Проблемна година за енергетиката - част 2

Рокади в ръководствата на енергийните предприятия, нов блок в АЕЦ "Козлодуй" и труден старт на "Южен поток"

Вече представихме част от проблемите в енергетиката ни през изминалата година. Списъкът със събития обаче не е пълен и заради това продължаваме с втората част от значимите моменти в сектора.

Загубхме „Набуко”, не спечелихме „Южен поток”

Продължилата над десет години надпревара за газопровода „Набуко” , по който трябваше да се пренася газ от Каспийския регион приключи безславно. В края на юни консорциумът по разработката на газовото находище „Шах Дениз 2” одобри изграждането на Трансадриатическия газопровод, който обаче минава встрани от България – през Турция и Гърция. Значението на този акт беше определен от българския енергиен експерт Илиян Василев като „Ялта 2”, заради обричането не само на страната ни, но и на един значително голям регион на руски доставки. Разбира се, има шанс за построяване на отклонение до България, но за това трябва изключителното разрешение на гръцката страна. Изграждането на тръбопровод с дължина от почти 300 км не е толкова лесно, нито евтино, а определено българската страна не разполага с достатъчно инвестиционни средства за такава дейност.

Все пак България беше една от деветте страни, поканени от консорциума за „Шах Дениз 2” да подпише дългосрочен 25-годишен договор за доставка на азербайджански газ. Първият газ, различен от руския, ще е реалност след 2019 г. и едва тогава ще може да се говори за истинска диверсификация на доставките. Договорът бе подписан от тогавашния директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов.

Разбира се, „Набуко” отиде в историята. Засега. Все още има шанс за изграждането на газопровод, продължение на турско-азербайджанския TANAP. Решение по този въпрос обаче според западни енергийни експерти може да се очаква едва след 2019 г.

Освен че загубихме „Набуко” оказа се, че не спечелихме и „Южен поток”. Причината е, че Европейската комисия поиска да се преразгледат от нулата подписаните договори за строителството на газопровода. Според Брюксел тръбата не отговаря на изискванията за третия либерализационен пакет. Оттам поискаха страните по газопровода, включително и България, да започнат отначало преговорите. През декември бе решено еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер да води преговорите между ЕС и Русия за проекта. Българският енергиен министър Драгорми Стойне даде мандат за преговори на Йотингер. В началото на ноември пък страната ни подписа три протокола с руската „Газпром“, което даде възможност да се започне строежа на газопровода. Плановете са първите количества природен газ да потекат по тръбата в края на 2015 г. Полагането на тръбите по дъното на Черно море се очаква да започне през есента на следващата година. Българската страна обаче спря през ноември избора на изпълнители на газопровода. Обществената поръчка бе подновена по коледните празници.

Ако се погледне обаче картата и последните разработки на находищата може да се окаже, че алтернативният природен газ за страната ни може да дойде от Средиземноморието. Освен това през 2015 г. ще има по-голяма яснота и по отношение на най-голямата надежда за евтино синьо гориво – тогава ще бъдат готови първите резултати от газовото находище „Хан Аспарух” в Черно море. Разбира се, не трябва да се изключват и възможностите за разработка на шистови находища.

Газовите връзки си остават в бъдеща форма

Доставките откъдето и да било обаче не могат да се извършват без да има изградена инфраструктура. За съжаление за поредна година страната ни остана с една единствена газова тръба – тази от Русия. Операторът на газовата мрежа „Булгартрансгаз“ обещаваше до края на годината да бъде завършен интерконекторът с Румъния, но това не се случи. Освен това по този газопровод ние само можем да доставяме газ за Букурещ, но не и да получаваме.

В края на следващата година се очаква да бъде изградена газовата връзка между гръцкия Комотини и Стара Загора. По този газопровод вече ще е възможно да получаваме природен газ по алтернативни маршрути. Строежът на интерконектора се извършва от дружеството ICGB, в което участват БЕХ, гръцката DEPA и италианската Poseidon. Проектът се изчислява на 160 млн. лв., но сроковете за завършването му вече са доста оптимистични.

Догодина се очаква да започне и сериозната работа по изграждането на газопровода между България и Сърбия. Интерконекторът, свързващ Дупница с Ниш се очаква да бъде готов най-рано през 2016 г. Само на фаза идея обаче е изграждането на реверсивна тръба от Турция към България. Очаква се министър Стойнев да има среща с турския си колега през януари, когато ще се обсъжда строителството на газопровода.

АЕЦ „Козлодуй” или АЕЦ „Белене”?

Изненадата с обявяването на избора на „Уестингхаус” за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” измести въпросът с удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на централата. На този етап информацията с резултатите от обследването на двата блока е ревностно пазена. Затова пък финансовите резултати на централата са обществено достъпни. До началото на ноември централата бе на печалба с близо 14 млн. лева от продажбата на ток на свободния пазар. В същото време обаче НЕК има огромни задължения към АЕЦ „Козлодуй“ като от централата отказват да ги съобщят. Според последният им финансов отчет за 2012 г. НЕК дължи на централата 351 млн. лв. като само част от тях са изплатени през тази година. Неофициално се твърди, че задълженията на обществения доставчик са в пъти по-големи, а това застрашава финансовото състояние на АЕЦ-а.

Дали невръщането на парите от НЕК ще застраши процесът по удължаването на живота на блоковете те първа ще се разбере. Причината е, че за строежа на нов 7-ми блок ще трябват след 4-5 години, когато АЯР издаде лиценз. Парите за модернизацията на сегашните блокове обаче ще са нужни още в началото на 2015 г.

Новините около 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” поизместиха и въпросите около арбитражния иск на „Росатом” срещу НЕК. По неофициална информация развитие по делото може да се очаква през първите месеци на 2014 г. На този фон е важно да припомним, че експертите все още са на мнение, че независимо от споровете и политизирането на въпроса около втората атомна централа, изграждането на първия блок там ще е по-бърз и лесен процес, отколкото реализирането на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”, а и по-евтино. Причината е, че АЯР те първа ще разглежда възможността за издаване на лицензия за строежа на нов ядрен блок там като тя трябва да бъде одобрена от европейският регулатор. Такава лицензия е издадена вече за площадка „Белене“.

По темата АЕЦ „Белене“ спря да се говори след нахлуването на прокуратурата в офисите на „Риск инженеринг“ и „Уорли Парсънс“, които са консултанти по проекта. От държавното следствие действаха по получен сигнал и така се стигна до обвинения в присвояване на 8,6 млн. лв. при строителството на АЕЦ „Белене“. Обвинения бяха повдигнати на директорите на „Риск Инженеринг“ и „Уорли Парсънс“ - Богомил Манчев и Събин Събинов, както и на бившия директор на НЕК Крум Анастасов. На Манчев дори бе наложена рекордна парична гаранция от 1 млн. лв., която впоследствие бе намалена наполовина.

Още през лятото пък адвокатската кантора White&Case, която защитава страната ни в арбитража срещу „Росатом“, заявиха, че българската страна спешно трябва да предостави експерти и доказателства за тезата си, за да не загуби страната ни делото. Припомняме, че искът на руската страна е за около 1 млрд. евро. Мнението на повечето специалисти е, че доста вероятно да загубим това арбитражно дело.

Рокадите в енергетиката

Рокади, рокади и пак рокади. Така може да се опишат промените в управителните съвети на енергийните дружества и ДКЕВР през тази година. Според министър Стойнев така работел добрият екип, които да балансира отново сектора. Други специалисти са на мнение, че по този начин е трудно да се хванат следите къде какво се върши и дали са спрени порочните практики в сектора. Факт е, че за една година на лидерската позиция в ДКЕВР се възкачиха и се катурнаха четирима шефове – Ангел Семерджиев, Евгения Харитонова, Юлиана Иванова, Анжела Тонева. Последният и настоящ директор е Боян Боев. Той дойде от БЕХ, където бе изпълнителен директор. Преди това бе заместник-директор на ТЕЦ „Марица Изток 2“.

Освен при Боев имаше още десетина рокади по върховете на енергетиката ни през годината. Лили Младенова, която беше част от администрацията на ДКЕВР, пряко ангажирана с ценовото и икономическо регулиране на електроенергийния сектор, премина на работа като изпълнителен директор в новосформирана дъщерна компания на БЕХ. Няколко месеца по-късно г-жа Младенова се върна в ДКЕВР като комисар.

Екатерина Истаткова беше в администрацията на регулаторът, после я напусна, а след това стана член на борда на НЕК.

Дългогодишният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов бе изненадващо заменен в края на септември – малко преди да се подпишат протоколите с „Газпром“ за строежа на „Южен поток“. На постът му дойде директорът на НАП- Видин Шишман Чаушев. Впоследствие той стана изпълнителен директор на ЕСО. Неговото място в „Булгаргаз“ бе заето от Дафинка Янкова. Чаушев зае мястото на Валентин Колев, който бе директор на ЕСО само за няколко месеца.

Другата мигрираща личност в енергетиката през годината е Йордан Желев. В периода от юни до декември стана ясно, че Желев тръгва от БЕХ към борда на директорите на „Южен поток“, откъдето отива в борда на НЕК и сега е изпълнителен директор.

Сериозни рокади направи и Владимир Инков - от съветник на министъра и член на борда на БЕХ, той се насочи към борда на ЕСО. Впоследствие беше изпълнителен директор на НЕК, а отскоро е в борда на Южен поток.

Финансистът Иван Йончев е настоящият директор на БЕХ. Той е член на Съвета на директорите на „Мини Марица-Изток", където беше назначен през октомври.

 

Обзора подготвиха: Маринела Йонкова и Георги Велев







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари