НАЧАЛО » интервюта

Илиян Василев: Шистовата революция превърна САЩ в глобален сиунгър – балансьор на пазара на нефт и газ

Газовата връзка с Гърция е първата, която не е доминирана от руски газ и "Газпром"

fb
3E news
fb
28-04-2019 09:00:00
fb

ИЛИЯН ВАСИЛЕВ, ЧЛЕН НА УС НА ЦЕНТЪРА ЗА БАЛКАНСКИ И ЧЕРНОМОРСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Г-н Василев, бихте ли ни разказали малко повече за предстоящата конференция Отключване на бизнес потенциала на източноевропейските газови пазари – конкуренция, алтернативи, пазари, проекти, сигурност чрез диверсификация. Случаят LNG, организирана от Института за енергийни изследвания, Вашингтон и Центъра за балкански и черноморски изследвания?

- Търсенето на алтернативи за доставки и транзит на природен газ отдавна не е привилегия само на правителства или на държавни компании. Дългите години обвързване само с един играч – Газпром, ни пречи да осъзнаем целия спектър на нови възможности, които имаме. Вашингтонският Институт за енергийни изследвания е основeн мозъчен тръст на Републиканската партия в сферата на енергетика и това даде възможност да поканим топ експертите, които реално допринасят за енергийната политика на САЩ в този най-динамичен сегмент на глобалния пазар на природен газ – втечнения природен газ.

Конференцията ще се открие на 29 април вечерта и ще продължи основно на 30 април, като покрие всички основни теми, които касаят регулацията, транзита, доставките, правната рамка, условията за доставка на ВПГ, политическия риск и изобщо рисковете и предизвикателствата пред алтернативите за руския природен газ като доставчици и маршрути. Шистовата революция превърна САЩ в глобален сиунгър – балансьор на пазара на нефт и газ, за това е важно да черпим от извора. Ще обсъдим и вариантите за свързване на българския с глобалния пазар на ВПГ. България има нужда както от политика на публично равнище, така и от повече информираност, от познания на корпоративно и потребителско равнище за изключителните ползи от диверсификация и либерализация на газовия пазар, което да роди проактивност на българските институции и общество по темата. Все пак става въпрос за бизнес от близо милиард и седемстотин милиона лева всяка година, които излизат от джобовете на фирми и граждани. В този смисъл е и въпрос и на национална сигурност. Предвидили сме възможност за безплатно участие на хора от неправителствения и академичния сектор, както разбира се и медиите. Ще има студенти от специалности с отношение към темата.


Реалистично ли е в близките няколко години България да има реална диверсификация на източниците на природен газ ? По-конкретно: възможно ли е да имаме достъп до втечнен природен газ?

- България има и днес достъп през терминали в Гърция и Турция. Ако условията на търга за доставка на Булгаргаз не бяха направени така, че да изключат априори доставки на ВПГ през изискването за редовни месечни доставки – можехме да видим подобни оферти още при сегашния търг. Надявам се изкуствените бариери да бъдат премахнати и на предстоящия нов търг да имаме вече конкуренция и с доставчици на ВПГ, без значение дали е от САЩ, от Катар, Алжир или друга дестинация. Цените на спот пазари са изключително благоприятни в сравнение с цените по дългосрочните нефтеноиндексирани договори, по които купуваме от Газпром. И това няма скоро да се промени – вижте конюнктурата на пазара на суров нефт. Така ще бъде и през третото и четвърто тримесечие на тази година, както и в началото на следващата. Основните пречки евтин газ от глобалния пазар на ВПГ да не стига потребителите, са договорите на Булгаргаз с нефтена индексация с Газекспорт, клаузата „вземи или плати“ и най-вече рутината на десетки години работа с него. Има и много съпътстваща пропаганда – ако вярвате на наши медии и политици по-евтин и качествен от руския газ няма. Често цитират като доказателство уж растящия износ на Газпром за Турция във връзка с прекарването на Турски поток.

Истината е тотално различна. Турция върви в съвършено противоположна посока - не само натовари сегашните си терминали за внос на ВПГ максимално, но строи и нови плаващи терминали. За отминалия зимен сезон бяха вкарани над 80 карга ВПГ, като процентът в турския внос скочи от 8% през 2017 година до 25% през 2018, а за последните пет месеца този процент е 33%. В същото време вносът на тръбопроводен руски природен газ през България се срина с 60 процента, без да е компенсиран през Син поток. През Турски поток доставки няма. Ако се сравним с Румъния, Турция и Гърция – през 2019 година само ние упорито оставаме без алтернативи в енергийния микс и плащаме премия върху цената за удоволствието да внасяме само от един източник. Това ни струва над 170 милиона долара на годишна основа, което е една четвърт от всичко, което плащаме.

 

Вече всички очакват изграждането на газовата връзка между Комотини и Стара Загора, която наистина ще допринесе за диверсификацията на източниците на синьо гориво у нас. За съжаление строителството на връзката продължава да върви нелеко. Как ще коментирате проблемите за газовата връзкаq?

- Цяло чудо е, че тази интерконекторна връзка стигна до тук, като зная цялата съпротива, пречки и откровен саботаж на всякакво равнище. Защото тя е първата и единствена външна връзка, която не е доминирана от руски газ и Газпром. Когато вървеше пазарния тест с обвързващите оферти пуснаха слухове, че няма да се получат обвързващи оферти. След това се опитаха да заплетат интрига и да сменят изпълнителния директор от българска страна, за да овладеят положението „от горе“ и контролират проекта. После тръгнаха жалбите от „вино“ и „млекопроизводители“, срещу проекта, които бяха подкрепени от български олигарси. Точно както навремето едни „екоактивисти“ бяха активирани от същите играчи, за да забавят и спрат Набуко в полза на Южен поток.

Основната идея на блокирането на проекта Ай Джи Би е свързана с договора за доставка на единия милиард кубически метра от находището Шах Дениз. Ако се забави с една година, компанията с интерконектора няма да може да изпълни задължението си да пренесе природния газ към България, което ще принуди продавача да търси алтернативни маршрути и купувачи. Самото балансиране на интереси вътре в проектната компания е сложно, защото имате три компании от три страни, а проектът е с огледални процедури в Гърция и България.

Сега същите среди изглежда са решили да торпилират проекта отвътре – с деструктивни компании и пиар, и отвън – като дискредитират проекта и обезсърчават участието чрез инсинуации и слухове.

Огромно предизвикателство е да се направи крупен международен търг за значим проект по българския Закон за обществени поръчки, защото излиза, че международните компании и техните бордове трябва постоянно да бъдат налице, за да подписват и удостоверяват всякакви документи. Това не касае само този проект.

В този проект се управляват едновременно всякакви рискове – от икономически, финансови, правни, регулаторни, строителни, търговски и т.н. до политически и тези последните са най-трудни, защото там, където се харчат стотици милиони винаги има дегизирани като политически корупционни интереси.

 

Възможно ли е да има още спънки при изграждането на газовата връзка в бъдеще или тези атаки най-накрая ще бъдат овладяни и тя да бъде завършена в срок?

-Всичко е възможно. Ще бъде чудо ако проектът тръгне навреме, защото е ясно интерконекторът означава диверсификация и конкуренция на Газпром на българския и регионалния пазар на природен газ. В този смисъл проектът Ай Джи Би се конкурира с многомилиардния проект на Булгартрансгаз за продължение на Турски поток през България, който на всяка цена трябва да се реализира преди интерконектора и да изпревари конкурентите на руски газ. Тъй като поправките в Газовата директива на ЕС силно затрудняват не толкова строителството на „руския“ проект, колкото експлоатацията изискваща дерогация, то забавянето е неизбежно. Процедурата по изключение ще отнеме няколко години, което много вероятно може да провокира тези сили да направят всичко възможно да блокират и направят интерконекторната връзка с Гърция заложник на Турски поток. И не само тази интерконекторна връзка, а всяка, по която може да потече друг газ. Ако забелязвате – интерконекторът със Сърбия изчезна от плановете на БТГ след новата връзка с Турски поток при Зайчар. Интерконекторът с Румъния при Русе пък остава като музеен експонат– няма кубически метър преминал през него. И това не е природно явление, а съзнателно търсено следствие от действията на заинтересовани страни в съхраняването на доминантната роля на Газпром.

 

Нека да ви върна на конференцията. Вие, като визионер, как виждате бъдещото развитие в нашия регион при доставките на втечнен природен газ?

- Слава богу, че бъдещите събития, които ще се развият у нас не зависят само от характера и скоростта на действие на българските енергийни компании и правителство. Дали го признават или не, но сме част от един все по-интегриран европейски газов пазар, с единни стандарти и правила.

Ако успеем бързо да премахнем привилегиите за Газпром в достъпа до инфраструктура и потребители, и създадем равни условия за конкуренция, цените на природния газ ще паднат, както за базовото потребление, така и за пиковото.

Лошото е, че пропуснахме възможността да приватизираме Булгаргаз и Булгартрансгаз, за да получим добри пари и да ги позиционираме като регионални играчи чрез стратегическо партньорство. Уж в името да останат „национални“ компании, а държавната собственост винаги е била символ на криза и загуба на конкурентоспособност, когато срещу теб за международни частни компании.

Булгаргаз до сега сто пъти трябваше да се е научил търгува с газ още в находища, в целия регион, да излезе от памперсите на единствения договор по единствено направление, да играе на борси, да купува и продава на спот пазари. Да инвестира в проучване и добив, да се листва на борсата, да избяга от нефтеноиндексираните дългосрочни договори. С две думи – да стане нормална и конкурентна компания с бъдеще. Вместо това – в дългите години на комета на Газпром тя загуби своята идентичност и перспектива.

Същото в значителна степен се отнася и до Булгартрансгаз – гръцкия му аналог ДЕСФА вече е с друг европейски мажоритарен собственик. И какво като не е гръцка държавна собственост, вижте инвестиционната и програма и прогнозата за приходите и.

 

Не смятате ли, че страни като Полша или Латвия например са успели вече да създадат комфортна за себе си диверсификация на източниците на гориво? Ние в България можем ли да се поучим от тях?

- Въпросът е дали го искаме. Ако започнем да внасяме газ от други източници и оставим търговците да се конкурират на нашия пазар, ще отпадне ролята и значението на контактите на най-високо и министерско равнище, на които се договарят цени, количества и условия. Представете си, че тези теми отпаднат, поне в екзекутивната им част от срещите на най-високо и високо равнище с Русия? Няма да остане много като съдържание или значимост на участващите. Защото Владимир Путин винаги води преговори и в качеството си на реален шеф на Газпром, което изкушава нашите първи лица – президент и премиер – да се правят на супервайзори на Булгаргаз и Булгартрансгаз, което не им е работа.

 

Какви ще бъдат икономическите ползи за България и региона от изграждането на един регазификационен терминал за природен газ край Кавала? Дали ще има интерес към инвеститори в такъв проект?

- Има няколко проекта за регазификационни терминали, освен този край Александруполис, край Кавала и в залива Сарос близо до турско-гръцката граница. Въпросът е, че трябва да имаме политика каква роля избираме за българските държавни енергийни дружества– на акционери, на спедитори, на търговци. Защото не е толкова въпрос на конкретна полза, а на оптимизация на цялата верига на стойност. Страхувам се, че правителствата трудно вземат оптимални бизнес решения.

Иначе ползите от терминали за ВПГ е без съмнение. Оптимист съм и относно банкируемостта на всеки проект, който набере при пазарен тест достатъчно заявки за дългосрочно ангажиране на капацитет.

 

А има ли възможност България да финансира такъв проект, за да получава доставки на газ от Катар и САЩ например?

- Правителството, поне на теория, може да „инвестира“ през държавните енергийни фирми, може да води политически преговори, но в последна сметка нещата се решават на корпоративно равнище. Правителството реши държавната Булгартрансгаз да инвестира стратосферните за нея два и половина милиарда лева в проект с недоказани приходи и несигурна съдба пред вид на правната и регулаторна рамка. Тоест хората на Дондуков 1 се опитват да правят насрещна геополитика, да влияят върху пазарите със своите решения, т.е. да надскочат ръста си. За това и не им се получават проектите.

Енергийните ни корпорации пропуснаха възможността да станат нормални пазарни играчи с разгърната и балансирана дейност и по веригата на стойността и в различни географии. Ако погледнете историята на политическите визити на най-високо равнище и държавния бизнес с Катар като пиар всичко е наред, но няма сделки, няма инвестиции, няма реализирани проекти, няма усвоени инвестиционни фондове. Това е ахилесовата пета на това управление. Отговорът винаги е в липсата на корпоративни субекти, които да материализира политическите амбиции и държавните интереси.

 

Наближава ключовата за газовия сектор на Югоизточна Европа 2020 г. Подготвени ли сме за смяната на маршрутите при доставка на природен газ, за която ни плаши „Газпром“?

- Както стана ясно – за зимата на 2020 година няма да има алтернативни маршрути на украинския. С голяма вероятност новият транзитен договор между Нафтогаз и Газпром ще се подпише, след като Порошенко загуби. Трябва да е пределно ясно – Русия и газовият монопол не може да ни рекетира, че ще „спре кранчето“, защото прекрасно съзнава, че имаме алтернативи. Ако се опита, дори да ни стресне, митът за единствено възможния газ ще рухне, а от там можем само да гадаем за срива в пазарния дял. Веднъж стомна за вода, втори път стомна, трети път няма да има.

Но ако ме питате дали сме готови – не сме, защото все още зависим почти на сто процента от Газпром и ако се наложи да действаме в кризисни условия, отново ще има вайкане и паника. Докато не създадем здравословен газов микс от различни договори за доставки, по различни маршрути, ще калкулираме предимно пропуснати възможности.

 

При сегашната политическа ситуация в Турция възможно ли е страната ни да не успее получава синьо гориво от югоизток през 2020 г.?

- Ситуацията с турско-руската газова дружба съвсем не е еднопластова. Не може да се изключи ситуация, при която отношенията между двете страни рязко се влошат и това се отрази на доставките на природен газ, включително на евентуален транзит. Както посочих по-горе близките отношения между Ердоган и Путин не доведоха до увеличаване на износа на руски газ за Турция, нито пък до специални ценови условия. Газпром си похарчи парите за морския участък, сега има да харчи още почти половин милиард за оншорната част и няма нито един кубически метър природен газ продаден по Турски поток. Парите похарчени, ползите в бъдеще.

Задължение на Газпром по договора е да намери начин да си изпълни договора за доставка на газ. Ако няма алтернативен маршрут, значи ще продължи през Украйна. Това не е наш проблем.

Иначе по мои сведения има достатъчни други доставчици – в момента поне 6 компании са в състояние да се конкурират за доставка на природен газ за страната ни.

 

Ще се променят ли отношенията между Украйна и Русия с избора на Володимир Зеленский за премиер в Киев и как това ще се отрази на газовите пазари в региона?

- Предполагам, че Путин ще се опита да използва падането от власт на Порошенко, за да внуши, че Зеленский е нов човек, партньор, с който иска да работи. Ако забелязвате Кремъл избягва много да хвали новия украински президент, защото може да се навлече беда, особено ако руските избиратели започнат да правят сравнение между украински и руски избори.

Напълно е възможно да се смекчат крайно острите моменти на конфронтация. От 32 милиарда кубически метра, каквато е консумация на Украйна, страната добива сама около 20-21 милиарда, другото е внос. При това скъп. Не смятам, че може да се намери непосредствена алтернатива на руския транзит, освен ако Украйна успее да убеди ЕС и западните компании, че могат безопасно да купуват руски газ на източната граница с Русия. Тогава всички заобиколни „потоци“ ще станат излишни.

Но никой не може да замести Украйна като балансьор на газовите пазари, особено когато те вървят с бързи крачки към тотална доминация на краткосрочната спот търговия.                                                                                                                       

Илиян Василев
природен газ
втеченен природен газ
газови политики
Газпром
Турция
Гърция
България
газови доставки
По статията работи:

Георги Велев