите централи в района на „Марица Изток“ ще трябва да бъдат ограничени. Въглищните централи тогава, които са с около 3000 мвт инсталирана мощност ще трябва да произвеждат не около 20 млн. мвтч електроенергия, а наполовина. Така веднага ще бъдат намалени двойно емисиите от CO2 само от товар. А останалата част, като пари за производството, ще позволи да се запази днешната цена на тези 20 млрд. Просто самите въглеродни квоти са двойно по-скъпи и съизмерими с производството на електроенергия. Ако към днешна дата харчиш за производството на тази електроенергия 100 единици, намалявайки два пъти производството ще се запазят тези сто единици, за да си плащаш емисиите. Така ще бъде запазен и паричния поток, а не правиш чиста енергия.
И съответно трябва да се направят изчисления колко миньори трябва да бъдат съкратени.

Не е ли възможно тези миньори да бъдат преквалифицирани като строители и монтажници например по други обекти?

Ако не се започне това, то никога няма да се случи.

Как очаквате да се развие процедурата за АЕЦ „Белене“ след август? Ще има ли достатъчно кандидати, които да имат интерес към проекта? Вече знаем за китайската и руската компания.

Те са достатъчни тези двете. България нали също ще участва.

Може да има интерес от едрия бизнес за подписване на дългосрочни договори?

Това с дългосрочните договори не решава въпроса с това кой е собственик. Тези договори са за компании, които искат да бъдат off taker-и.
Участието на страни от региона в проекта „Белене“ аз също го виждам като off taker-и, а не като акционери. Аз поне така ги виждам. Дефиницията на  off take е подписване на дългосрочен договор за бъдещо изкупуване на електроенергията на пазарни цени. PPA договорите не се разрешават от Европейската общност. Въпросът е дали off take договорите устройват инвеститора.

Причината този вид договори да са разрешени е, че ако аз съм например голям инвеститор и мога да оказвам политически натиск върху съответната държава, България например, то аз мога да направя инвестицията ми вместо 10 да струва 12 млрд. И да кажа, че цената на електроенергията ми ще бъде не 60, а 70 евро/мвтч. Тези 10 евро/мвтч, които съм надписал аз предварително ще съм си прибрал доста голяма част от т. нар. инвестиция. Особено ако съм и акционер. Най-общо казано това е неправилно и скрито подкрепяне и взимане на пари.

За да не се стига до такива проблеми и спорове с държавата инвеститорите ще се стремят да получат разрешение за договор за разлика. Въпросът е каква ще бъде фиксираната цена, защото мечтата на всички сега е това да е 60 евро/мвтч. Но докато бъде въведена в експлоатация централата ще постигне тази цена от само себе си.

Другото, за което се спори в момента, с моделиерите на финансовия модел е да не се слага сконтов процент от 5 или 7%, за да смачкат паричния поток и да ускорят връщането на парите на собственика. Именно при собственика при 3% сконто и за 60 г. работа на централа, той би си върнал няколко пъти инвестираните пари. По този начин по-бързо ще се върнат средствата на банките и проектът става по-привлекателен за тях.
При направата на по-малък сконтов процент и се увеличи самоучастието на 30 на сто например, тогава инвеститорите се ангажират много пряко в проекта. И за да се случи това, единственото участие на държавата в проекта ще е чрез въпроса дали да има договор за разлика и каква да бъде фиксираната цена.
За справка, в момента определената цена за ТЕЦ „Марица Изток 2“ за следващия регулаторен период е 132 лв./мвтч. Това са 67 евро/мвтч. При такива стойности за АЕЦ „Белене“ не е нужно да се изисква договор за разлика, а просто да продават на пазарна цена.

Така излиза, че всички ще искат да купуват ток само от АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“.

Точно така е и един от проблемите е конкуренцията между двете централи. На новата централа себестойността ще е много по-висока, докато при АЕЦ „Козлодуй“ разходите за производството са ниски и централата е изплатила вече инвестицията си. В АЕЦ „Козлодуй“ само срещу 400 млн. евро ще има работещи 2000 мвт. в следващите 30 г. Другото са преките разходи, които прави централата, те трябва да се намалят. Но това означава да се уволнят 2500 човека. В момента в централата работят около 4000 човека, но 2500 души там са изключително излишни.

Може да ги прехвърлят към новата АЕЦ?

Част от хората може да се прехвърлят, да. Колкото и да е неприятно голяма част от хората не са нужни на обекта. Голяма част от действията в АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат аутсорсвани – инженерна поддръжка, ремонтна поддръжка, част от лабораториите например.
Ние в момента с двете големи централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ прави социална политика, която е безсдмислена. Тези обекти са превърнати в пенсионни фондове.

Наскоро енергийният министър Теменужка Петкова припомни намерението на държавата да намери инвеститор, който да изгради централата за до 9 млрд. евро. Това възможно ли е според вас?

Да, беше записано до 9 млрд. евро като в рамките на тези средства влизат и изхарчените до момента. Това е напълно възможно да се случи. Ще има доста тежки преговори при доставката на турбините например. В момента собственикът, който ще сътвори проектната компания ще си договаря отделните възли. EPC контрактора няма да е turn key, а ще бъде „видоизменен ключ“ – тоест той ще има задължението да събере централата и тя да работи. Да, част от проекта със сигурност ше се препроектира – примерът с турбините. Според ЗУТ това е позволено като не се променя лиценза за ядрения остров и за ядрената площадка. Но възложителят казва, че иска вторичната част да е различна. И понеже това има отношение към общоблочните защити, то проектантът трябва да препроектира тази част. И вероятно 20-30% от сумата за проекта ще се изхарчат втори път за препроектиране. Решението за това ще бъде на собственика.

От съседните страни ще трябва ли да се търси разрешение за строителството на централата?

Не. Оценката за въздействие върху околната среда е валидна, трябва да се извади ново строително разрешение, защото старото е изтекло. Трябва да се подготвят документите, които ще се изпратят до Брюксел и да се потвърди, че този проект си е същия като онзи, одобрения преди време от ЕК. Щом имаш разрешение от ЕК за лицензирана площадка за 2000 мвт с конкретен вид реактор, ще се прави точно това. Защото окомплектовката на конкретния тип реактор и системите му за безопасност, показва какви изхвърляния ще има в околната среда.
Европейската общност се интересува от две неща: мощността, която ще бъде инсталирана, а нейната рентабилност е проблем на собственика. Другото са изхвърлянията в околната среда, които касаят и трети страни. Ние това не го променяме. Но ако това се промени ще трябва и нов ОВОС.
Не Европейската общност ще са ѝ необходими няколко месеца, докато разгледа проекта. Но време за това има докато се договорят у нас страните за подписване на договор и започне прехвърлянето на активите.

Тоест физическото изграждане на централата може да започне след 2,5 г.?

Ами моето виждане е такова, въпреки че енергийния министър иска да е за 408 дни. Но това няма да е вярно. Даже мисля, че ще бъде и повече.

Не е ли редно акционерната компания за проекта да бъде създадена по-бързо, а не да се чакат инвеститорите?

В момента създаването на компанията е проста работа – създаваш 100% дъщерно дружество с това, което имаш. Нали имаше сключен договор с компания, която правеше оценка на активите? След оценката трябва решение на Министерски съвет и разпореждане на БЕХ и на НЕК да се прехвърлят активите и пасивите към дружество, собственост на НЕК. Задължително Националната електрическа компания трябва да участва, защото лицензът за строеж е неин и той не се прехвърля.

Спомняме си как при предишния опит за строеж немската RWE бяха избрани за стратегически инвеститор и впоследствие се отказаха. Сега възможно ли е това да се случи?

Всичко е възможно, включително и по време на преговорния процес държавата да каже, че прекъсва разговора с всички. Държавата си е запазила това право в сегашната процедура. Това не носи никакви щети за държавата и така е записано в процедурата.
Ако бъде избран инвеститор, заедно с партньорите си от НЕК могат да преценят и да променят проекта. Но това ще бъде за сметка на времето за строителството му.

Това няма ли да има отражение към нотификацията?

Към нея не, но ако се променя ядрената част ще се изгуби лиценза. Промени ли се ядрения остров ти правиш нова централа и за другата централа вече не е ясно дали можеш да използваш това оборудване.

Кой е най-добрият инвеститор от изброените досега?

На този въпрос никой не може да отговори. Важно е кой на какви компромиси е съгласен. На теория е възможно да има и консорциум между руската „Росатом“ и китайската CNNC.
За мен лично най-добрият вариант е държавата да е водещата с 51% собственост. После ако иска и десет други инвеститори да привлече. Но тя да е водещата.

Ще бъдат ли признати за активи на проекта „Белене“ всички разходи, направени до момента?

Активите на държавата най-вероятно няма да бъдат признати напълно за участие в проекта. Част от разходите за заплати, похарчените за архитект – инженер и други подобни едва ли ще бъдат приети от инвеститора. Но да кажем, че около 1,3 – 1,4 млрд. евро от похарчените до тук ще бъдат признати.
Възможно е държавата да поиска да получи бонус за привличането на инвеститора, както беше при RWE. При подписването на договора обаче държавата се отказа от този бонус и клаузата я нямаше в договора. И до ден днешен не мога да си отговоря защо това беше направено. Тогава в договореностите тогава беше написано, че за доброто име на проекта НЕК трябваше да получи 300 млн. евро бонус, които трябваше да отидат в проектната компания.

 

Интервюто взеха Маринела Йонкова и Георги Велев







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари