НАЧАЛО » интервюта

Проблемът НЕК-ЕРП бе създаден от ДКЕВР и регулаторът трябва да го разреши

Иванка Диловска, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт

fb
3E news
fb
18-03-2014 04:50:00
fb

Ако не платят на ВЕИ производителите крайните снабдители нарушават закона. Ако платят пък се стига до призиви от страна на ДКЕВР и до ултиматуми от правителството

Г-жо Диловска, можете ли да ни обясните на разбираем език казусът за плащане на задължения между НЕК и ЕРП-тата и намесата на правителството?

Проблемът не е между НЕК и ЕРП-тата. В структурата на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про има по две лицензирани компания - едната от компаниите е мрежова, занимава се с електроразпределение и управление на мрежата, а другата е електроснабдителна компания – това са така наречените крайни снабдители. В случая става въпрос за проблем между електроснабдителните компании и НЕК, а разпределителните дружества – т.нар ЕРП-та - нямат абсолютно никакво отношение към този проблем.

Електроснабдителните дружества имат законово задължение да изкупуват задължително цялото количество зелена енергия, която се произвежда от производители, присъединени към техните мрежи, по преференциални цени. Това са „ЧЕЗ Електро“, „ЕВН Електроснабдяване“ и „Енерго-Про Продажби“. И те изпълняват това свое законово задължение – изкупуват и се стремят да плащат за цялото количество зелена енергия, произведена от присъединените към техните мрежи ВЕИ централи. Откъде я плащат – фактурираната енергия се заплаща от постъпленията, събрани от клиентите.

Теоретично, ако определените от ДКЕВР цени за електрическата енергия за крайните клиенти са такива, че да покриват всички икономически обосновани разходи, включително такива за задължения към обществото, каквито са тези за зелена енергия, проблем не би трябвало да има.

Кое обаче създава проблема? Проблемът е в това, че в приходите на компаниите и в цените не са калкулирани достатъчно средства, за да бъде безпроблемно изкупувана тази зелена енергия. В самото решение на ДКЕВР от август 2013 г. този проблем е признат и там има запис, който казва, че 430 милиона лева минали задължения за изкупуване на зелена енергия съществуват, но не са отчетени в цените. За да се потуши проблемът с недостигащите суми за изкупуване на зелена енергия, беше решено всички приходи от търговия със СО2 да бъдат пренасочени за плащане на зелена енергия. Само че оптимистичните прогнози за почти 500 милиона лева приходи за едногодишния период до 1 юли 2014 година обаче няма да се сбъднат и това ще генерира допълнителен недостиг от още 260 милиона лева.

Вместо да търси изход от ситуацията, като коригира цените в съответствие с тези цифри, регулаторът задълбочи недостига през 2013 г. с трите си последователни решения за намаляване на битовите цени кумулативно с 15,3%.

При този недостиг ситуацията е като игра на руска рулетка – от две години въпросът в електроенергетиката е кой първи ще изгърми – НЕК и чрез НЕК обратно конвенционалните производители и мините или ВЕИ-централите на другия край на веригата.

Крайните снабдители са длъжни да изпълняват закона и да изкупуват всичката зелена енергия, която е влязла в мрежата им. Не е коректно заради недостатъчни регулирани приходи да им се вменява ежедневно решението на кого да не платят. Те са между Сцила и Харибда – ако не платят на ВЕИ производителите нарушават закона, ако платят на ВЕИ производителите, се стига до призиви от страна на ДКЕВР и до ултиматуми от страна на правителството.

Намесата на правителството в този контекст е обяснима – недостигът на регулирани приходи в електроенергийната система заради подценените цени рефлектира върху НЕК. Защото НЕК продължава да изпълнява ролята на единствен купувач и продавач на енергията и в случая, когато няма достатъчно средства, не може да плати на другите производители на енергия – на конвенционалните централи, които доставят електроенергия на регулирания пазар, а оттам и на миньорите. Макар и индиректно, като собственик на БЕХ, министър Стойнев се явява работодател на миньорите, нормално е да е загрижен за заплатите им, въпреки че по принцип това не е проблем, в който би трябвало да се намесва министерството.

Той е изцяло в ръцете на независимия енергиен регулатор.

Толкова ли е важна за енергийната система НЕК, че да се рискува изтеглянето на чуждестранни инвеститори в страната, каквито са собствениците на електроразпределителните предприятия у нас?

Проблемът се прехвърля от болната глава на здравата. В случая имаме недостатъчни регулирани приходи, поради решения на Комисията. Комисията е създала проблема и тя трябва да го реши. В момента всички енергийни компании имат проблеми - още в деветмесечните отчети на дружествата за миналата година се вижда, че вътрешната задлъжнялост в сектора по веригата производство-снабдяване е достигнала до критични стойности и създава рискове пред надеждното снабдяване. Още тогава бяха обявени неразплатени задължения на НЕК към АЕЦ Козлодуй от 340 милиона лева, към ТЕЦ-овете около 600 милиона лева, 140 милиона лева за ВЕИ, 100 милиона към ЕСО. ЕСО на свой ред не беше разплатил около 100 милиона лева за разполагаемост.

Въпреки това, ДКЕВР продължи да се занимава основно с търсене на резерви за намаляване на цените, за да се стигне днес до ситуацията да избираме коя от енергийните компании е по-малко важна, за да я фалираме първо нея.

Във всеки случай крайните снабдители нямат абсолютно никаква вина за създалия се проблем и няма смисъл да настройват енергийните дружества едно срещу друго, защото всички са в една лодка. Единствено ДКЕВР може да ги изтегли на брега или да ги потопи, но с призиви и заплахи с прокурори няма как да се напечатат 300 милиона, 600 милиона или два милиарда лева нито за три, нито за осемстотин дни.

Ако крайните снабдители преустановят да прихващат от получените средства от крайните клиенти, за да платят за фактурираната зелена електроенергия, какво ще се случи?

Първо ще нарушат закона, което означава на свой ред, че не изпълняват задълженията си по лицензия, което вече наистина може да е основание за започване на процедура по отнемане на лицензията.

Второ, проблемът с недостига на средства ще се прехвърли от НЕК и неговите контрагенти към сектора на производителите на зелена енергия.

Що се отнася до самите крайни снабдители, тяхната възможност да изпълняват задълженията си отдавна е поставена под въпрос, като се има предвид, че губят по 18 лева от битовите си клиенти на всеки продаден МВтч.

Въобще останаха ли финансови буфери в крайните снабдители, с които да поемат финансовата тежест при тази ситуация?

Някакси тези дружества продължават да се схващат като златните кокошки в енергетиката, защото всички са се вторачили в оборотите им – през тях практически преминава целият паричен поток, генериран на регулирания електроенергиен пазар. Само че, тези компании не са нищо повече от колекторите на сметки, това са компании без особени активи, освен ако не броим офисите им, и макар, че действително през тях минават огромни парични потоци, те просто ги връщат назад по веригата. При тях остават нищожни финансови средства – надценката, която им покрива административните разходи.

Ето, че се вижда, че 10-те милиона, претендирани от НЕК към ЧЕЗ Електро, надхвърлят 10% от собствения капитал на дружеството и като публична компания то автоматично е задължено да информира своите акционери за този факт, тъй като е заплашена финансовата му стабилност.
Не е реалистично да се очаква, че крайните снабдители имат провизии в такъв размер, че да поемат дефицита в системата не само за миналия, но и за предстоящия регулаторен период. Още повече, че такъв риск никога не е бил провизиран. И това е така, защото разходите, предизвикани от задължения към обществото би трябвало да се компенсират от обществото, а не да предизвикват финансови рискове на отделни търговски субекти.
Така че отговорът е не, те нямат буфер.

А и не би трябвало да имат натрупани кой знае какви финансови резерви, ако регулацията се извършва в съответствие с принципа за покриване на икономически обоснованите разходи за дейността. Но също така регулацията би следвало да е такава, че тези компании да не бъдат поставяни пред избора на кого от партньорите си да не платят.

Каква е ролята на ДКЕВР при решаване на спора между НЕК и ЕРП-тата? Не трябва ли това да доведе до процедура по отнемане на лиценза на НЕК след като дружеството няма свободни капитали?

Ролята на ДКЕВР е ключова. Проблемът е създаден от ДКЕВР и трябва да се реши от него. Подобен размер от стотици милиони недостиг не могат да бъдат решени по друг начин, освен чрез повишаване на цените.

Що се отнася до процедурата по отнемане на лицензията на НЕК - финансовата стабилност е точно толкова важен компонент от оценката на способността на една енергийна компания да изпълнява лицензионните си задълженията, колкото техническия капацитет, човешките ресурси и т.н. Но бихме изпаднали в абсурдната хипотеза ДКЕВР да отнеме лицензия на дадена компания заради финансовия й колапс, който сама е предизвикала със своите регулаторни решения.

Иванка Диловска
НЕК
ЕРП
проблеми
ДКЕВР
липса на средства
По статията работи:

Георги Велев