"Зеленият ток" скара прозводители и регулатор

ДКЕВР и производителите на електроенергия от Възобновяеми източници са в открит конфликт. Проблемът отново е цената на "зеления ток".

"Оставка"! "Мафия"! Тези конкретни възгласи огласиха на 24 септември бул. "Дондуков". Около 200-300 производители на "зелен ток" поискаха среща с председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев с цел да го убедят да спре решението на комисята за временни цени за достъп до мрежата. Отказът от негова страна беше очакван.

Двете страни взаимно се обвиняват в законови нарушения и "манипулация" на общественото мнение. Взаимни са и обвиненията по казуса "кой е виновен за скока на цената на тока" от 1 юли тази година.

Решението

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе т.нар. "временни" цени, които трябва да плащат производителите на "зелена" енергия за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Временните цени съставляват определен процент от "преференциалната цена" за производство на ток от Възобновяеми източници. Най-високи са "таксите", които ще плащат производителите на електроенергия от фотоволтаици. В по-малка степен решението ще засегне производителите на електроенергия от вятърните централи. Почти незасегнати остават производителите ог ВЕЦ и биомаса.

Фаталното решение е с дата 13.09.2012 г. Официално е в сила от 18.09. 2012 г. Според него"Временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи". Както става ясно, изменението на инвестиционните разходи спрямо преференциалната цена води до значителна разлика в цените за достъп.

От това следва, че собствениците на покривни и фасадни фотоволтаични централи, въведени в експлоатация в периода 1. 01.2012 г.-30.06.2012 г.с инсталирана мощност 30 киловатпика, ще трябва да плащат "временно" цена от 236,04 лв./МВтч. Това обаче съставлява 40% от преференциалната цена, определена от ДКЕВР.

За централи, които са изградени година по-рано, т.е. в периода 01.07.2011 – 31.12.2011 г. цената за достъп е 121,05 лв./МВтч, или около 20% от преференциалната цена. За същите фотоволтаични централи, чиято преференциална цена беше определена на 28.06.2012 г., цената за достъп обаче е 20,04 лв./МВтч, а тези, чиято преференциална цена беше определена на 29.08.2012 г., са с цена за достъп от 2,90 лв.

Цената за достъп ще се заплаща ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа. Временните цени ще са в сила до определянето на окончателни такива. Базирайки се на закона, комисията мотивира решението си за т.нар. "временни цени" с това, че договорите за достъп между производителите на електроенергия от възобновяеми източници и преносното и съответно разпределителните дружества трябва да бъдат сключени в двумесечен срок от влизането му в сила, т.е. от 17 юли т.г..

Производителите на ВЕИ: Решението е незаконно

Взетото решение от ДКЕВР е напълно незаконно и трябва да бъде отменено, категоричен е председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков. Себастиан Ньотликс, председател на Българската ветроенергийна асоциация коментира, че решението на регулатора може да предизвика най-сериозната финансова криза в България, тъй като производителите няма да могат да изплащат кредитите си към банките.

"Става въпрос за кредитен ресурс от 2 млрд.лв., които производителите на "зелена енергия" няма да могат да обслужват, заради въведената не само незаконна, но и висока такса", коментира той. В обръщение на Българската фотоволтаична асоциация пък е записано, че става въпрос за 3 млрд.лв.

Според Ньотликс всички вятърни паркове ще загубят до 10% от доходите си, а фотоволтаичните – между 29-30%. "Това е все едно да сте теглили кредит от банка за жилище, да го предоставите под наем, а държавата да ви каже, че пет месеца вие няма да получавате наема си", заяви той.

Производителите на "зелена енергия" дори смятат, че чрез това решение практически държавата им взима всички проекти за възобновяеми източници и ги дава на електроразпределителните дружества и ЕСО. Те подкрепят тезата си с факта, че средствата от тази такса, т.е около 220 млн. лв.,ще отиват при дружествата.

Според тях е несъстоятелен и мотивът на регулаторната комисия относно заявленията за достъп. Всички имаме договори за достъп, коментират производителите. Нарушението относно новите договорености, изисквани по приетия неотдавна Закон за енергетиката, е на ЕСО и Електроразпределителните дружества, твърдят от бранша. С влизането в сила на новия закона за енергетиката дружествата трябваше да подготвят нови общи условия, които да минат през процедура на обществено обсъждане, след което да бъдат приети от ДКЕВР, но такива не са подготвени, категорични са Ньотликс и Газдов.

Пиетро Луиджи Гиа, председател на Асоциацията на италианските предприемачи в България коментира, че секторът на възобновяемите източници осигурява 5% от БВП, но постоянните нормативни промени създават нестабилен пазар, който рефлектира върху банковата система. Според него в случай, че решението на ДКЕВР не се замрази, то ще нанесе удар върху ВЕИ-сектора и ще доведе до загуба на работни места и на ноу-хау. "Това решение засяга и енергийната независимост на България и създава притеснения за стабилността на енергийния пазар", акцентира той върху болезнената за обществеността тема.

Позицията на ДКЕВР

Решението на регулаторната комисия не би трябвало да доведе до фалити в бранша, категоричен е председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Преференциалните цени си остават, а възвръщаемостта на инвестициите ще се случи за малко по-дълъг период от време, коментира той. "От началото на месец юни към електроенергийната мрежа на страната са присъединени повече от 500 МВт от възобновяеми източници. Това е повече от определеното, стрес е за електроенергийната система и води до по-големи разходи от предвиденото както за ЕСО, така и за електроразпределителните дружества", каза Семерджиев.

Той дори квалифицира като "манипулация" твърдението, че средствата от тези "временни цени" отиват към ЕСО и ЕРД-та. "Тези средства отиват за балансиране на крайната цена на електроенергията. Целта е да се стабилизира работата на системата", заяви председателят на регулаторната комисия. "Зелената добавка отива само за зелената енергия", категоричен е Семерджиев. 

Къде е проблемът

По искане на ЕСО, ДКЕВР прие временно ограничение за присъединяване на големи проекти за ВЕИ. За електроразпределителните предприятия обаче такъв механизъм е невъзможен. Те работят на регулирания пазар и за тях единственият ограничителен механизъм е рамката на разходите, определена и одобрена от ДКЕВР. Отделен въпрос е, че тя умишлено, или не, не е съобразена с договорите на дружествата за присъединяване на централи за "зелена енергия". Според председателя на регулаторната комисия преди 1 юли присъединяването на малки проекти към електроразпределителната мрежа е била с такава скорост, че "дори нас ни изненада".

Безспорно е, че от този пропуск се възползват собственици на проекти. И тук е мястото да вметнем, че не толкона производството на "чиста енергия", а пазарът на проекти за "зелен ток" е процъфтяващият бизнес.

Заради ограничението от ЕСО големите проекти сега се разделят на няколко малки, а електроразпределителното предприятие няма механизъм за отказ от присъединяване. Така присъединяването на ВЕИ става проблем, но не както беше досега за НЕК и ЕСО, а за Електроразпределителните предприятия. Нещо повече, новите законови постановки в енергетиката промениха и друго правило.

Досега електроенергията от възобновяеми източници се изкупуваше от НЕК, а разходите се разпределяха по веригата. Сега всяко дружество по веригата само заплаща изкупуването на "зеления ток". По този начин задължителното присъединяване и задължителното изкупуване на "чистата енергия" от електроразпределителните дружества ги вкарват в разходи, които не са одобрени от регулатора за настоящия регулаторен период. Ако тези разходи бъдат надвишени, ЕСО или електроразпределителното дружество са в правото да поискат повишение на цената на електроенергията. Естествено, че потърпевшият в случая е крайнят потребител.

Въпрос на друг анализ е дали това е начинът и механизмът за взимане на решение от страна на регулатора. Основната причина за породения конфликт би трябвало да се търси в недотам изпипаните законови постановки както в миналото, така и днес. Ако беше приет моделът "зелени сертификати" , а не "преференциални цени", пазарът на зелена енергия днес би изглеждал по друг начин и със сигурност нямаше да има болезнена размяна на неудобни подмятания и обидни квалификации. Северната тни съседка Румъния прие този подход и в момента там ВЕИ секторът се развива, без това да довежда до колизии в електроенергийната система и без драматичните ефекти върху икономиката и потребителите, на каквито сме свидетели у нас.

Всъщност кризата в Европа започва да поставя все по-сериозно въпроса за преосмисляне на модела на "преференциални цени". Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер в неотдавнашно свое изказване заяви, че по този модел Европа плаща годишно 50 млрд.евро и намекна, че това са огромни разходи. Скорошно изследване на пазара на Възобновяемите източници в Испания стигна до извода, че той е струвал твърде скъпо на обществото – всяко новосъздадено работно място в този сектор е формирал 2,3% безработица в други сектори.

Въпреки че цената на технологиите бележи спад, цената на "зеление ток", особено по време на криза, остава твърде висока. Поне на този етап тя не е по джоба на потребителите. Преосмислянето на бъдещето на сектора предстои. Той ще е в основата на четвъртия енергиен пакет, още повече защото, пак според твърдението на комсаря по енергетика Гюнтер Йотингер, през 2020 г. се предвижда две трети от произвежданата електроенергия в рамките на ЕС да е от възобновяеми източници. За да има бъдеще за алтернативната енергия обаче трябва да бъде постигнат баланс.

Колкото до българските производители на зелен ток, то те биха могли да преструктуррат кредитите си, а държавата би трябвало да потърси механизми, които да не пречат на бизнеса, но и да са поносими за крайните потребители.


 3010 GWh е произведената електроенергия от Възобновяеми източници за първите 7 месеца на годината. От тях 985 GWh в разпределителната мрежа. Делът им в общото производство в страната е 10,88%. Инсталираните мощности в електропреносната и разпределителните мрежи възлизат на 3588 MV, от които ФЕЦ – 810 MWp, ВяЕЦ – 654 MW, централи на биомаса – 21 MW и ВЕЦ (без помпено-акумулиращи агрегати) – 2103 MW. -










Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари