НАЧАЛО » интервюта

Проф. Вацлав Пачес: Енергетиката не може да се развива без инвестиции

Твърдо вярвам, че е в интерес на България, на Чехия и на ЧЕЗ, компанията да остане тук, въпреки че това не е изгодно в момента за нея, казва председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ

fb
3E news
fb
21-10-2014 08:40:00
fb

Интервюто взеха: Галина Александрова, Георги Велев


Професор Вацлав Пачес e председател на Надзорния съвет на ЧЕЗ. Научният му интерес е в областта на молекулярната биология и разчитането на наследствената информация. Бил е заместник-председател на академията на науките на Чешката република и директор на института за молекулярна генетика. Като такъв, по собствените му думи, си е сътрудничил много тясно с българските си колеги от Института по мулекулярна биология към БАН.

Избран е за председател на Чешката академия на науките. Именно в това си качество става председател на Независимата правителствена енергийна комисия I (NEK I) на Чешката република, която анализира състоянието на сектора и разработва концепция за неговото развитие. Като председател на академията на науките задачата на проф. Пачес е да гарантира научен подход и реална независимост на комисията и на нейните оценки и препоръки Оглавява и втора правителствена комисия (NEK II), учредена по инициатива на министъра на икономиката и търговията, която конкретизира резултатите от докладите на независимата комисия.

Наскоро, заедно с авторски колектив, издаде книгата „Перспективи на чешката енергетика – настояще и бъдеще“, на базата на материали, разработени в двете в двете правителствени омисии. Книгата е уникална по отношение на своята независимост от когото и да било и представя мненията на двайсетина експерти от различни сектори на енергетиката.

Проф. Пачес, разбрахме, че освен професионално - сътрудничеството с БАН и инвестицията на ЧЕЗ, сте свързан и лично с България. Ще ни разкажете ли?

Моят дядо е емигрирал от Австро-Унгария, заселил се е в София и е станал прекрасен журналист. Той е говорил седем езика и е писал текстове за АФП, руската преса, Ройтерс. Когато е била мирната конференция в Париж след Първата световна война, той е бил на подписването на договора.

В България дядо ми се е запознал с баба ми и са се оженили. Родил им се син, както и моята майка. Тя се е родила през 1912 г., ходила е тук на училище и чак през 1918 г. първият президент на Чехословакия е повикал дядо ми да създаде местен пресофис. Той е бил първия директор.

Моята баба пък е художничка, учила е в Сорбоната и в Мюнхен. Но тя е живяла тук, защото баща й е бил директор в Ориент Експрес. Така че те са живеели в Истанбул и в София. Тя има изложени картини в Националната художествена галерия. Баба ми също така е била близка приятелка с дъщерята на Иван Вазов, с нея те са имали общо художествено ателие.Има дори телевизионен сериал за Анета Хогинова – моята баба, и той се излъчваше тук в България.

Как от такова артистично семейство се насочихте към науката и сектор, какъвто е енергетиката?

Това е по линия на баща ми, който бе хирург, а баща му е бил зъболекар. Аз също имах интерес към медицината, но оциалистическата власт приемаше, че лекарите са интелектуалци, буржоазия. На мен ми казаха, че не мога да уча медицина, затова отидох в завода, където се научих да бъда заварчик. И след като знаех, че няма да ме приемат да следвам медицина по политически съображения, а пък химията ми бе много интересна, то отидох да уча в природонаучния факултет към Карловия университет. Там завърших биохимия.

А енергетиката?

Когато бях председател на Академията на науките на чешкото правителство им трябваше някой, който да гарантира, че независимата енергийна комисия при нас няма да се подчини на някакъв икономически или политически натиск. Трябваше им някой, на който можеше да имат доверие и това бе председателят на Академията на науките.

Аз тогава казах, че не съм енергетик. Отговорът беше, че това не пречи, защото ще има досаттъчно достатъчно специалисти, които ще осигурят качество на експертизата. Много е важно обаче да се осигури резултатите от работата на комисията да бъдат напълно независими. От работата си в тази комисия научих много за енергетиката и след това бях помолен да ръководя министерска комисия по енергетиката, която да конкретизира резултатите докладите на независимата комисия.

Как бяха взети при вас решенията за доизграждане на АЕЦ „Темелин“, за удължаване на живота на АЕЦ „Дуковани“, за оттеглянето на ЧЕЗ от Албания. Възможно ли е независимо решение по тези въпроси, които засягат не само ЧЕЗ, дори не само енергийния сектор, а цялата икономика, а имат и външнополитически измерения?

ЧЕЗ е икономически субект и като такъв той трябва да следва икономическите интереси на своите акционери. Само че основният акционер е държавата, а тя е особен вид акционер, тъй като трябва да вземе предвид не само икономическите аспекти - осигуряването на електроенергия в бъдеще, опазване на околната среда и така нататък. Когато се вземаха решенията за придобивания в България и в Албания например, това се правеше в момента на световна експанзия. И както държавата, така и предприятието ЧЕЗ имаха желанието за експанзия. Ето защо се разширихме дейността си основно на Балканите.

След това обаче настъпи една доста дълбока криза. Случи се трагедията в АЕЦ „Фукушима“. В същото време в Европа доста неконсистентно се занимаваха с енергетиката, тъй като секторът първоначално бе с изцяло отворен пазар. Впоследствие изведнъж бяха въведени редица ограничения и рестрикции. Става въпрос за емисиите въглероден диоксид, за възобновяемите източници, което много усложни ситуацията не само за ЧЕЗ, ами за всички европейски енергийни дружества.

В момента Чехия експортира една четвърт от електроенергията си за чужбина. Но между 2035-2040 г. ще настъпи сериозно намаление на производството на еленергия. Причината е, че от една страна ще се затварят централите, които работят на въглища – те няма да имат достатъчно въглища, а и има натиск за намаляване на вредните емисии в атмосферата.

В този период ще се извежда от експлоатация и ядрената централа в Дуковани. И главният акционер – държавата, трябва да вземе решение по какъв начин да се подготвим за този период.

Силно дискусионен въпрос в ЕС сега е как да се формира енергийният микс, така че да се гарантират сигурност на доставките, по-малко ефекти върху климата и в същото време цените да са достъпни за потребителите. Каква е позицията на ЧЕЗ по този въпрос?

Проблемът е в това, че в момента никой не знае каква ще бъде глобалната политическа ситуация. Знаем, че сме зависими от доставките от изток на основни източници като не говоря само за Русия, ами и за Арабските държави. Едно отговорно правителство трябва да осигури на обществто достатъчно достъпна и относително евтина енергия. Трябва правителството да осигури външна и вътрешна сигурност, достатъчно количество вода, храна и енергия. Това е основно задължение и сега правителството трябва да вземе решение трябва ли държавата да приеме идеята, че за в бъдеще ще спадне потреблението на електроенергия и няма да се налага на правителството да изгражда допълнителни мощности. И дали спирането на въглищните ТЕЦ-ове и на АЕЦ „Дуковани“ ще бъде заместено от реализираните икономии на енергия.

Другият вариант е тези реализирани намаления на консумацията да не бъдат достатъчни и да се получи дефицит на ток след спирането на базовите мощности през 2040 г. В такъв случай съществуват само две възможности – изведените мощности да се заместят с ВЕИ централи или с атомна енергия.

За съжаление Чехия не е в ситуация, в която климатичните условия да позволяват произведената енергия от ВЕИ да бъде достатъчна за заместване на изведените мощности. При нас не духа толкова вятър, водният ни потенциал е почти изцяло изчерпан, а слънцегреенето е сравнително малко. От възобновяемите източници остава единствено производството на биомаса, но нашите изчисления показват, че тази енергия няма да може да замести извеждането на мощностите. Ето защо аз мисля, че дори в момента изграждането на ядрени блокове, при сегашните цени на еленергията, да е икономически неизгодно, то в бъдеще това би бил единственият надежден източник за доставки на ток.

Тоест смятате, при сегашните цени на еленергията една нова ядрена мощност би се изплатила трудно и по тази причина не е атрактивна, но в бъдеще такава инвестиция ще бъде икономически обоснована?

Мисля, че при сегашните условия много трудно може да се възвърне инвестиция в ядрената енергетика, но това е само ако гледаме нещата от икономическа гледна точка. Правителството обаче трябва да взима предвид и други гледни точки, като енергийната независимост например. Това трябва да бъде решено от държавата.

Развитието на ВЕИ създава проблем на пазарите, дори Германия, която определено поставя възобновяемата енергия в центъра на енергийната си политика, признава, че има пробеми с балансирането на пазара. Как Вие виждате развитието на чешката енергетика в контекста на европейски регулации – наскоро издадохте книга по този въпрос?

Регулациите от икономическа гледна точка са лоши. От друга страна, аз разбирам начина, по който действа Германия. Качествената околна среда много ми лежи на сърцето. В същото време съм реалист и зная, че обществото трябва да разполага с достатъчно енергия.

В книгата си ние анализираме ситуацията и достигнахме до заключението, че за Чехия има две възможности.

Едната е Европа да изгради една единна стратегия и там, където е най-ефективно да се произвежда определен вид енергия, там тя да се произвежда за цяла Европа. Така например вятърна електроенергия може да има в Северно море, а слънчевите централи да са в южните държави като Италия и Северна Африка. Произведената на тези места ВЕИ ергията трябва да се пренася на местата, където не е изгодно да се произвежда такава.

Ако ЕС не приеме някакви ангажиращи решения в този аспект, то в такъв случай всяка държава трябва да си осигури обезпечаването на енергията сама занапред и по най-ефективния за нея начин. В такъв случай за Чехия, с нашия потенциал за ВЕИ, доизграждането на поне два нови енергийни източника, включително ядрен, е разумният път да си осигурим нашата енергийна независимост, дори и това да не е най-изгодното от икономическа гледна точка.

Едно от важните предизвикателства в ЕС и страните- членки е развитието на инфраструктурата, особено тази за разпределение. Говори се за изграждане на умни мрежи, които да помогнат за балансирането на системата. Как гледате на това в Чехия и може ли то да се случи с притискане на цените на електроенергията.

В Чехия имаме голям проблем - това е преносът на електрическа енергия от Северна Германия към южната й част, и към Австрия. Основните далекопроводи минават през Чехия. В същото време чешката мрежа е много натоварена, което води до спиране на захранването (blackout). Ние сме застрашени доста от тях. Именно заради това изграждането на система от умни мрежи е една от най-важните задачи за цялостната енергийна концепция на Европа. Привърженик съм на цялостната енергийна политика за ЕС, тъй като разделянето на отделни държави от една страна е скъпо, а от друга страна е небезопасно. Знаем какво стана, когато спряха доставките на руски газ за Европа.

Когато чешката република председателстваше ЕС, премиер на страната бе г-н Тополанек. Тогава много му обяснявах, че енергетиката трябва да бъде флагман на икономиката. Той бе съгласен с това, но имаше други политици, които искаха други неща. След това обаче падна чешкото правителство и всичко се загуби. Тогава можеше да се стартира дискусия и Европа сега можеше да бъде много по-напред.

Как виждате България в една такава единна европейска енергийна система?

Аз си мисля, че България има един сериозен проблем. Тук не е много добре развита газовата мрежа и хората се отопляват на ток. Това е най-скъпото, което може да се използва за отопление. Това голямо потребление понякога се използва политически и заради него големи компании като ЧЕЗ поемат цялата вина от поскъпването. Това не е много справедливо.

ЧЕЗ е важен играч на полето на енергетиката и си мисля, че правителството и обществото по-скоро трябва водят разумни преговори. Те да са не само по отношение на цената на еленергията, а основно за услугите. Да искат от ЧЕЗ и от другите разпределителни компании наистина да модернизират услугите си. Това всъщност е тенденцията в целия свят – по какъв начин да направим ефективна енергетиката. Това може да са умните мрежи, с услуги, които да са свързани не само с продажбата на електроенергия, но също така и за подобряване на услугите за общините.

Мисля, че големите енергийни дружества вече са на изживелица. Производството ще се децентрализира, ще има градове със собствени централи. Там ще се изгарят отпадъците в общината, биогаз и така нататък. Това означава, че ще трябва да има услуги, които ще помагат в тази посока. Това не може да го прави фирма, която няма опит в разпределението на еленергия.

В момента много европейски компании отчитат сериозни затруднения в дейността си и огромни дефицити. Какво е състоянието на ЧЕЗ?

ЧЕЗ, на фона на проблемите на много от големите енергийни дружества, стои добре. Причината е консервативната политика на компанията. Въпреки че чуждестранни придобивания, както бе в Албания, ни създадоха известни проблеми, ЧЕЗ е в ситуация, в която може да инвестира още пари в разумни проекти. И аз смятам, че под разумни проекти не се разбира производството на електроенергия, а се разбира по-скоро развитието на услуги.

След като се договорихте с Албания, накъде ще продължи ЧЕЗ занапред?

С Албания беше проблем, понеже страната не е член на ЕС. Нейните закони, от една страна са нечетими, а и бяха променяни целенасочено. Доколкото ми е известно, на последните си заседания албанското правителство искаше ЧЕЗ да остане в страната в крайна сметка. Обаче управителния ни съвет, след придобития опит в Албания реши, че при всички случаи ще се изтегли оттам. Това струваше на ЧЕЗ много пари и това бе предприятие на загуба.

В момента компанията ни има определени опасения за България. Тук вече имаше опасност да се отнеме лицензът на компанията и, доколкото съм информиран, отново се подновяват атаките срещу компанията.

Предимството на България е, че е част от ЕС. Тоест това е надеждна държава, от гледна точка на промените в законодателството, които трябва да са съвместими с европейските правила. От друга страна зная, че ЧЕЗ и други дружества са били заложници на политиците, но смятам, че това е преходно и ескалира около изборите. Аз твърдо вярвам, че е в интерес на България, на Чехия и на ЧЕЗ, компанията да остане тук, въпреки че това не е изгодно в момента за нея.

Успяхте ли да срещнете на полето на ЧЕЗ науката и практиката? Как се съчетават?

Смятам, че инвестициите в проучванията във всички посоки са една от най-важните дейности на дружеството като цяло. Сега имах възможността да бъда на конференция за биотехнологиите, която бе организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и БАН. Там също стана ясно, че без инвестиции в проучвания няма да се предвижат напред. По същия начин стоят нещата и с енергетиката.

Аз съм убеден, че енергетиката се променя бързо. Дори и в ЧЕЗ да се доизградят ядрените блокове, това ще бъде само за един преходен период. И към края на столетието енергетиката вече ще бъде положена на абсолютно различни основи. Сега има две области на проучвания – това е водородната енергия и студеният термоядрен синтез. Има и други възможности, но е необходимо този период да се покрие със сегашните технологии, каквато е ядрената. Мисля си, че нещо прогресивно, което може да замести сегашните блокове, е ядрената енергетика от 4-то поколение. Тя има редица предимства спрямо сегашната.

ЧЕЗ
концепция за развитие на енергетиката
Професор Вацлав Пачес
ВЕИ
АЕЦ "Темелин"
енергийна инфраструктура
инвестиции на ЧЕЗ в България
По статията работи:

Галина Александрова